оживяването на стопанския живот усили се и трафикът по пътя. Затова сега шосето се разширява и асфалтира. Й. Радичков и др., ГСП, 20.
АСФАЛТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от асфалтирам като прил. За път, шосе — който е покрит с асфалт. Започна да се здрачава. Над асфалтираните алеи се спуснаха дълги сенки: дърветата станаха още по-тъмни и по-тайнствени. Ал. Бабек, МЕ, 111. През последните две години построиха пряк, асфалтиран път до Търново. В. Пламенов, ПА, 41. Асфалтирани улици. Асфалтирано шосе. Асфалтиран покрив на сграда.
АСФАЛТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от асфалтирам и от асфалтирам се. Разширен, приготвен за асфалтиране беше пътят над морето. Ем. Манов, БГ, 35. Заръмжаха булдозери, скрепери и тежки тромави машини за асфалтиране на пътища. Ив. Остриков, СБ, 8. Асфалтиране на улици. Асфалтиране на шосета.
АСФА`ЛТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: асфалт, асфалтов, напр.: асфалтобетон, асфалтопясъчен, асфалтосмесител и др.
АСФАЛТОБЕТО`Н м. Смес от асфалт, цимент (или минерално брашно), пясък и чакъл, която се използува в строителството главно за настилка на пътища, улици, площади и др. В бъдеще асфалтобетонът ще се наложи като преобладаващ тип асфалтова настилка. НТМ, 1961, кн. 12, 2.
АСФАЛТОБЕТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни и -а, -о, мн. -и, прил. Асфалтобетонов. Асфалтобетонна база. Асфалтобетонни облицовки.
АСФАЛТОБЕТО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от асфалтобетон; асфалтобетонен. Асфалтобетонови пътни настилки.
2. Който е предназначен за производство на асфалтобетон; асфалтобетонен. Асфалтобетонова машина. Асфалтобетонов завод.
АСФА`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от асфалт, който съдържа асфалт (в 1 знач.). От размекналата се асфалтова настилка на улицата се издигаше миризмата на смола. Р, 1927, бр. 257, 1. Асфалтова смес. Асфалтово лепило. Асфалтов лак.
2. Който е покрит с асфалт (във 2 знач.); асфалтен. По светлите асфалтови улици, измити грижливо през нощта, се стичаше към баните всекидневният поток от летовници с бели дрехи, с мургави лица и тъмни очила. Д. Димов, Т, 364. Мръсносивият вартбург запъпра по черния коларски път, подаде нос на асфалтовото шосе, .. зави и хукна по равното. Й. Попов, СЛ, 109.
3. Който се отнася до производството на асфалт; асфалтен. Асфалтова фабрика. Асфалтова индустрия.
АСФАЛТОНАГРЕВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Машина, която се използува в пътното строителство за подсушаване и разгряване на местата по асфалтовите настилки, подлежащи на изкърпване.
АСФАЛТОСМЕСИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Машина за добиване на асфалтобетон, използувана в пътното строителство; асфалтобетонова машина.
АСФИ`КСИЯ ж. Мед. Спиране или затрудняване на дишането с опасност от смърт, от задушаване поради недостиг на кислород.
— От гр. ἀσφύξια ’задушаване’. — Друга форма: асфи`кция.
АСФОДЕ`Л м. Растение от семейство лилиеви с красиви бели цветове, което древните гърци сеели по гробовете като символ на скръбта. Asphodelus.
— От гр. ἀσφόδελος.
АСФОДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е обрасъл, покрит с асфодел. И с погледи в замая упоени / последваха по дирите й те / по белите асфоделни полени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 205.
АСЦЕНДЕ`НТ м. Книж. В астрологията — точка в еклиптиката, която се дига над хоризонта в момента на раждането на човек. Сега ми се иска да припомня накратко .. какви материали .. съм предложил на .. читателя във всичките 78 мои книги .. Подробни характеристики на всички астрологични знаци .. Точни таблици за определяне на асцендента. П. Румпалов, ТХ, 382.
— От лат. ascendere ’изкачвам се’ през фр. ascendant.
АСЦЕНДЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до асцендент; възходящ.
— От фр. ascendant.
А`СЪЛ неизм. прил. Простонар. 1. Истински, същински. — Стойко Прангата — виж, той е асъл човек! Чорбаджия човек! Т. Влайков, Съч. III, 137.
2. Като нареч. В същност, наистина, точно. Денем кметува [Клативрат], а нощем ходи, та краде на хората: .. това си му е асъл занаята, от това се е и замогнал, па сега цело село пищи от него! .. М. Георгиев, Избр. разк., 200. Леви-десни — стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Н. Хайтов, ДР, 19. — На`, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща. Асъл нашата беше там, дето е сега градината. Та съседи бяхме с тия бейове, сине. А. Страшимиров, А, 99.
— От араб. през тур. asıl.
АТ, а`тът, а`та, мн. а`тове, след числ. а`та, м. Диал. 1. Буен нескопен кон за езда и за разплод; жребец. Даваха конете си на селяните, а яхваха най-хубавите спахийски атове. М. Марчевски, П, 53. Натовари два
