Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/361“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | на рани, против повръщане и пр. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНЕСТЕЗИОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Мед.</i> Лекар-специалист по обезболяване на отделни органи или на цялото тяло чрез прилагане на упойващи средства. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНЕСТЕЗИОЛО`ГИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Наука, занимаваща се с въпросите на обезболяването, наркозата и локалната анестезия. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНЕСТЕЗИОЛО`ЖКА</b> ж. Жена анестезиолог. <i>Веднага започнахме да подаваме ръчно кислород на оперираните, обясни деурната анестезиоложка.</i> 24 часа, 1999, бр. |
| − | + | 286, 6. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНЕСТЕЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех. Мед.</i> Упойвам с цел да унищожа, премахна чувствителността към външни дразнения, особено към болка; обезболявам. анестезирам се <i>страд. Трябва да се анестезира добре, за да не боли никак.</i> | + | <b>АНЕСТЕЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех. Мед.</i> Упойвам с цел да унищожа, премахна чувствителността към външни дразнения, особено към болка; обезболявам. <b>анестезирам се</b> <i>страд. Трябва да се анестезира добре, за да не боли никак.</i> Й. Йовков (превод), 3, 1937, бр. 5473, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНЕСТЕЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Мед. Отгл. същ. от</i> анестезирам <i>и от</i> анестезирам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНЕСТЕЗИ`СТ</b> <i>м. Мед. Рядко.</i> Анестезиолог. <i>Операторите и техните помощници довършваха миенето на ръцете, а | + | <b>АНЕСТЕЗИ`СТ</b> <i>м. Мед. Рядко.</i> Анестезиолог. <i>Операторите и техните помощници довършваха миенето на ръцете, а Маринчо вече лежеше на операционната маса сякаш без дъх, .. Специалистът-анестезист стоеше до главата му и се занимаваше със сложната апаратура.</i> Н. Стефанова, ОС, 38. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНЕСТЕЗИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> 1. Загубване или намаляване на чувствителността към външни дразнения, особено към болка. 2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки. | + | <b>АНЕСТЕЗИ`Я</b> <i>ж. Мед.</i> 1. Загубване или намаляване на чувствителността към външни дразнения, особено към болка. |
| + | |||
| + | 2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки. | ||
— От гр. avaicrflrjaia’безчувственост’. | — От гр. avaicrflrjaia’безчувственост’. | ||
| Ред 27: | Ред 26: | ||
— От гр. avaia^r|xo<; ’безчувствен, безболезнен’. | — От гр. avaia^r|xo<; ’безчувствен, безболезнен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНЖАМБМА`Н</b> м. Литер. Пренасяне на дума или част от фраза от един стих в началото на следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите в синтактичния строеж на изречението; прескок. |
— Фр. enjambement. | — Фр. enjambement. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНИЗОТРО`ПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни. <i>Спец. Прил. от</i> анизотропия. <i>Основната разлика между кристалните и аморфните тела се състои в това, че кристалните тела нямат еднакви физични свойства в различните направления и затова се наричат анизотропни тела.</i> Физ. IX кл, 1958, 59. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АНИЗОТРО`ПИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Физ.</i> Зависимост на физическите свойства на веществата (механични, топлинни, електрически, магнитни, оптични) от посоката. | |
| − | |||
| − | <i> | ||
| − | + | 2. <i>Бот.</i> Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда. | |
| − | |||
| − | |||
— От гр. avicro<; ’нееднакъв’ + тр07Ю<; ’посока, свойство’. | — От гр. avicro<; ’нееднакъв’ + тр07Ю<; ’посока, свойство’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНИЛИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветна течност, която се получава чрез химична преработка на бензол и се използва за приготвяне на багрила, лекарства, пластмаси и др. |
— От араб. през фр. aniline. | — От араб. през фр. aniline. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНИЛИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който съдържа анилин. <i>Анилинова сол.</i> |
| − | + | 2. При който се употребява анилин. <i>Анилинова машина. Анилинов печат.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Анилинови бои.</b> 1. Бои, получени от анилин и производните <i>му.</i> | |
| − | + | 2. <i>Разш. Остар.</i> Органични синтетични бои изобщо. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНИМА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Биол.</i> Който се отнася до животните; животински. |
— От лат. animal ’животно’. | — От лат. animal ’животно’. | ||
| Ред 63: | Ред 58: | ||
<b>АНИМАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Биол.</i> Съвкупност от отличителните признаци на животинското тяло. | <b>АНИМАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Биол.</i> Съвкупност от отличителните признаци на животинското тяло. | ||
| − | 2. <i>Изк.</i> Изобразяване на животни в живописта и скулптурата. <i>Нашата илюстрация не е научно-познавателна, а тълкуваща психическото състояние и характера на българина. Това не е и анимализъм.</i> Ал. | + | 2. <i>Изк.</i> Изобразяване на животни в живописта и скулптурата. <i>Нашата илюстрация не е научно-познавателна, а тълкуваща психическото състояние и характера на българина. Това не е и анимализъм.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 110. |
<i>3. Литер.</i> Описване, изобразяване на животни в произведения на художествената литература. | <i>3. Литер.</i> Описване, изобразяване на животни в произведения на художествената литература. | ||
| Ред 69: | Ред 64: | ||
— От фр. animalisme. | — От фр. animalisme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНИМА`ТО</b> <i>нареч. Муз.</i> Живо, въодушевено. |
— Ит. animato. | — Ит. animato. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНИМА`ТОР</b> <i>м.</i> Художник, който се занимава с анимация. <i>Най-големият наш аниматор с над 80 филма и световно признание навършва 70 [години].</i> ВЖ, 1999, бр. 25, 1. <i>Тодор Динов кани Димитър Томов да създадат тогавашната катедра „Анимация“ към ВИТИЗ. Техни студенти са световно признати аниматори.</i> СТ, 1999, бр. 48, 8. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНИМАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до анимация. <i>Най-големият подарък за малчуганите ще е билет за „Тарзан“ — новия анимационен хит на „Дисни“.</i> Нов., 1999, бр. 254, 9. |
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>Анимационен филм</b> Рисуван филм, създаден чрез анимация (във 2 знач.); мултипликационен филм. <i>Миналата година [композиторът] спечели .. наградата на Кино</i> | ||
Версия от 05:48, 5 април 2013
на рани, против повръщане и пр.
АНЕСТЕЗИОЛО`Г, мн. -зи, м. Мед. Лекар-специалист по обезболяване на отделни органи или на цялото тяло чрез прилагане на упойващи средства.
АНЕСТЕЗИОЛО`ГИЯ ж. Мед. Наука, занимаваща се с въпросите на обезболяването, наркозата и локалната анестезия.
АНЕСТЕЗИОЛО`ЖКА ж. Жена анестезиолог. Веднага започнахме да подаваме ръчно кислород на оперираните, обясни деурната анестезиоложка. 24 часа, 1999, бр. 286, 6.
АНЕСТЕЗИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех. Мед. Упойвам с цел да унищожа, премахна чувствителността към външни дразнения, особено към болка; обезболявам. анестезирам се страд. Трябва да се анестезира добре, за да не боли никак. Й. Йовков (превод), 3, 1937, бр. 5473, 2.
АНЕСТЕЗИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от анестезирам и от анестезирам се.
АНЕСТЕЗИ`СТ м. Мед. Рядко. Анестезиолог. Операторите и техните помощници довършваха миенето на ръцете, а Маринчо вече лежеше на операционната маса сякаш без дъх, .. Специалистът-анестезист стоеше до главата му и се занимаваше със сложната апаратура. Н. Стефанова, ОС, 38.
АНЕСТЕЗИ`Я ж. Мед. 1. Загубване или намаляване на чувствителността към външни дразнения, особено към болка.
2. Обезболяване на органи или на цялото тяло през време на операции чрез различни видове упойки.
— От гр. avaicrflrjaia’безчувственост’.
АНЕСТЕТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Лекарствено средство за анестезия. Тоя алкалоид е най-силният локален анестетик: в слаби разтвори, при подкожна инжекция или при намазване на лигавиците, той прави безчувствено мястото. ПН, 1935, кн. 8-9, 122.
АНЕСТЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил от анестезия. Анестетични средства. Анестетично действие.
— От гр. avaia^r|xo<; ’безчувствен, безболезнен’.
АНЖАМБМА`Н м. Литер. Пренасяне на дума или част от фраза от един стих в началото на следващия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите в синтактичния строеж на изречението; прескок.
— Фр. enjambement.
АНИЗОТРО`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Спец. Прил. от анизотропия. Основната разлика между кристалните и аморфните тела се състои в това, че кристалните тела нямат еднакви физични свойства в различните направления и затова се наричат анизотропни тела. Физ. IX кл, 1958, 59.
АНИЗОТРО`ПИЯ ж. 1. Физ. Зависимост на физическите свойства на веществата (механични, топлинни, електрически, магнитни, оптични) от посоката.
2. Бот. Свойство на различните органи на едно и също растение да приемат различно положение при еднакво въздействие на фактори от външната среда.
— От гр. avicro<; ’нееднакъв’ + тр07Ю<; ’посока, свойство’.
АНИЛИ`Н, мн. няма, м. Хим. Безцветна течност, която се получава чрез химична преработка на бензол и се използва за приготвяне на багрила, лекарства, пластмаси и др.
— От араб. през фр. aniline.
АНИЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа анилин. Анилинова сол.
2. При който се употребява анилин. Анилинова машина. Анилинов печат.
◇ Анилинови бои. 1. Бои, получени от анилин и производните му.
2. Разш. Остар. Органични синтетични бои изобщо.
АНИМА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. Който се отнася до животните; животински.
— От лат. animal ’животно’.
АНИМАЛИ`СТ м. Художник или скулптор, който изобразява животни.
АНИМАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Биол. Съвкупност от отличителните признаци на животинското тяло.
2. Изк. Изобразяване на животни в живописта и скулптурата. Нашата илюстрация не е научно-познавателна, а тълкуваща психическото състояние и характера на българина. Това не е и анимализъм. Ал. Гетман и др., СБ, 110.
3. Литер. Описване, изобразяване на животни в произведения на художествената литература.
— От фр. animalisme.
АНИМА`ТО нареч. Муз. Живо, въодушевено.
— Ит. animato.
АНИМА`ТОР м. Художник, който се занимава с анимация. Най-големият наш аниматор с над 80 филма и световно признание навършва 70 [години]. ВЖ, 1999, бр. 25, 1. Тодор Динов кани Димитър Томов да създадат тогавашната катедра „Анимация“ към ВИТИЗ. Техни студенти са световно признати аниматори. СТ, 1999, бр. 48, 8.
АНИМАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до анимация. Най-големият подарък за малчуганите ще е билет за „Тарзан“ — новия анимационен хит на „Дисни“. Нов., 1999, бр. 254, 9.
◇ Анимационен филм Рисуван филм, създаден чрез анимация (във 2 знач.); мултипликационен филм. Миналата година [композиторът] спечели .. наградата на Кино
