Page:RBE Tom1.djvu/360

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


пред завоевателя и не признал анексията на Аден, а само отложил окончателното разрешаване на въпроса. П. Цолов, Й, 22.

— От лат. annexio ’пришиване, присъединяване’.


АНЕМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който страда от анемия; малокръвен. Гостът беше придружен от своя частен секретар, дълголик, анемичен младеж с тънки ръце. Д. Добревски, БКН, 45. Анемично дете.

2. Присъщ на болен от анемия. Той гледаше съчувствено бледното анемично лице на Мария с пепеляво руса, опъната зад ушите коса, с безкръвни устни и лишени от блясък очи. Д. Димов, Т, 87. По-скоро аз бях за нея [майката] жалко същество (анемично, прегърбено, с издължени ръце и тънки като вретена крака), дете, заради което изпитваше срам. А. Гуляшки, ДМС, 160. • Обр. Улицата, .., бе права и почти безлюдна по това време. Наоколо нямаше сгради, а ливади с анемични градски салкъми, които някога някакъв съветник в общината бе засадил. Д. Дублев, ПП, 60.

3. Прен. Книж. Слаб, безжизнен, бездеен. „Огнище“, „Листопад“ и още много други списания от столицата и провинцията водят един анемичен живот. Б. Шивачев, Съч. I, 104. Добришкият панаир не е от ония анемични сборища, които само традицията и любопитството още поддържат по други места. Й. Йовков, Разк. III, 155. Той [скандалът] дойде тъкмо навреме, за да съживи вялата и анемична опозиция на консерваторите. С нова енергия те почнаха своите обвинения. С. Радев, ССБ I, 242.


АНЕМИ`ЧНО нареч. Книж. Безжизнено, слабо. Военната музика в големия танцувален салон, която дотогава свиреше някак анемично, мина към по-живо темпо. Д. Ангелов, ЖС, 222. Ноемврийското слънце анемично изплува на хоризонта. М. Грубешлиева, ПИУ, 18.


АНЕМИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на анемичен. Това лице поразяваше със своята анемичност и с тънката си чиста кожа, .. Колкото и да се стараеше Борис да се усмихва мило и приятно, .., болезнената бледност на лицето му се налагаше над всичко. Ем. Станев, ИК I, 250. Не, тия звукове, тая нега — ще ми се да кажа: анемичност — я няма у нас. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. И за списание „Читалище“, .., Друмев се произнася сега напълно откровено, порицавайки случайния характер на популярно-научните му приноси и анемичността на поезията му. М. Арнаудов, БКД, 222.


АНЕ`МИЯ ж. Мед. Болестно състояние, което се характеризира с намаляване на количеството на кръвта в организма и понякога изменение на качествения й състав; малокръвие. Първичните анемии се дължат на заболяване на кръвотворните органи, главно костния мозък, а при вторичните — кръвотворният апарат е здрав, като малокръвието се дължи на загуба или разрушаване на червените кръвни телца. ПН, 1935, кн. 8-9, 129. При някои болести се наблюдава увеличение в съдържанието на някои метали, напр. на мангана при диабета, на калция, желязото и натрия при злокачествената анемия, на цинка при рака. ПН, 1934, кн. 4, 62.

— От гр. ἀναιμία.


АНЕМО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до вятър, до въздушно течение, напр.: анемобарометър, анемограф, анемометрия.

— От гр. ᾰνεμος ’вятър’.


АНЕМОГРА`Ф м. Метеор. Уред за непрекъснато автоматично записване на силата и посоката на вятъра. На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти: .. дъждомер, ветромер и анемограф. ПН, 1932, кн. 2, 30.


АНЕМОГРА`ФИЯ ж. Метеор. Наука за измерване и отбелязване на скоростта и посоката на вятъра.


АНЕМОМЕ`ТРИЯ ж. Метеор. Дял от практическата метеорология, който се занимава с измерване на величините, които характеризират вятъра. В съвременната експериментална хидро- и аеромеханика здраво се утвърди лазерната методика за измерване, която получи название лазерна анемометрия. РД, 1978, 334, 4.


АНЕМОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Метеор. Уред за измерване на скоростта на вятъра и въздушните потоци. Количественото измерване на въздуха се извършва с помощта на така наречените анемометри. Хр. Марков и др., ТБ, 132. Анемометрите измерват скоростта на движение на въздуха във въздухопроводите. Й. Вучев и др., О, 197.


АНЕМО`НА м. Вид многогодишно тревисто растение от семейство лютикови, с жълти, бели или розови цветове, което расте в горите и по поляните или се отглежда като декоративно растение; съсънка. Anemonae Pulsatilla. Но мъхово-лишейната тундра лете е покрита с мъх и лишеи .., изпъстрена е с цветя (полярен мак, анемони). Л. Мелнишки, К, 29.

— От гр. ἀνεμώνη.


АНЕРО`ИД м. Физ. Вид барометър без живак, при който измерването на атмосферното налягане става чрез предизвикваните от налягането деформации на херметична метална кутийка с разреден въздух.

— От гр. ἀ ’не, без’ + νέρος ’влажен’ + εῖδος ’вид’.


АНЕСТЕЗИ`Н м. Апт. Лекарствен препарат — бял кристален прах, неразтворим във вода, който се употребява за обезболяване