и други що анекдоти приказват за него [поп Сава], една от друга по-умни и гениални. З. Стоянов, ХБ, 304.
2. Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек; виц. И все пак много от това, което разправяше, приличаше на анекдоти. На вицове, които се разправят в интимна компания при чаша вино и хубави цигари. Б. Шивачев, ПЮА, 80. Те [артистите] седят в живописни пози по масите, спорят, разказват театрални анекдоти и критикуват разпалено постановките, режисьорите. П. Незнакомов, СНП, 172. Беше весел, забавляваше войниците с анекдоти, присмиваше се на другите и на себе си. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 421. Шеговитостта, анекдотите на габровеца не са нищо друго освен присмех над собственото сметкаджийство. Ив. Коларов, Е, 47.
3. Рядко. Измислена случка; измислица, небивалица. Но туй е, братко, анекдот: не е било ни в град, ни в село. Д. Подвързвачов, Б, 90. Това не е анекдот, а късче от онази действителност, която без малко е щяла да увлече и Алека в своите подмоли… П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 124. Дядото на Матей Матов беше поп — той бе слушал за него такива забавни и невероятни анекдоти, че най-сетне свикна да вижда в това съсловие нещо адско и богопротивно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 468-469.
— От гр. ἀνέκδοτος ’неиздаден, непубликуван’. — П. Р. Славейков, Примери исторически, 1868.
АНЕКДО`ТА ж. Остар. Анекдот (в 1 и 2 знач.). И ще захване да разказва някоя анекдота из неговия живот, като не пропуща и най-малкото му движение. З. Стоянов, ЗБВ I, 31. Някои си разказници ся обещават на слишателите си да им прикажат някоя смешна анекдота. Д. Попов, СбРС (превод), 7.
— От фр. anecdote.
АНЕКДОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е във вид на анекдот или е подобен на анекдот, който има забавен, смешен характер на анекдот; анекдотически. Бях намислил да дебна и си запиша някой анекдотичен случай на забравяне, но постепенно с аклиматизирането аз сам забравих за това… Ал. Гетман, ВС, 139. После стана известна следната анекдотична случка, поради която и назовах заглавието на тия нескопосни редове — анекдот. Нека я разкажа. Сл. Васев, СбАСЕП, 136. „Печена тиква“ е един анекдотичен разказ. Б. Ангелов, ЛС, 267.
2. Който се отнася до анекдот; анекдотически. И от един повече нечистоплътен анекдотичен херой, напокон Бай Ганьо се изпречва пред нас във всичкото величие на обществен мазник. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 149.
АНЕКДОТИ`ЧНО. Нареч. от анекдотичен. „В някаква страна — неизвестно коя, през някакво време — неизвестно кога, живял един хирург ..“ Така анекдотично би могъл да започне разказът за филма. ЛФ, 1958, бр.* 4, 1.
АНЕКДОТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от анекдотичен. Макар да намира някои слабости в първите работи на Елин Пелин (анекдотичност, липса на широка концепция, незадълбоченост, дребни теми), Минчев приветствува появата на големия художник на бита и вярно посочва неговите основни творчески отлики. Ив. Богданов, СП, 163. Най-сетне Хр. Станчев дава тласък на нашата битопис, която в творбите на най-добрите й представители все още изобилствува с повърхностна гротеско-забавна анекдотичност и формалистични уклони. Изк., 1950, кн. 3, 191.
АНЕ`КС м. 1. Юрид. Приложение към договор, представляващо неразделна част от него. Колективният трудов договор и анекс към договора .. не позволяват масови уволнения. ДТ, 1999, бр. 302, 6. И БСП подкрепи текста, даващ пълномощия на българското правителство .. да сключва анекси към споразумението. Дем., 2001, бр. 8, 1.
2. Разш. Книж. Приложение, притурка, добавка към нещо.
— От лат. annexus ’пришит’ през фр. annex.
АНЕКСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Полит. Правя, извършвам, прилагам анексия. В 1910 г. Япония окончателно анексирала Корея. Почнала се усилена японизация и експлоатация на страната. Ист. X кл, 145. В същата година САЩ анексирали Хавайските острови и редица други малки острови в Тихия океан. Ист. X кл, 140. Стар славянски град, .., началото му се губеше в мъглявината на средните векове и макар че бе завладян с насилие и войни от чуждоземци, .., макар че през последните години е бил анексиран от Австрия, а после присъединен към Третия райх, той [Марибор] е част от територията на Югославия и за това убедително говори романтичното му име. Ив. Мартинов, БК, 57. анексирам се страд.
АНЕКСИ`РАНЕ ср. Полит. Отгл. същ. от анексирам и от анексирам се. Едно ново усилие да се присъедини островът към Гърция критяните, подпомогнати от последната, направиха през време на анексирането на Босна и Херцеговина от Австрия. БД, 1909, бр. 19, 3.
АНЕ`КСИЯ ж. Полит. Присъединяване обикн. насила или според договор на територията или на част от територията на една държава към друга; завземане. Въпреки всичко Виена си оставаше важен кръстопътен център за движението на българските кадри от и за България и това щеше да продължи чак до анексията на Австрия през тридесет и осма година. Ив. Винаров, Пл, 1969, кн.* 5, 75. Йемен не склонил глава
