Page:RBE Tom1.djvu/362

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


за анимационния филм „Синдбад“. ВЖ, 1999, бр. 43, 5. Естествено няма да мине без традиционните неща за всяка сутрешна програма — гимнастика, анимационни филми за деца, .., много музика. СТ, 1999, бр. 47, 13.


АНИМА`ЦИЯ ж. 1. Само ед. Изк. Вид киноизкуство за създаване на рисувани филми. Занимавам се професионално с анимация.

2. Изк. Начин за създаване на рисувани филми чрез заснемане на серии от рисунки, представящи последователни фази в движението* на изобразяваните фигури; мултипликация.

3. Филм, създаден по този начин; анимационен филм, мултипликационен филм. Организаторите [на празника] ще забавляват децата с анимация и фолклор. 24 часа, 1999, бр. 327, 6. Децата обичат да гледат анимация.

— От лат. animatio, -onis ’съживяване’.


АНИМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Характерна за първобитните народи вяра в съществуването на дух, душа у всеки предмет; одухотворяване на силите и явленията на природата. Немногобройните племена, които живеят в планинските области, са запазили своите първобитни религиозни вярвания: анимизъм, култ към прадедите и различни духове и т.н. Б. Петков, К, 34. Той [първобитният човек] знаел сигурно само едно: че има нечисти сили, че има зли духове, които се стараят всякак да напакостят на човека. Тъй първобитните народи достигат до оная фаза от своето религиозно развитие, която се нарича анимизъм, т.е. почитане на духове. Д. Маджаров, БР, 1931, кн.* 6, 201.

— От фр. animisme.


АНИМИ`СТ м. Последовател на анимизма. Мюсюлманите там [в Гвинея] са малцинство. Останалите — анимисти. .. Вярвали в дървета, скали и потоци. В. Мутафчиева, БС, 106.

— Фр. animiste.


АНИМИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от анимизъм; анимистически. Най-стари пословици и поговорки, ще трябва да смятаме ония, които носят явни следи на първобитен, анимистичен и митически мироглед. Б. Ангелов, ДС, 74.


АНИМИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анимистичен. Твърде стари са вероятно гатанките, в които намираме образи, що показват следи на първобитен, анимистически и митически мироглед. Б. Ангелов, ЛС, 79.


АНИМОТЕРА`ПИЯ ж. Лечение, при което се използва благоприятното въздействие на животни.

— От лат. animal ’животно’ + therapia ’лечение’.


АНИО`Н м. Физ. Отрицателно натоварен йон, който в електрическо поле се движи към положителния електрод — анода. Йоните с положителни електрически пълнежи отиват на катода и затова носят името катиони, а тези с отрицателни пълнежи — на анода, отдето иде и названието им аниони. Хим. VII кл, 1950, 54.

— От гр. ἀνά ’нагоре’ + ίών ’идващ’.


АНИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Физ. Прил. от анион.


АНИОНИ`ТИ мн., ед. (рядко) аниони`т м. Физ. Твърди, неразтворими във вода и органични разтворители природни или изкуствени материали, които притежават способността да обменят своите отрицателни йони. Ако йонитът съдържа подвижни годни за обменяне положителни йони (катиони), той се нарича катионит, а ако подвижните йони са отрицателно натоварени (аниони), той се нарича анионит. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 8.


АНИХИЛА`ЦИЯ ж. Физ. Процес, при който веществени частици се превръщат в полеви частици. След откриване на антивеществото стана известен процесът анихилация, при който е възможно пълното превръщане на веществото в енергия при взаимодействието му с антивещество. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.

— От лат. nihil ’нищо’.


АНИХИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Физ. За елементарна частица — изчезвам, превръщам се при среща с античастица в друга частица. При докосване на частица до античастица и двете изчезват (анихилират — взаимно се унищожават) и веществото им изцяло се превръща в енергия. К, 1965, кн.* З, 10.


АНИХИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Физ. Отгл. същ. от анихилирам.


А`НКЕРПЛАСТ м. Апт. Лейкопласт с прикрепена ивица марля с дезинфекционно средство за бърза асептична превръзка на недълбоки открити рани. Видях по ръцете си кръв .. Разтворихме аптечката и направихме каквото трябва. Тоест: почистване на раната с кислородна вода .. и превръзка с парченце анкерпласт. Д. Цончев, КП, 86.

— От нем. Anker ’котва’ + Plastir.


АНКЕ`ТА ж. 1. Обществено или административно организирано разследване на някакъв въпрос или на нечия простъпка чрез разпит на лица и посещаване на местата, свързани с разследвания обект. Народното събрание може да прави анкети и проучвания чрез особени комисии по всички въпроси. Конст., 10. — Ще направя анкета и ще видим кой е развалил тракторите. А. Гуляшки, МТС, 88. Станимир беше вече решил да направи изложение до директора и иска анкета. Нека да кажат кой е недобросъвестният — касиерът или дописникът… Т. Монов, СН, 111. Ако почне анкета,