Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/266“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | аздиша, -еш, <i>мин. св.</i> азди`сах, <i>св. непрех. Диал.</i> Побуявам, подлудявам от слободия. — <i>Лздисали са — аз ви казвам, аздисали са като презобени коне!</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 350. <i>А московецът чака зима; .. ; къпе се в леда като бесен бивол, кога аздиса от много хранене с бурчак.</i> Ц. Гинчев, ГК, 363. <i>Конят е аздисал от седене.</i> Н. Геров, РБЯ I, 6. — От тур. azmak 'буйствам'. | |
| − | + | АЗДИ`СВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> аздисвам; подлудяване. | |
| − | + | АЗДИША. Вж. азди`свам | |
| − | + | АЗЕ и АЗИ <i>лич. местоим.</i> (1 л. ед.). <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Аз. <i>Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин.</i> Хр. Ботев, Съч., 5. <i>Моето либе коня седлае / на кяр да иде на Каравлашко; / азе му думам и му се моля: / поседи, либе, тая година, / тая година и тая зима.</i> Нар. пес., Христом. ВВ II, 220. <i>По море се скитам ази, / от пристанище далеко.</i> П. Р. Славейков, Сл, 10. <i>Хубаво любе, Еленке, / ази си, любе, залюбих / цар Кюс-тадинова дъщеря.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 13. | |
| − | + | АЗЕРБАЙДЖАНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Азърбайджанец. | |
| − | + | АЗЕРБАЙДЖАНКА <i>ж.</i> Азърбайджан- | |
ка. | ка. | ||
| − | + | АЗЕРБАЙДЖАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | |
<i>прил.</i> Азърбайджански. <i>Нагорни Карабах беше втората по важност тема .. в последвалото посещение на държавния ни глава в азербайджанската столица Баку.</i> ДТ, 1999, бр. 334, 50. | <i>прил.</i> Азърбайджански. <i>Нагорни Карабах беше втората по важност тема .. в последвалото посещение на държавния ни глава в азербайджанската столица Баку.</i> ДТ, 1999, бр. 334, 50. | ||
| − | + | АЗИАДА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спорт.</i> Международни масови спортни състезания за аматьори от Азия, които се провеждат на всеки 4 години (2 години след провеждането на Олимпийските игри) от 1951 г. насам. <i>Наградата от 100 000 долара за най-добър на азиадата .. ще бъде преведена в Националния олимпийски комитет на Япония.</i> Д, 1998, бр. 290, 14. | |
| − | + | АЗИАТЕЦ, <i>мн.</i> -тци, <i>м.</i> 1. Мъж от някой от народите, населяващи Азия. <i>Западните държави са се стреснали от опасното проникване на азиатците в Европа. А.</i> Страшимиров, Съч. V, 191. <i>Както всички южни азиатци, те самоволно се предават на празност, изнеженост, разкошно и разпуснато живеяне.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 245. | |
2. <i>Стесн. Остар.</i> Турчин. <i>Но върлий азиатец, обзет от ярост дива, .. / сече, гори и роби, обесва и уоива.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 23. | 2. <i>Стесн. Остар.</i> Турчин. <i>Но върлий азиатец, обзет от ярост дива, .. / сече, гори и роби, обесва и уоива.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 23. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
3. <i>Прен. Остар.</i> Коварен и жесток човек. | 3. <i>Прен. Остар.</i> Коварен и жесток човек. | ||
| − | + | АЗИАТКА <i>ж.</i> Жена от някои от народите, населяващи Азия. | |
| − | + | АЗИАТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до Азия, който е свързан с Азия. <i>А вътре в този гигант</i> [чикагското изложение] <i>са построени стотини павилиони, американски, европейски, азиатски и др.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.4, 41. <i>Азиатска Турция. Азиатски държави. Азиатски нрави. Азиатски разкош..</i> 2. <i>Прен. Остар.</i> Коварен и жесток. <i>Ние имаме правителство не за друго, освен да взема глоби, да турчи челяди, .. и да прави сичко, щото и да му наумят азиатските прищевки.</i> С, 1872, бр.47, 378. О Азиатска холера. <i>Мед.</i> Остро заразно стомашно-чревно заболяване с тежка интоксикация и силно обезводняване на организма, появило се първоначално в Индия. | |
| − | + | аздисване | |
| − | + | АЗИАТЩИНА <i>ж.</i> 1. Качество или проява на азиатец. | |
2. <i>Остар.</i> Коварство, жестокост. | 2. <i>Остар.</i> Коварство, жестокост. | ||
| − | + | АЗИ`ЕЦ, <i>мн.</i> -ййци, <i>м. Остар.</i> Азиатец. <i>Но европейците пак прияли от азийците много полезни работи. Г.</i> Йошев, КВИ (превод), 149. | |
| − | + | АЗИ`ЙКА <i>ж. Остар.</i> Азиатка. АЗИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Азиатски. <i>Съсъди и покъщнина продават. Азийско вино в големи бъчви, солена риба, ..</i> | |
<i>— все тука иде това</i> [в България]. Н. Рай-нов, КЦ, 96. <i>И в азийските долини никога не щат да живеят други хора, освен чергар-ски и овчарски народи.</i> Лет, 1874, 139. <i>Азийски страни. Азийски бряг.</i> | <i>— все тука иде това</i> [в България]. Н. Рай-нов, КЦ, 96. <i>И в азийските долини никога не щат да живеят други хора, освен чергар-ски и овчарски народи.</i> Лет, 1874, 139. <i>Азийски страни. Азийски бряг.</i> | ||
| − | + | АЗИ`Л<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Нов.</i> Убежище. | |
| − | + | — От гр. aovXov през фр. asil. | |
| − | + | АЗИ`Л<sup>2</sup> <i>неизм. прил. Остар. и диал.</i> Уволнен, отстранен от служба. <i>Снощи стана азил председателят на ахкяма.</i> СбНУ XV, 387. | |
| − | + | — От араб. през тур. azil 'уволняване, отстраняване от служба'. | |
| − | + | АЗИМУТ <i>м. 1. Астрон.</i> Ъгъл между плоскостта на меридиана на дадена точка и вертикална плоскост, минаваща през наблюдаваното небесно светило, който определя положението му. | |
2. <i>Геодез.</i> Хоризонталният ъгъл в точката на стоене в посока на часовниковата стрелка между север (юг) и обекта или наблюдаваното светило. | 2. <i>Геодез.</i> Хоризонталният ъгъл в точката на стоене в посока на часовниковата стрелка между север (юг) и обекта или наблюдаваното светило. | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
3. <i>Воен.</i> Ъгъл в хоризонтална плоскост от дадена, приета за основна посока, до посоката към даден обект. <i>Започна да наблюдава целта, мъчеше се да определи азимута, разстоянието и височината и`.</i> НА, 1959, бр. 3426, 3. <i>Картен азимут. Георграфски азимут. Магнитен азимут.</i> | 3. <i>Воен.</i> Ъгъл в хоризонтална плоскост от дадена, приета за основна посока, до посоката към даден обект. <i>Започна да наблюдава целта, мъчеше се да определи азимута, разстоянието и височината и`.</i> НА, 1959, бр. 3426, 3. <i>Картен азимут. Георграфски азимут. Магнитен азимут.</i> | ||
| − | + | — От араб. | |
| − | + | АЗИМУТАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Спец. Прил. от</i> азимут. <i>Азимутална проекция. Азимутално число. Азимутален кръг. Азимутално управление.</i> | |
| − | + | АЗЛЪК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> 1. Част от цигаре, мундщук, която има отвор и се поставя в устата; наустник. <i>Акиф ходжа се загледа пред себе си.., след това бързо налапа кехлибарения азлък на чибука си.</i> Д. Не- | |
| − | + | азлък | |
| − | |||
Версия от 22:01, 24 ноември 2012
аздиша, -еш, мин. св. азди`сах, св. непрех. Диал. Побуявам, подлудявам от слободия. — Лздисали са — аз ви казвам, аздисали са като презобени коне! П. Тодоров, Събр. пр II, 350. А московецът чака зима; .. ; къпе се в леда като бесен бивол, кога аздиса от много хранене с бурчак. Ц. Гинчев, ГК, 363. Конят е аздисал от седене. Н. Геров, РБЯ I, 6. — От тур. azmak 'буйствам'.
АЗДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от аздисвам; подлудяване.
АЗДИША. Вж. азди`свам
АЗЕ и АЗИ лич. местоим. (1 л. ед.). Остар. и диал. Аз. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин. Хр. Ботев, Съч., 5. Моето либе коня седлае / на кяр да иде на Каравлашко; / азе му думам и му се моля: / поседи, либе, тая година, / тая година и тая зима. Нар. пес., Христом. ВВ II, 220. По море се скитам ази, / от пристанище далеко. П. Р. Славейков, Сл, 10. Хубаво любе, Еленке, / ази си, любе, залюбих / цар Кюс-тадинова дъщеря. Нар. пес., СбНУ XLVI, 13.
АЗЕРБАЙДЖАНЕЦ, мн. -нци, м. Азърбайджанец.
АЗЕРБАЙДЖАНКА ж. Азърбайджан-
ка.
АЗЕРБАЙДЖАНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Азърбайджански. Нагорни Карабах беше втората по важност тема .. в последвалото посещение на държавния ни глава в азербайджанската столица Баку. ДТ, 1999, бр. 334, 50.
АЗИАДА, мн. няма, ж. Спорт. Международни масови спортни състезания за аматьори от Азия, които се провеждат на всеки 4 години (2 години след провеждането на Олимпийските игри) от 1951 г. насам. Наградата от 100 000 долара за най-добър на азиадата .. ще бъде преведена в Националния олимпийски комитет на Япония. Д, 1998, бр. 290, 14.
АЗИАТЕЦ, мн. -тци, м. 1. Мъж от някой от народите, населяващи Азия. Западните държави са се стреснали от опасното проникване на азиатците в Европа. А. Страшимиров, Съч. V, 191. Както всички южни азиатци, те самоволно се предават на празност, изнеженост, разкошно и разпуснато живеяне. С. Бобчев, ПОС (превод), 245.
2. Стесн. Остар. Турчин. Но върлий азиатец, обзет от ярост дива, .. / сече, гори и роби, обесва и уоива. Ив. Вазов, Съч. I, 23.
3. Прен. Остар. Коварен и жесток човек.
АЗИАТКА ж. Жена от някои от народите, населяващи Азия.
АЗИАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Азия, който е свързан с Азия. А вътре в този гигант [чикагското изложение] са построени стотини павилиони, американски, европейски, азиатски и др. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.4, 41. Азиатска Турция. Азиатски държави. Азиатски нрави. Азиатски разкош.. 2. Прен. Остар. Коварен и жесток. Ние имаме правителство не за друго, освен да взема глоби, да турчи челяди, .. и да прави сичко, щото и да му наумят азиатските прищевки. С, 1872, бр.47, 378. О Азиатска холера. Мед. Остро заразно стомашно-чревно заболяване с тежка интоксикация и силно обезводняване на организма, появило се първоначално в Индия.
аздисване
АЗИАТЩИНА ж. 1. Качество или проява на азиатец.
2. Остар. Коварство, жестокост.
АЗИ`ЕЦ, мн. -ййци, м. Остар. Азиатец. Но европейците пак прияли от азийците много полезни работи. Г. Йошев, КВИ (превод), 149.
АЗИ`ЙКА ж. Остар. Азиатка. АЗИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Азиатски. Съсъди и покъщнина продават. Азийско вино в големи бъчви, солена риба, ..
— все тука иде това [в България]. Н. Рай-нов, КЦ, 96. И в азийските долини никога не щат да живеят други хора, освен чергар-ски и овчарски народи. Лет, 1874, 139. Азийски страни. Азийски бряг.
АЗИ`Л1, мн. няма, м. Нов. Убежище.
— От гр. aovXov през фр. asil.
АЗИ`Л2 неизм. прил. Остар. и диал. Уволнен, отстранен от служба. Снощи стана азил председателят на ахкяма. СбНУ XV, 387.
— От араб. през тур. azil 'уволняване, отстраняване от служба'.
АЗИМУТ м. 1. Астрон. Ъгъл между плоскостта на меридиана на дадена точка и вертикална плоскост, минаваща през наблюдаваното небесно светило, който определя положението му.
2. Геодез. Хоризонталният ъгъл в точката на стоене в посока на часовниковата стрелка между север (юг) и обекта или наблюдаваното светило.
3. Воен. Ъгъл в хоризонтална плоскост от дадена, приета за основна посока, до посоката към даден обект. Започна да наблюдава целта, мъчеше се да определи азимута, разстоянието и височината и`. НА, 1959, бр. 3426, 3. Картен азимут. Георграфски азимут. Магнитен азимут.
— От араб.
АЗИМУТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от азимут. Азимутална проекция. Азимутално число. Азимутален кръг. Азимутално управление.
АЗЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. 1. Част от цигаре, мундщук, която има отвор и се поставя в устата; наустник. Акиф ходжа се загледа пред себе си.., след това бързо налапа кехлибарения азлък на чибука си. Д. Не-
азлък
