Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/96

Аз: «Там страхуваше ли се вече от конете?» \

Ханс «О, не, изобщо не се страхувах.»

Аз: «Може би Берта е разказвала за това, че конят...»

Ханс (прекъсва ме): «Прави wiwP. Не!»

1 април. Мъча се да продължа вчерашния разговор и искам да разбера какво означава «заради коня». Ханс не може да си спомни. Той знае само, че на сутринта няколко деца стоели пред вратата и викали «заради коня», «заради коня». Самият той също стоял там. Когато ставам по-настойчив, той заявява, че децата изобщо не са викали «заради коня», че не си е спомнил правилно.

Аз: «Нали често ходехте в конюшнята и навярно сте си говорили за конете?» — «Нищо не си говорехме.» — «А за какво разговаряхте?» — «За нищо.» — «Били сте толкова много деца и не сте си говорили за нищо?» — «Говорехме си, но не за коне.» - «А за какво?» — «Вече не помня.»

Оставям тази тема, защото съпротивата явно е твърде силна²³ и го питам: «С удоволствие ли си играеше с Берта?»

Той: «Да, с голямо удоволствие, а с Олга — не. Знаеш ли какво направи Олга? Грета веднъж ми подари топка от хартия, а Олга я разкъса на парчета. Берта никога не би го направила. С Берта си играех с удоволствие.»

Аз: «Виждал ли си как изглежда Wiwimacher-ът на Берта?»

Той: «Не, виждал съм Wiwimacher-а. на коня, защото винаги стоях при конете.»

Аз: «И тогава ти стана интересно да видиш как изглежда Wiwimacher-ът на Берта и на мама?»

Той: «Да.»

Напомням му оплакванията, че момиченцето винаги искало да гледа как той прави wiwi.

Той: «Берта също Ьинаги гледаше (без обида, с голямо удоволствие), много често. В малката градина, там където са посадени репичките, аз правех wiwi, а тя стоеше до вратата и гледаше.»