Аз: «Там страхуваше ли се вече от конете?»
Ханс «О, не, изобщо не се страхувах.»
Аз: «Може би Берта е разказвала за това, че конят…»
Ханс (прекъсва ме): «Прави wiwi? Не!»
10 април. Мъча се да продължа вчерашния разговор и искам да разбера какво означава «заради коня». Ханс не може да си спомни. Той знае само, че на сутринта няколко деца стоели пред вратата и викали «заради коня», «заради коня». Самият той също стоял там. Когато ставам по-настойчив, той заявява, че децата изобщо не са викали «заради коня», че не си е спомнил правилно.
Аз: «Нали често ходехте в конюшнята и навярно сте си говорили за конете?» — «Нищо не си говорехме.» — «А за какво разговаряхте?» — «За нищо.» — «Били сте толкова много деца и не сте си говорили за нищо?» — «Говорехме си, но не за коне.» — «А за какво?» — «Вече не помня.»
Оставям тази тема, защото съпротивата явно е твърде силна23 и го питам: «С удоволствие ли си играеше с Берта?»
Той: «Да, с голямо удоволствие, а с Олга — не. Знаеш ли какво направи Олга? Грета веднъж ми подари топка от хартия, а Олга я разкъса на парчета. Берта никога не би го направила. С Берта си играех с удоволствие.»
Аз: «Виждал ли си как изглежда Wiwimacher-ът на Берта?»
Той: «Не, виждал съм Wiwimacher-а. на коня, защото винаги стоях при конете.»
Аз: «И тогава ти стана интересно да видиш как изглежда Wiwimacher-ът на Берта и на мама?»
Той: «Да.»
Напомням му оплакванията, че момиченцето винаги искало да гледа как той прави wiwi.
Той: «Берта също винаги гледаше (без обида, с голямо удоволствие), много често. В малката градина, там където са посадени репичките, аз правех wiwi, а тя стоеше до вратата и гледаше.»
