Page:RBE Tom1.djvu/827

гледате, че носи на пръста си баща ми? М. Балабанов, С (побълг.), 107. // За очи, поглед — който има блясък като израз на силно душевно вълнение; блестящ. Неговите [на племенника] черни бляскави очи не се спускаха от войводата на хусарите. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Росинка лежеше на болничното легло с отворени очи.., с бледото си лице и с тъмните си бляскави очи тя се стори на Евгени чудно хубава. Д. Ангелов, ЖС, 289.

2. Прен. Който се отличава с външна красота, или с богатство и великолепие; блестящ. Това беше бляскава зала, доста продълговата, с интересна ъглова чупка в дъното, към западната страна. Г. Караславов, Т, 11. Тука Симеон се яви на кон с бляскава свита. Неговите войници носеха брони, златни щитове и сребърни копия. А. Каралийчев, С, 38. От Цариград пристигна ло-готетът и съпругата му като пълномощници на императорската двойка, за да бъдат кръстници на Борис и съпругата му.. Бляскаво посрещане, обеди, вечери, разходки до Mqdapa — всичко вървеше, както се полага. И. Вълчев, СКН, 518. // Който прави силно впечатление, предизвиква възхищение. Мирослава беше най-хубава между сестрите си и хубостта й беше твърде бляскава, привличаше погледите на всички. Д. Талев, С И, 263.

3. Прен. Който стои над обикновеното равнище и силно изпъква с положителните си качества, способности, достойнства; блестящ, забележителен, изключителен. Ако е бил слушал житейските облаги, той е можел да остане в Русия, дето бляскавите му дарби му са давали пълна възможност да си създаде и име, и хубава кариера. К. Величков, ПССъч. VIII, 30. В публицистиката, която ни остави Ботев, прозира смел, търсещ, бляскав и исторически обобщаващ ум. РД, 1947-1948, бр. 133, 6. Зимам с душевен трепет перото, за да напиша тия редове за моя незабравим приятел., благородният деятел с богато надарената природа: бляскав оратор, даровит държавник,.., беззаветно любящ България. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 199. Сега идеше вече големиягу, бляскав и от никого неоспорван успех. И. Йовков, Разк. I, 173.

4. Прен. Който е свързан с голяма сполука, който е изпълнен с благополучие, блестящ. Нейният баща, племенник на покойния император, зае престола.. Бляскаво бъдеще я очакваше, императорският град й поднасяше почестите на княгиня. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. Чуйте, Вена е дете на нашата партия и тя трябва да си остане у нас. Не бива да пръскаме силите си... При това зет богат, с бляскава политическа кариера. Ст. Л. Костов, Г, 58-59. Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка и създадоха една от най-бляскавите епохи в нашата нова история. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 137. Преката задача на Паисия е да пробуди у българския народ съзнание за своя език, своя, българска земя, да му внуши, че е имал свое бляскаво историческо минало. Б. Пенев, НБВ, 50.

---

БЛЯСКАВО

— Друга (диал.) форма: блъскав.

---

БЛЯСКАВО нареч. 1. Със силен блясък; блестящо. Салонът, бляскаво осветен и накичен, ехтеше от оркестъра. Ив. Вазов, Съч. IX, 32. Тя е или една нова звезда, или пък една стара звезда, която сега свети много по-бляскаво, отколкото изпреди. ИЗ 1877, 1881, 82.

2. С великолепие, с блясък, с разкош; богато, великолепно, блестящо. Навсякъде правят карнавал, но никъде не го правят тъй бляскаво и тъй шумно, както в Рим. Т. Икономов, ЧПГ, 31. Великден, и наистина тоя ден е велик за селянина,.., и за това се готви и приготвя още отдалеч да го посрещне по-оляскаво,.., по-тържествено. Ил. Блъсков, ДБ, 78-79. Царят имаше план да обиколи цяла Далмация,.. На всяко място се приемаше много бляскаво и всякой градец са мъчеше да направи на царят по-добър прием. Лет., 1876, 17-18.

3. С голям успех; блестящо. Дарбите, които от малка прояви по математическите предмети, накараха баща й да не жали мило и драго за нея, за да я изучи. Надя оправда надеждите му и завърши бляскаво. Елин Пелин, Съч. IV, 255. И на преклонна възраст,.., той продължи уверено и с голям успех бляскаво започнатото свое книжовно дело, напуснато от преди близо четвърт столетие. А. Каралийчев, С, 241.

---

БЛЯСКАВОСТ, -тта, мн. няма ж. Отвл. същ. от бляскав; блясък. Има слава, която има вътрешно достойнство.., — и слава, която няма вътрешно достойнство, но която са радва на вънкашна бляскавост. Ч, 1875, кн.12, 558. В последното [зодчество] само се достигат понякога ефекти от бляскавост и хубост. Ив. Вазов, Съч. XV, 27.

---

БЛЯСКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Светвам на известни интервали, от време на време с ярка светлина; святкам. Когато бляскаха но§и светкавици, той затваряше очите си. И. Йовков, Ж, 1945, 180. Нощем фарът бляскаше ту с червена, ту с бяла светлина, за да сочи пътя на корабите към пристанището. П. Славински, МСК, 61. Там, където някога се е чувал тропот на потни коне и са бляскали шлемовете на римските орли, сега безшумно гълта пътя нашият автомобил. А. Каралийчев, С, 86. Цели три дни бляскаха на слънцето кирките и звънтяха о камъните лопатите. Цв. Ангелов, ЧД, 205. Светулки бляскат над нивите. М. Кремен, Б, 21. // За очи, поглед и др. — излъчвам блясък, светлина от силно

827

---

БЛЯСКАМ