Page:RBE Tom1.djvu/272

2. Висше учебно заведение за подготовка на специалисти в определена област на науката или изкуството. Военна академия. Музикална академия. Художествена академия. Медицинска академия. Селскостопанска академия. Духовна академия.

3. Истор. Философска школа на Платон в Древна Гърция.

— От гр. собств., название на градина близо до Атина, където Платон излагал своето учение пред учениците си.

АКАДИ мн. Истор. Семитско племе, основало държава от 2300 г. пр. Христа и установило хегемония над Вавилон, Шумер и Месопотамия, чийто език е засвидетелстван в писмени паметници с клинообразно писмо от трето-второ хилядолетие преди нашата ера. Тъй като аз се занимавам само с графичния вид на знаците [на древните българи], това ми даде възможност да направя.. сравнителен анализ с най-дълбоката древност — в III хилядолетие с шумери, акади, Елам, Египет. Б. Шкодров, УД, 2000, бр. 38, 8.

АКАЖУ, мн. няма, ср. 1. Тропически дърво с много твърда червеникава дървесина; махагон. Тук отлично виреят много видове ценни дървета, като например прочутото акажу. ВН, 1959, бр. 2571, 4. 2. Дървесина от това дърво, употребявана за изработка на скъпи мебели и др.; махагон. През осветените прозорци на партера се виждаха пердета от брюкселска дантела и мебели от акажу. Д. Димов, Т, 659. Кутия от акажу.

— Фр. acajou.

АКАМ¹, -аш, несв., непрех. Детск. За дете — ходя повън; какам.

АКАМ², -аш, несв., непрех. Езикозн. Произнасям фонема о в неударена сричка като а.

АКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Детск.

1. Мръсен, грозен, лош. Много късно разбрах, че прясното масло било хубаво нещо. Мама никога не ни даваше да вкусим от него. — Я не пипайте, то е акано — ни удряше тя като малки през ръцете, когато посегнехме към котлето с масло. Г. Белев, ПЕМ, 98.

2. Като същ. акано, ср. Нещо нечисто, мръсно, грозно, лошо.

АКАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от акам¹.

АКАНЕ², мн. няма, ср. Езикозн. Отгл. същ. от акам².

АКАНТ м. 1. Вид бодливо декоративно южно растение с големи, разположени в ро-зета, нарязани листа. Acanthus mollis. 2. Архит. Орнаментална, декоративна украса върху капител на колона от коринтски стил във вид на листа от това растение.

— От гр. aKavBoQ.

АКАНТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акант. В средата [на тавана] виждаме ажурна розета от преплетени един в друг акан-тови листа. Ст. Михайлов, БС, 225.

АКАРИАЗИС м. 1. Спец. Болест по плодните дръвчета, при която листата и пъпките на растението се покриват с червеникави издутини.

2. Ветер. Болест по кожата на животни, която се причинява от паразити.

— От гр. aicapi 'червей⁴ през лат. acariasis.

АКАРИ`ДА ж. Мед. Вид кърлеж, причинител на краста¹. Acarida (Acarus).

— От гр. ampi 'червей'.

АКАР м. Дребно животно, вид паяк от разред безгръбначни, с несегментирано тяло, познато като паразит по растенията, животните и човека. Житен акар. Кафяв ябълков акар. Луков акар. Брашнян акар.

— Гр. акарг 'кърлежче⁴.

АКАРИЦИ`Д м. Хим. Препарат за унищожаване на кърлежи и паяци по селскостопанските растения и животни.

— От гр. акоф1 'червей' + лат. caedo, caedi 'убивам*.

АКАРОЛОГИЯ ж. Дял от зоологията, който изучава акарите.

АКАТИСТ м. Църк. 1. Църковна хвалебствена песен в чест на Христос, Богородица или светиите, при пеенето на която не се сяда. В събота — петата неделя във ве-ликийт пост — свършва ся акатист или похвала., на пресв. Богородица. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 236.

2. Богослужебна книга с такива песни; ака-тистник. Преписвах дамаскини, сказания.., а главно, доизкарвах започнатия още в Килифарево акатист на св. Йоан Златоуст. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 98.

3. Църковна служба, на която се пеят такива песни.

— Гр. акабшход 'неседнал'.

АКАТИСТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Църк. Богослужебна книга с хвалебни песни в чест на Христос, Богородица или светиите; акатист.

АКАТМА ж. Диал. Тънка тестяна кора, изпечена върху нажежена плоча, сач, която се яде със сирене, мед , др.; кътма. Високи фигури в цветни роби като бледи пастелни рисунки, прави и приклекнали около дървени тепсии и сахани продаваха сиромашката си стока — черни домашни питки и акат-ми. К. Константинов, ППГ, 119. Какво нямаше тук. Ръчни медни воденици за кафе,.., железни сачове за акатми. И. Йовков, Разк. II, 195.

— От тур. akitma 'вид тестен сладкиш'. Друга форма: акътма.

АКАЦИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до акация. Насядали в градината, болните .. дълбоко вдишваха акациевия аромат на побелелите в цветове дървета. Н. Каралиева, Н, 107. Акациево дърво. Акациеви фиданки. Акациево клонче. Акациев цвят. Акациеви храсти.

272

акациев