Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/671“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
ворност, незаинтересованост по отношение на нещо важно, съществено. <i>Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите.</i> 24 часа, 1998, бр. 53, 23. | ворност, незаинтересованост по отношение на нещо важно, съществено. <i>Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите.</i> 24 часа, 1998, бр. 53, 23. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХАБЕРИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Нов. Разг.</i> Качество или проява на безхаберен; безотговорност, незаинтересованост. — <i>Всекидневно ни се случва да се сблъскваме с проблемите на бюрокрацията, корупцията, без-хаберието на хора, от които зависим.</i> ДТ, 1999, бр. 264, 12. | + | <b>БЕЗХАБЕРИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Нов. Разг.</i> Качество или проява на безхаберен; безотговорност, незаинтересованост. — <i>Всекидневно ни се случва да се сблъскваме с проблемите на бюрокрацията, корупцията, без-хаберието на хора, от които зависим.</i> ДТ, 1999, бр. 264, 12. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХАРАКТЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е със слаб характер, който лесно се поддава на чуждо влияние; сла-бохарактерен, мекушав. <i>Той не знаеше добре какво ще прави с тая низка личност, с тоя цинично продажен адвокат и безхарактерен човек.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 107. <i>Не може образован народ да държи прости и безхарактерни хора в общонародни служби.</i> А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4,44. | + | <b>БЕЗХАРАКТЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е със слаб характер, който лесно се поддава на чуждо влияние; сла-бохарактерен, мекушав. <i>Той не знаеше добре какво ще прави с тая низка личност, с тоя цинично продажен адвокат и безхарактерен човек.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 107. <i>Не може образован народ да държи прости и безхарактерни хора в общонародни служби.</i> А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4,44. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХАРАКТЕРНО <i>нареч.</i> Без проява на твърд характер; слабохарактерно. <i>Постъпва безхарактерно.</i> | + | <b>БЕЗХАРАКТЕРНО</b> <i>нареч.</i> Без проява на твърд характер; слабохарактерно. <i>Постъпва безхарактерно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХАРАКТЕРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безхарактерен. <i>— Деца мои, никога не съм се съмнявал, че ще отворите този плик не след двадесет, а най-много след две години. По безхарактер-ност вие си приличате един на друг така, какщо си приличат тези пет тиквени семки.</i> И. Попов, БНО, 102. <i>Пътят на сина е противоречив, .. Да, той е променлив и противоречив като вихър .. Мнозина, .. , смятат това за безхарактерност; защото са на мнение, .. , че и вихърът тряба да е като тях, .. , все един и същ и постоянен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121. | + | <b>БЕЗХАРАКТЕРНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на безхарактерен. <i>— Деца мои, никога не съм се съмнявал, че ще отворите този плик не след двадесет, а най-много след две години. По безхарактер-ност вие си приличате един на друг така, какщо си приличат тези пет тиквени семки.</i> И. Попов, БНО, 102. <i>Пътят на сина е противоречив, .. Да, той е променлив и противоречив като вихър .. Мнозина, .. , смятат това за безхарактерност; защото са на мнение, .. , че и вихърът тряба да е като тях, .. , все един и същ и постоянен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХИ`ТРОСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. <i>Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства.</i> Л. Станев, ПХ, 115. <i>Той беше набит, почти пълен, .. , голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима.</i> И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. <i>Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието</i> и`, <i>тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа.</i> Г. Райчев, ЗК, | + | <b>БЕЗХИ`ТРОСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. <i>Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства.</i> Л. Станев, ПХ, 115. <i>Той беше набит, почти пълен, .. , голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима.</i> И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. <i>Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието</i> и`, <i>тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа.</i> Г. Райчев, ЗК, |
2. Обикн. за произведение на изкуството — създаден без големи претенции и сложност; неподправен, прост, искрен. <i>Това не беше песен, а въздишка на цял народ, .. В това просто, грубо, безхитростно творение .. беше изляна душата на една погибающа империя.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 150. | 2. Обикн. за произведение на изкуството — създаден без големи претенции и сложност; неподправен, прост, искрен. <i>Това не беше песен, а въздишка на цял народ, .. В това просто, грубо, безхитростно творение .. беше изляна душата на една погибающа империя.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 150. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХИТРОСТНО <i>нареч. Рядко.</i> Без хитрост, без прикритост; непресторено, неподправено, чистосърдечно, искрено. <i>Просто и безхитростно тя вля в редовете на това писмо своя пламенен копнеж.</i> Г. Караславов, ОХ I, 458. <i>Когато адвокатът .. с патос брани интересите и правото на своя клиент, този последният безхитростно, откровено разказва истината.</i> Б. Ангелов, ЛС, 267. | + | <b>БЕЗХИТРОСТНО</b> <i>нареч. Рядко.</i> Без хитрост, без прикритост; непресторено, неподправено, чистосърдечно, искрено. <i>Просто и безхитростно тя вля в редовете на това писмо своя пламенен копнеж.</i> Г. Караславов, ОХ I, 458. <i>Когато адвокатът .. с патос брани интересите и правото на своя клиент, този последният безхитростно, откровено разказва истината.</i> Б. Ангелов, ЛС, 267. |
безхаберие | безхаберие | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХИ`ТРОСТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Книж.</i> Качество на безхитростен; чистосърдечие, непрестореност, искреност. <i>Има нещо детинско в безхитростността и наивността на тези герои, нещо „чаплиновско“.</i> Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 165. <i>На друга колона е славният надпис в памет иа кло-котнишката победа, .. Аз прочитам .. царевата мисъл, изразена с величавата простота, безхитростност и смирение на ония времена на вяра и благочестие.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 168. | + | <b>БЕЗХИ`ТРОСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Книж.</i> Качество на безхитростен; чистосърдечие, непрестореност, искреност. <i>Има нещо детинско в безхитростността и наивността на тези герои, нещо „чаплиновско“.</i> Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 165. <i>На друга колона е славният надпис в памет иа кло-котнишката победа, .. Аз прочитам .. царевата мисъл, изразена с величавата простота, безхитростност и смирение на ония времена на вяра и благочестие.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 168. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХЛЕБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> 1. За плод на житно растение — който е останал без хранително съдържание. <i>От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безх-лебно зърно.</i> Елин Пелин, Съч. I, 74. <i>Безх-лебен клас.</i> | + | <b>БЕЗХЛЕБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> 1. За плод на житно растение — който е останал без хранително съдържание. <i>От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безх-лебно зърно.</i> Елин Пелин, Съч. I, 74. <i>Безх-лебен клас.</i> |
2. За време — през който няма хляб, няма достатъчно хляб. <i>Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, .. , слухтяха да открият нещо за през тежките безхлебни зими и пролетни дни.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108-109. <i>Настъпи оскъдица, въведоха се „безхлебни дни“, започнаха вълненията на гладуващите.</i> В. Коларов, ПХ, 141. | 2. За време — през който няма хляб, няма достатъчно хляб. <i>Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, .. , слухтяха да открият нещо за през тежките безхлебни зими и пролетни дни.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108-109. <i>Настъпи оскъдица, въведоха се „безхлебни дни“, започнаха вълненията на гладуващите.</i> В. Коларов, ПХ, 141. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<i>3. Индив.</i> Който не носи, който няма хляб. <i>Завърнал се в къщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 56. | <i>3. Индив.</i> Който не носи, който няма хляб. <i>Завърнал се в къщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 56. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХЛЕБИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Липса на хляб, на храна. <i>Дори и през тези години на неимоверни трудности, на безхлебие и безпаричие, той винаги бил весел, жизнерадостен, закачлив и усмихнат.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 57. | + | <b>БЕЗХЛЕБИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Липса на хляб, на храна. <i>Дори и през тези години на неимоверни трудности, на безхлебие и безпаричие, той винаги бил весел, жизнерадостен, закачлив и усмихнат.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 57. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗХЛОРОФИ`ЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Бот.</i> За растение — който няма, не съдържа хлорофил. <i>Гъбите са безхлоро-илни растителни организми.</i> Лог. IX кл, | + | <b>БЕЗХЛОРОФИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Бот.</i> За растение — който няма, не съдържа хлорофил. <i>Гъбите са безхлоро-илни растителни организми.</i> Лог. IX кл, |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЦАРСТВИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Рядко.</i> Време, през което една монархическа държава няма владетел; междуцарствие, безвластие. | + | <b>БЕЗЦАРСТВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. <i>Рядко.</i> Време, през което една монархическа държава няма владетел; междуцарствие, безвластие. |
2. <i>Прен. Разг.</i> Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие. | 2. <i>Прен. Разг.</i> Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗЦВЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който е без цвят, който не е оцветен, обагрен. <i>Тя</i> [сабята] <i>беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 10. <i>Намиращата се в клетката протоплаз-ма е прозрачна, безцветна гъста течност.</i> Бтн. V и VI кл (превод), 12. | + | <b>БЕЗЦВЕТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който е без цвят, който не е оцветен, обагрен. <i>Тя</i> [сабята] <i>беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 10. <i>Намиращата се в клетката протоплаз-ма е прозрачна, безцветна гъста течност.</i> Бтн. V и VI кл (превод), 12. |
безцветен | безцветен | ||
Версия от 06:38, 5 декември 2012
ворност, незаинтересованост по отношение на нещо важно, съществено. Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите. 24 часа, 1998, бр. 53, 23.
БЕЗХАБЕРИЕ, мн. няма, ср. Нов. Разг. Качество или проява на безхаберен; безотговорност, незаинтересованост. — Всекидневно ни се случва да се сблъскваме с проблемите на бюрокрацията, корупцията, без-хаберието на хора, от които зависим. ДТ, 1999, бр. 264, 12.
БЕЗХАРАКТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е със слаб характер, който лесно се поддава на чуждо влияние; сла-бохарактерен, мекушав. Той не знаеше добре какво ще прави с тая низка личност, с тоя цинично продажен адвокат и безхарактерен човек. Ив. Вазов, Съч. XXV, 107. Не може образован народ да държи прости и безхарактерни хора в общонародни служби. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4,44.
БЕЗХАРАКТЕРНО нареч. Без проява на твърд характер; слабохарактерно. Постъпва безхарактерно.
БЕЗХАРАКТЕРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на безхарактерен. — Деца мои, никога не съм се съмнявал, че ще отворите този плик не след двадесет, а най-много след две години. По безхарактер-ност вие си приличате един на друг така, какщо си приличат тези пет тиквени семки. И. Попов, БНО, 102. Пътят на сина е противоречив, .. Да, той е променлив и противоречив като вихър .. Мнозина, .. , смятат това за безхарактерност; защото са на мнение, .. , че и вихърът тряба да е като тях, .. , все един и същ и постоянен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121.
БЕЗХИ`ТРОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не си служи с хитрост, не се стреми да измами, да надхитри другиго; непресторен, неподправен, чистосърдечен. Като всички безхитростни и искрени хора и Кузо не умееше да прикрива истинските си чувства. Л. Станев, ПХ, 115. Той беше набит, почти пълен, .. , голям добряк, весел, безхитростен и работлив за трима. И. Петров, НЛ, 13. // В който няма хитрост; чистосърдечен. Но като всички затворени хора, когато се случеше някой да спечели доверието и`, тя разтваряше пред него цялата си безхитростна душа. Г. Райчев, ЗК,
2. Обикн. за произведение на изкуството — създаден без големи претенции и сложност; неподправен, прост, искрен. Това не беше песен, а въздишка на цял народ, .. В това просто, грубо, безхитростно творение .. беше изляна душата на една погибающа империя. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 150.
БЕЗХИТРОСТНО нареч. Рядко. Без хитрост, без прикритост; непресторено, неподправено, чистосърдечно, искрено. Просто и безхитростно тя вля в редовете на това писмо своя пламенен копнеж. Г. Караславов, ОХ I, 458. Когато адвокатът .. с патос брани интересите и правото на своя клиент, този последният безхитростно, откровено разказва истината. Б. Ангелов, ЛС, 267.
безхаберие
БЕЗХИ`ТРОСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на безхитростен; чистосърдечие, непрестореност, искреност. Има нещо детинско в безхитростността и наивността на тези герои, нещо „чаплиновско“. Л. Тенев, Съвр., 1975, кн. 2, 165. На друга колона е славният надпис в памет иа кло-котнишката победа, .. Аз прочитам .. царевата мисъл, изразена с величавата простота, безхитростност и смирение на ония времена на вяра и благочестие. Ив. Вазов, Съч. XVII, 168.
БЕЗХЛЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. За плод на житно растение — който е останал без хранително съдържание. От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безх-лебно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 74. Безх-лебен клас.
2. За време — през който няма хляб, няма достатъчно хляб. Те мушеха из плевниците с дълги железни шишове, .. , слухтяха да открият нещо за през тежките безхлебни зими и пролетни дни. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108-109. Настъпи оскъдица, въведоха се „безхлебни дни“, започнаха вълненията на гладуващите. В. Коларов, ПХ, 141.
3. Индив. Който не носи, който няма хляб. Завърнал се в къщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай. Хр. Смирненски, Съч. I, 56.
БЕЗХЛЕБИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Липса на хляб, на храна. Дори и през тези години на неимоверни трудности, на безхлебие и безпаричие, той винаги бил весел, жизнерадостен, закачлив и усмихнат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 57.
БЕЗХЛОРОФИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Бот. За растение — който няма, не съдържа хлорофил. Гъбите са безхлоро-илни растителни организми. Лог. IX кл,
БЕЗЦАРСТВИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. Време, през което една монархическа държава няма владетел; междуцарствие, безвластие.
2. Прен. Разг. Време, през което някакво предприятие, учреждение и др. е останало без ръководство; междуцарствие, безвластие.
БЕЗЦВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е без цвят, който не е оцветен, обагрен. Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Намиращата се в клетката протоплаз-ма е прозрачна, безцветна гъста течност. Бтн. V и VI кл (превод), 12.
безцветен
