Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/643“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
3. <i>Прен.</i> Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен, изключителен; безкраен, безграничен, безмерен. <i>Той усещаше как сърцето му сякаш се облива от топли радостни сълзи, как безпределната радост разпъва гърдите му.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 181. <i>Кипи животът, .. , всеки се мъчи да извърши по едно чудо, и всичко това е само за великата, безпределна любов.</i> Д. Немиров, Д, 107. <i>И благодарността ни ще бъде безпределна, когато видим намерението ви обърнато на дело. У,</i> 1871, кн. 23, 358. | 3. <i>Прен.</i> Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен, изключителен; безкраен, безграничен, безмерен. <i>Той усещаше как сърцето му сякаш се облива от топли радостни сълзи, как безпределната радост разпъва гърдите му.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 181. <i>Кипи животът, .. , всеки се мъчи да извърши по едно чудо, и всичко това е само за великата, безпределна любов.</i> Д. Немиров, Д, 107. <i>И благодарността ни ще бъде безпределна, когато видим намерението ви обърнато на дело. У,</i> 1871, кн. 23, 358. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕДЕЛИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Отсъствие на предели, отсъствие на начало и на край; безпределност. <i>Въпреки всички насилия .. човекът притежава без-пределието на нравствената устойчивост.</i> В. Стефанов и др., Лит. XI кл, 1996, 248. <i>Безпределие на мечтите.</i> | + | <b>БЕЗПРЕДЕЛИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Отсъствие на предели, отсъствие на начало и на край; безпределност. <i>Въпреки всички насилия .. човекът притежава без-пределието на нравствената устойчивост.</i> В. Стефанов и др., Лит. XI кл, 1996, 248. <i>Безпределие на мечтите.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕДЕЛНО <i>нареч.</i> За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, много силно, изключително; безгранично, безкрайно, безмерно. <i>Хоп-хоп, корабният идиот, бе безпределно послушен, безпределно безотговорен, изключително добър и изключително лош.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 82. <i>Хоризонти отбулват такива далечни / вцепенено сърдити лица! И така / безпределно безмълвни стоят!</i> К. Христов, С, 1939, 118. <i>Тя ще го чака .. И той ще я обича още по-силно, ще я обича безпределно, ще я обича така, както никой досега не е обичал.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 599. | + | <b>БЕЗПРЕДЕЛНО</b> <i>нареч.</i> За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, много силно, изключително; безгранично, безкрайно, безмерно. <i>Хоп-хоп, корабният идиот, бе безпределно послушен, безпределно безотговорен, изключително добър и изключително лош.</i> Е. Кузманов, ЧДБ, 82. <i>Хоризонти отбулват такива далечни / вцепенено сърдити лица! И така / безпределно безмълвни стоят!</i> К. Христов, С, 1939, 118. <i>Тя ще го чака .. И той ще я обича още по-силно, ще я обича безпределно, ще я обича така, както никой досега не е обичал.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 599. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕДЕЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж, Рядко. Отвл. същ. от</i> безпределен (в 1 знач.); безкрай, безграничност. <i>Приличаш ти на безпределността: / на ecu страни небе.</i> К. Христов, ХЗ, 1939, 49. | + | <b>БЕЗПРЕДЕЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж, Рядко. Отвл. същ. от</i> безпределен (в 1 знач.); безкрай, безграничност. <i>Приличаш ти на безпределността: / на ecu страни небе.</i> К. Христов, ХЗ, 1939, 49. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕДМЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който е без смисъл, за който няма разумно основание, оправдание; безсмислен, ненужен, излишен. <i>Разменените между девойката и хазаина думи сякаш му досаждаха, дразнеха го и побърза да прекрати разговора им — виждаше му се безпредметен и ненужен.</i> Д. Спространов, С, 10. <i>Шишко съзна, че другарите му се бяха оттеглили и защитата на могилата ставаше безпредметна.</i> Д. Димов, Т, 619. <i>Българите са оставиха от намерението си. Пропагандата на „унията“ стана безпредметна.</i> Ч, 1875, кн. 10, 460. | + | <b>БЕЗПРЕДМЕТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който е без смисъл, за който няма разумно основание, оправдание; безсмислен, ненужен, излишен. <i>Разменените между девойката и хазаина думи сякаш му досаждаха, дразнеха го и побърза да прекрати разговора им — виждаше му се безпредметен и ненужен.</i> Д. Спространов, С, 10. <i>Шишко съзна, че другарите му се бяха оттеглили и защитата на могилата ставаше безпредметна.</i> Д. Димов, Т, 619. <i>Българите са оставиха от намерението си. Пропагандата на „унията“ стана безпредметна.</i> Ч, 1875, кн. 10, 460. |
643 | 643 | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
безпределие | безпределие | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕДМЕТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, | + | <b>БЕЗПРЕДМЕТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, |
<i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безпредметен. | <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> безпредметен. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕКОСЛОВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който става без възражение; безропотен. <i>Стълпени в гъсти редици по родове, села и задруги, смоляните мълчаливо, с безпрекословно подчинение пред волята на старейшините, чакаха знака за тръгване.</i> А. Дончев, СВС, 794. <i>Искаме от тях</i> [войниците] <i>безпрекословно подчинение, а се обръщаме към организацията само когато трябва да проведем някоя акция или да накажен някого.</i> К. Кръстев, К, 206. <i>Безпрекословно изпълнение на наредбите.</i> | + | <b>БЕЗПРЕКОСЛОВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който става без възражение; безропотен. <i>Стълпени в гъсти редици по родове, села и задруги, смоляните мълчаливо, с безпрекословно подчинение пред волята на старейшините, чакаха знака за тръгване.</i> А. Дончев, СВС, 794. <i>Искаме от тях</i> [войниците] <i>безпрекословно подчинение, а се обръщаме към организацията само когато трябва да проведем някоя акция или да накажен някого.</i> К. Кръстев, К, 206. <i>Безпрекословно изпълнение на наредбите.</i> |
2. Който не търпи възражение; категоричен. <i>Кандидатите са много. Но тях грижливата майка е изучила и преценила основно и с безпрекословното си категорично мнение за всеки един ги представя на дъщеря си като неподходящи, малоценни или нежелани.</i> М. Кремен, РЯ, 319. <i>Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт.</i> Т. Влайков, Съч. II, 93. <i>И говорът й бе пъргав, настойчив, безпрекословен.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 21. | 2. Който не търпи възражение; категоричен. <i>Кандидатите са много. Но тях грижливата майка е изучила и преценила основно и с безпрекословното си категорично мнение за всеки един ги представя на дъщеря си като неподходящи, малоценни или нежелани.</i> М. Кремен, РЯ, 319. <i>Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт.</i> Т. Влайков, Съч. II, 93. <i>И говорът й бе пъргав, настойчив, безпрекословен.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 21. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
з. <i>Остар.</i> Който изпълнява всичко без възражение, без да се противопоставя; безропотен, покорен. <i>Победителят и победенийт строго са различаваха един от друг: първи-йт трябаше да бъде самопроизволен господар, а последнийт — безпрекословен слуга!</i> Т. Шишков, ИБН, 298-299. | з. <i>Остар.</i> Който изпълнява всичко без възражение, без да се противопоставя; безропотен, покорен. <i>Победителят и победенийт строго са различаваха един от друг: първи-йт трябаше да бъде самопроизволен господар, а последнийт — безпрекословен слуга!</i> Т. Шишков, ИБН, 298-299. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕКОСЛОВНО. <i>Книж. Нареч. от</i> безпрекословен (в 1 знач.); без възражение, без да се противоречи. <i>В армията по-нисшият чин се подчинява безпрекословно на по-висшия.</i> А. Гуляшки, ЗР, 215. <i>Секи син е дължен да са повинява безпрекословно на баща си, на дяда си и на секи по-стар родственик.</i> Знан., 1875, бр. 18, 276. | + | <b>БЕЗПРЕКОСЛОВНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> безпрекословен (в 1 знач.); без възражение, без да се противоречи. <i>В армията по-нисшият чин се подчинява безпрекословно на по-висшия.</i> А. Гуляшки, ЗР, 215. <i>Секи син е дължен да са повинява безпрекословно на баща си, на дяда си и на секи по-стар родственик.</i> Знан., 1875, бр. 18, 276. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕКОСЛОВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безпрекословен (в 1 знач.). <i>Когато ги поставяха в патрул или друга охрана, те изпълняваха поставената им задача с изключителна точност и безпрекословност.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 103. | + | <b>БЕЗПРЕКОСЛОВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безпрекословен (в 1 знач.). <i>Когато ги поставяха в патрул или друга охрана, те изпълняваха поставената им задача с изключителна точност и безпрекословност.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 103. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕПЯТСТВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който става без пречки, без препятствия. <i>За безпрепятственото провеждане на мобилизацията спомагаше масовата евакуация. От София бягаше цялото гражданство.</i> Сл. Трънски, Н, 525. | + | <b>БЕЗПРЕПЯТСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който става без пречки, без препятствия. <i>За безпрепятственото провеждане на мобилизацията спомагаше масовата евакуация. От София бягаше цялото гражданство.</i> Сл. Трънски, Н, 525. |
— От рус. беспрепятственньги`. | — От рус. беспрепятственньги`. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО. <i>Книж. Нареч. от</i> безпрепятствен; без пречки, без спънки. | + | <b>БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> безпрепятствен; без пречки, без спънки. |
безпрепятствено | безпрепятствено | ||
Версия от 06:22, 5 декември 2012
ят свят е безпределен по пространство. От всяка точка на вселената може да се върви със скоростта на светлината по всички посоки, да се върви вечно и винаги ще се срещат все нови и нови космически тела. Ив. Яков и др., ОК, 24. А небото что е? Това безпределно пространство, гдето глядаме отгоре над земята. Г. Икономов, КЗ, 2.
2. Който е толкова голям, просторен, че не може да се обхване с поглед; безкраен, безграничен, безконечен. А ето го сега — пътува по безпределната далечина! Минават по приморския път от Варна, сред китните лозя. П. Славянски, Ш, 245. Безпределна шир.
3. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен, изключителен; безкраен, безграничен, безмерен. Той усещаше как сърцето му сякаш се облива от топли радостни сълзи, как безпределната радост разпъва гърдите му. П. Вежинов, ЗЧР, 181. Кипи животът, .. , всеки се мъчи да извърши по едно чудо, и всичко това е само за великата, безпределна любов. Д. Немиров, Д, 107. И благодарността ни ще бъде безпределна, когато видим намерението ви обърнато на дело. У, 1871, кн. 23, 358.
БЕЗПРЕДЕЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на предели, отсъствие на начало и на край; безпределност. Въпреки всички насилия .. човекът притежава без-пределието на нравствената устойчивост. В. Стефанов и др., Лит. XI кл, 1996, 248. Безпределие на мечтите.
БЕЗПРЕДЕЛНО нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, много силно, изключително; безгранично, безкрайно, безмерно. Хоп-хоп, корабният идиот, бе безпределно послушен, безпределно безотговорен, изключително добър и изключително лош. Е. Кузманов, ЧДБ, 82. Хоризонти отбулват такива далечни / вцепенено сърдити лица! И така / безпределно безмълвни стоят! К. Христов, С, 1939, 118. Тя ще го чака .. И той ще я обича още по-силно, ще я обича безпределно, ще я обича така, както никой досега не е обичал. Г. Караславов, ОХ IV, 599.
БЕЗПРЕДЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж, Рядко. Отвл. същ. от безпределен (в 1 знач.); безкрай, безграничност. Приличаш ти на безпределността: / на ecu страни небе. К. Христов, ХЗ, 1939, 49.
БЕЗПРЕДМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е без смисъл, за който няма разумно основание, оправдание; безсмислен, ненужен, излишен. Разменените между девойката и хазаина думи сякаш му досаждаха, дразнеха го и побърза да прекрати разговора им — виждаше му се безпредметен и ненужен. Д. Спространов, С, 10. Шишко съзна, че другарите му се бяха оттеглили и защитата на могилата ставаше безпредметна. Д. Димов, Т, 619. Българите са оставиха от намерението си. Пропагандата на „унията“ стана безпредметна. Ч, 1875, кн. 10, 460.
643
безпределие
БЕЗПРЕДМЕТНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Отвл. същ. от безпредметен.
БЕЗПРЕКОСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който става без възражение; безропотен. Стълпени в гъсти редици по родове, села и задруги, смоляните мълчаливо, с безпрекословно подчинение пред волята на старейшините, чакаха знака за тръгване. А. Дончев, СВС, 794. Искаме от тях [войниците] безпрекословно подчинение, а се обръщаме към организацията само когато трябва да проведем някоя акция или да накажен някого. К. Кръстев, К, 206. Безпрекословно изпълнение на наредбите.
2. Който не търпи възражение; категоричен. Кандидатите са много. Но тях грижливата майка е изучила и преценила основно и с безпрекословното си категорично мнение за всеки един ги представя на дъщеря си като неподходящи, малоценни или нежелани. М. Кремен, РЯ, 319. Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт. Т. Влайков, Съч. II, 93. И говорът й бе пъргав, настойчив, безпрекословен. Бл. Димитрова, ОтО, 21.
з. Остар. Който изпълнява всичко без възражение, без да се противопоставя; безропотен, покорен. Победителят и победенийт строго са различаваха един от друг: първи-йт трябаше да бъде самопроизволен господар, а последнийт — безпрекословен слуга! Т. Шишков, ИБН, 298-299.
БЕЗПРЕКОСЛОВНО. Книж. Нареч. от безпрекословен (в 1 знач.); без възражение, без да се противоречи. В армията по-нисшият чин се подчинява безпрекословно на по-висшия. А. Гуляшки, ЗР, 215. Секи син е дължен да са повинява безпрекословно на баща си, на дяда си и на секи по-стар родственик. Знан., 1875, бр. 18, 276.
БЕЗПРЕКОСЛОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безпрекословен (в 1 знач.). Когато ги поставяха в патрул или друга охрана, те изпълняваха поставената им задача с изключителна точност и безпрекословност. Ж. Колев и др., ЧБП, 103.
БЕЗПРЕПЯТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който става без пречки, без препятствия. За безпрепятственото провеждане на мобилизацията спомагаше масовата евакуация. От София бягаше цялото гражданство. Сл. Трънски, Н, 525.
— От рус. беспрепятственньги`.
БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО. Книж. Нареч. от безпрепятствен; без пречки, без спънки.
безпрепятствено
