свят е безпределен по пространство. От всяка точка на вселената може да се върви със скоростта на светлината по всички посоки, да се върви вечно и винаги ще се срещат все нови и нови космически тела. Ив. Яков и др., ОК, 24. А небото что е? Това безпределно пространство, гдето глядаме отгоре над земята. Г. Икономов, КЗ*, 2.
2. Който е толкова голям, просторен, че не може да се обхване с поглед; безкраен, безграничен, безконечен. А ето го сега — пътува по безпределната далечина! Минават по приморския път от Варна, сред китните лозя. П. Славянски, ПЗ, 245. Безпределна шир.
3. Прен. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен, изключителен; безкраен, безграничен, безмерен. Той усещаше как сърцето му сякаш се облива от топли радостни сълзи, как безпределната радост разпъва гърдите му. П. Вежинов, ЗЧР, 181. Кипи животът, .., всеки се мъчи да извърши по едно чудо, и всичко това е само за великата, безпределна любов. Д. Немиров, Д, 107. И благодарността ни ще бъде безпределна, когато видим намерението ви обърнато на дело. У, 1871, кн. 23, 358.
БЕЗПРЕДЕ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на предели, отсъствие на начало и на край; безпределност. Въпреки всички насилия .. човекът притежава безпределието на нравствената устойчивост. В. Стефанов и др., Лит. XI кл, 1996, 248. Безпределие на мечтите.
БЕЗПРЕДЕ`ЛНО нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, много силно, изключително; безгранично, безкрайно, безмерно. Хоп-хоп, корабният идиот, бе безпределно послушен, безпределно безотговорен, изключително добър и изключително лош. Е. Кузманов, ЧДБ, 82. Хоризонти отбулват такива далечни / вцепенено сърдити лица! И така / безпределно безмълвни стоят! К. Христов, С, 1939, 118. Тя ще го чака .. И той ще я обича още по-силно, ще я обича безпределно, ще я обича така, както никой досега не е обичал. Г. Караславов, ОХ IV, 599.
БЕЗПРЕДЕ`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж, Рядко. Отвл. същ. от безпределен (в 1 знач.); безкрай, безграничност. Приличаш ти на безпределността: / на вcи страни небе. К. Христов, ХЗ, 1939, 49.
БЕЗПРЕДМЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е без смисъл, за който няма разумно основание, оправдание; безсмислен, ненужен, излишен. Разменените между девойката и хазаина думи сякаш му досаждаха, дразнеха го и побърза да прекрати разговора им — виждаше му се безпредметен и ненужен. Д. Спространов, С, 10. Шишко съзна, че другарите му се бяха оттеглили и защитата на могилата ставаше безпредметна. Д. Димов, Т, 619. Българите са оставиха от намерението си. Пропагандата на „унията“ стана безпредметна. Ч, 1875, кн. 10, 460.
БЕЗПРЕДМЕ`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безпредметен.
БЕЗПРЕКОСЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който става без възражение; безропотен. Стълпени в гъсти редици по родове, села и задруги, смоляните мълчаливо, с безпрекословно подчинение пред волята на старейшините, чакаха знака за тръгване. А. Дончев, СВС, 794. Искаме от тях [войниците] безпрекословно подчинение, а се обръщаме към организацията само когато трябва да проведем някоя акция или да накажем* някого. К. Кръстев, К, 206. Безпрекословно изпълнение на наредбите.
2. Който не търпи възражение; категоричен. Кандидатите са много. Но тях грижливата майка е изучила и преценила основно и с безпрекословното си категорично мнение за всеки един ги представя на дъщеря си като неподходящи, малоценни или нежелани. М. Кремен, РЯ, 319. Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт. Т. Влайков, Съч. II, 93. И говорът й бе пъргав, настойчив, безпрекословен. Бл. Димитрова, ОтО, 21.
3. Остар. Който изпълнява всичко без възражение, без да се противопоставя; безропотен, покорен. Победителят и победенийт строго са различаваха един от друг: първийт трябаше да бъде самопроизволен господар, а последнийт — безпрекословен слуга! Т. Шишков, ИБН, 298-299.
БЕЗПРЕКОСЛО`ВНО. Книж. Нареч. от безпрекословен (в 1 знач.); без възражение, без да се противоречи. В армията по-нисшият чин се подчинява безпрекословно на по-висшия. А. Гуляшки, ЗР, 215. Секи син е дължен да са повинява безпрекословно на баща си, на дяда си и на секи по-стар родственик. Знан., 1875, бр. 18, 276.
БЕЗПРЕКОСЛО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безпрекословен (в 1 знач.). Когато ги поставяха в патрул или друга охрана, те изпълняваха поставената им задача с изключителна точност и безпрекословност. Ж. Колев и др., ЧБП, 103.
БЕЗПРЕПЯ`ТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който става без пречки, без препятствия. За безпрепятственото провеждане на мобилизацията спомагаше масовата евакуация. От София бягаше цялото гражданство. Сл. Трънски, Н, 525.
— От рус. беспрепятственный.
БЕЗПРЕПЯ`ТСТВЕНО. Книж. Нареч. от безпрепятствен; без пречки, без спънки.
