без милост; безмилостно, безжалостно, жестоко. Тя вече започна да се съди за смущението, което я връхлетя при тази толкова неочаквана среща. Тя се съдеше, и се съдеше безпощадно и до болка. Г. Караславов, ОХ IV, 19. Защото би ни безпощадно / живота с тежките си лапи / направо по устата гладни, / затуй езика ни е грапав. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, извънредно много, изключително. Безпощадно взискателен към себе си, той зорко бдеше за постъпките на другите. НА, 1959, бр. 3439, 2. Безпощадно суров.
БЕЗПОЩА`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безпощаден; жестокост. Левият неприятелски фланг също беше отблъснат от храбърците на капитан Боян Младенов, който го преследваше със същата безпощадност долу, къде върбовия гъсталак. Ц. Церковски, Съч. III, 133. Злите графски кучета бяха притискали безпомощните животни [сърни и елени] до изкуствените клопки и тогава убийците ги бяха застрелвали със студена безпощадност. П. Вежинов, ЗЧР, 58.
БЕЗПРА`ВДА ж. Остар. Неправда, несправедливост. Де да си помисли каква голяма безправда е, да отиде да бие един народ, който в нищо не е докачил европейците. П. Кисимов, OA II (превод), 21.
БЕЗПРА`ВЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Несправедлив, неправ. И съветуваха Кортеса да не слуша и ся предаде във властта на един такъв съмнителен и безправеден съдия. П. Кисимов, OA II (превод), 23. Колко са безправедни хората, като съдят само по външностите. Др. Цанков, ТМ (превод), 139.
БЕЗПРА`ВЕДНО. Остар. Нареч. от безправеден; несправедливо, неправо. Съдбата са извършвала безправедно. Законът наказвал виновника ако е българин, а ако е турчин — за лице го позапирвал и го пущал. НБ, 1876, бр. 31, 120.
БЕЗПРА`ВЕДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Несправедливост. И спартанците скоро изгубили могъществото си .. Причина за тоя преврат било безправедността на спартанците. ВИ, 36.
БЕЗПРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма права, лишен от права. — Ред няма в държавата — добави Сава. — Издадоха се фермани уж да се спасят християните и да заживеят човешки, а пък ние сме си пак безправна рая. Селяните пищят кански от аги и бейове. Д. Марчевски, ДВ, 98. Жестоко се отнасяха началниците и една част от войниците от тая рота с местното розовско население. На него те гледаха като на безправни роби, които бяха длъжни да вършат всичко, каквото им заповядат. К. Ламбрев, СП, 373.
2. При който няма права. На не по-малка експлоатация са подложени и чираците, чието безправно положение е добре известно. Ив. Унджиев, ВЛ, 24.
БЕЗПРА`ВИЕ, мн. -ия, ср, 1. Само ед. Отсъствие на политически или граждански права; безправност. Ангарията, проклетата ангария оставаше, а с нея оставаха и мъката, и теглото, и страшното безправие. А. Христофоров, А, 300. Тютюневите господари живееха в малки дворци, .., — а работниците тънеха в безправие, немотия и болести. Д. Димов, Т, 291. Колонизаторите се отнасят най-жестоко с местното население и го държат в пълно безправие. НА, 1958, бр. 3185, 4.
2. Само ед. Отсъствие на законност; беззаконие, безправност. Селските бунтове по десятъка, потушени с кръв, .., увеличаващото се данъчно бреме, безправието, кървавата баня на народа в Русе създаваха покруса. Ив. Богданов, СП, 17. Враг на всякакво безправие и насилие, учител Трайко, естествено, беше враждебно настроен и към царствуващето насилническо управление. Т. Влайков, Съч. III, 148.
3. Рядко. Проява на беззаконие; произвол. Капитан Мамарчев заявил на султана, че докато траят безправията, ще продължават и въстанията. Хр. Бръзицов, НЦ, 7.
БЕЗПРА`ВНО. Рядко. Нареч. от безправен; без права.
БЕЗПРА`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Безправие (в 1 и 2 знач.). На свобода окови налагат, / на правдини безправност възлагат. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. 8-9, 924.
БЕЗПРА`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. 1. Който е без прах. И когато човек се изкачи нагоре, отдъхва си не само защото е излязъл на светлина и е поел чист, безпрашен въздух, но и защото неусетно в сърцето му запламтява гордост. X. Русев, РД, 1950, бр. 332, 2.
2. При който не се вдига прах. Метачна машина за безпрашно метене.
БЕЗПРЕДЕ`Л, мн. няма, м. Поет. Пространство, чиито предели, граници не се виждат; безкрай, безкрайност. Едва тук [на върха] Момчил приседна. Погледът му се ширна в синкавия безпредел. О. Василев, ЗЗ,* 29. И мощни си криле ударил, / възлитна гневният орел, / като в легенда стара, стара, / към безпредел, към безпредел. Н. Хрелков, ДД, 163. Лети луна в уплаха / над пропасти враждебни, / .. / над зъбери вълшебни, / потъва в безпредела. Т. Траянов, ББ, 29.
БЕЗПРЕДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който няма начало и край, който няма предели, граници; безкраен, безграничен, безконечен. Материята, материалният
