Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/482“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>винаги наранени от къпините и трънаците. Бабините зъби се набиваха в петите му.</i> А. Каралийчев, ПД, 167. Бабино просо. <i>Диал.</i> Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. <i>Подухна вятър със на парцали сняг, /размеси оабино просо, и сръчен, лек, / той развъртя се.</i> К. Христов, ЧБ, 318. Бабино ушенце. <i>Диал.</i> Керино ухо. — <i>Да знаеш какви бабини ушенца и теменуги има пролетно време!</i> Ем. Коралов, ДП, 108. > Баба си знае бабината. <i>Разг.</i> Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети, а върши това, което си е наумил. Бабината ти (трънкина, гарушина). <i>Разг. Грубо.</i> При отговор за израз на несъгласие, за да се подчертае, че някой говори празни приказки, глупости. — <i>Това ли ви е яденето? — А че какво — .. — Качамак лошо ли е? — Бабината ти! — отвърна кисело Червени и с въздишка си припомни белите погачи в Тополовската чета.</i> П. Вежинов, НС, 186. <i>Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женили. — Бабината ти трънкина! — измърмори Хамамджиолу.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 41. Бабини деветини. <i>Разг.;</i> Бабини дивотини. <i>Остар.</i> Празни приказки, измислици. <i>-Приятелю Гено,.., — оез докачение, ама ще река, че туй е,.., бабини деветини. Отде ще тц, познае едно птиче какво ще се случи.</i> Й. Йовков, В АХ, 12. — <i>Това е приказка, бе хлапе! — Бабини деветини... измислици!</i> Елин Пелин, Съч. I, 8. <i>На деца не дават да погляднат месячина-та, защото щяла да ги изпие. Такива и други глупави работи и бабини дивотини $а месячината вярват мнозина простаци.</i> Й. Груев, Лет., 1872, 117. Варим круши за бабини души. <i>Диал.</i> Занимаваме се с празни работи. Ям си бабината. <i>Разг. Грубо.</i> Проявявам враждебно отношение към някого; заяждам се. — <i>Ти хем не яж трици, че стига ей сега само да смигна на бея. — Хаско, — извика друг циганин, — за момчето няма какво да си ядеш бабината: аз го видях кога си дойде от нива, а огънят беше избухнал, когато си разпрягаше воловете.</i> Ц. Гинчев, ГК, 297. | <i>винаги наранени от къпините и трънаците. Бабините зъби се набиваха в петите му.</i> А. Каралийчев, ПД, 167. Бабино просо. <i>Диал.</i> Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. <i>Подухна вятър със на парцали сняг, /размеси оабино просо, и сръчен, лек, / той развъртя се.</i> К. Христов, ЧБ, 318. Бабино ушенце. <i>Диал.</i> Керино ухо. — <i>Да знаеш какви бабини ушенца и теменуги има пролетно време!</i> Ем. Коралов, ДП, 108. > Баба си знае бабината. <i>Разг.</i> Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети, а върши това, което си е наумил. Бабината ти (трънкина, гарушина). <i>Разг. Грубо.</i> При отговор за израз на несъгласие, за да се подчертае, че някой говори празни приказки, глупости. — <i>Това ли ви е яденето? — А че какво — .. — Качамак лошо ли е? — Бабината ти! — отвърна кисело Червени и с въздишка си припомни белите погачи в Тополовската чета.</i> П. Вежинов, НС, 186. <i>Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женили. — Бабината ти трънкина! — измърмори Хамамджиолу.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 41. Бабини деветини. <i>Разг.;</i> Бабини дивотини. <i>Остар.</i> Празни приказки, измислици. <i>-Приятелю Гено,.., — оез докачение, ама ще река, че туй е,.., бабини деветини. Отде ще тц, познае едно птиче какво ще се случи.</i> Й. Йовков, В АХ, 12. — <i>Това е приказка, бе хлапе! — Бабини деветини... измислици!</i> Елин Пелин, Съч. I, 8. <i>На деца не дават да погляднат месячина-та, защото щяла да ги изпие. Такива и други глупави работи и бабини дивотини $а месячината вярват мнозина простаци.</i> Й. Груев, Лет., 1872, 117. Варим круши за бабини души. <i>Диал.</i> Занимаваме се с празни работи. Ям си бабината. <i>Разг. Грубо.</i> Проявявам враждебно отношение към някого; заяждам се. — <i>Ти хем не яж трици, че стига ей сега само да смигна на бея. — Хаско, — извика друг циганин, — за момчето няма какво да си ядеш бабината: аз го видях кога си дойде от нива, а огънят беше избухнал, когато си разпрягаше воловете.</i> Ц. Гинчев, ГК, 297. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАБИН<sup>2</sup> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> | + | <b>БАБИН</b><sup>2</sup> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> |
1. Само в съчет.: Бабино дете. Плацента, последък; баба<sup>2</sup>, бабица<sup>2</sup>, бабиното. | 1. Само в съчет.: Бабино дете. Плацента, последък; баба<sup>2</sup>, бабица<sup>2</sup>, бабиното. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
2. Като <i>същ.</i> бабиното <i>ср.</i> Плацента, последък, бабино дете, баба<sup>2</sup>, бабица<sup>2</sup>. | 2. Като <i>същ.</i> бабиното <i>ср.</i> Плацента, последък, бабино дете, баба<sup>2</sup>, бабица<sup>2</sup>. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАБИНДЕН <i>м.</i> Народен празник (8 януари по нов стил), на който с гощавки, подаръци и др. се оказва почит на бабите и акушерките, бабували при раждане, а обикн. и на млади майки. <i>На Бабинден, както му е адета, събраха се роднини и ком-шие у стринини Венковичини, и деверете окъпаха младата невяста на реката. Т.</i> Влайков, Съч. I, 210. // Ден на родилната помощ, на който се оказва почит на медицинските дейци — гинеколози и акушерки. | + | <b>БАБИНДЕН</b> <i>м.</i> Народен празник (8 януари по нов стил), на който с гощавки, подаръци и др. се оказва почит на бабите и акушерките, бабували при раждане, а обикн. и на млади майки. <i>На Бабинден, както му е адета, събраха се роднини и ком-шие у стринини Венковичини, и деверете окъпаха младата невяста на реката. Т.</i> Влайков, Съч. I, 210. // Ден на родилната помощ, на който се оказва почит на медицинските дейци — гинеколози и акушерки. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИН<sup>2</sup> | + | <b>БАБИН</b><sup>2</sup> |
---- | ---- | ||
| − | БАБИ`Т, <i>мн.</i> няма, <i>м. Техн.</i> Сплав от калай, цинк или олово и антимон, мед и др. метали, с която се заливат черупките на някои триещи се лагери. | + | <b>БАБИ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Техн.</i> Сплав от калай, цинк или олово и антимон, мед и др. метали, с която се заливат черупките на някои триещи се лагери. |
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАБИ`ТОВ, -а — о, <i>мн.</i> -и. <i>Техн. Прил. от</i> бабит. <i>Бабитови лагери.</i> | + | <b>БАБИ`ТОВ</b>, -а — о, <i>мн.</i> -и. <i>Техн. Прил. от</i> бабит. <i>Бабитови лагери.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЦА<sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бабичка (в 1 и 2 знач.). <i>От друга страна стари набожни бабици влизат у църковните врата да се по-прекръстят.</i> Ч, 1875, кн. 13, 613. <i>А циганки ю говора: / — Бабице, стара майчице, / ние имаме омраза /да си омразиш Петкана / със свойго сина Стояна.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 279. | + | <b>БАБИЦА</b><sup>1</sup> <i>ж. Диал.</i> Бабичка (в 1 и 2 знач.). <i>От друга страна стари набожни бабици влизат у църковните врата да се по-прекръстят.</i> Ч, 1875, кн. 13, 613. <i>А циганки ю говора: / — Бабице, стара майчице, / ние имаме омраза /да си омразиш Петкана / със свойго сина Стояна.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 279. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЦА<sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Плацента, последък; баба<sup>2</sup>, бабино дете, бабиното. 2. Стомах на преживно животно. | + | <b>БАБИЦА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> 1. Плацента, последък; баба<sup>2</sup>, бабино дете, бабиното. 2. Стомах на преживно животно. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЦИ<sup>1</sup> <i>мн. Диал.</i> Сбръчкано място на човешката кожа. | + | <b>БАБИЦИ</b><sup>1</sup> <i>мн. Диал.</i> Сбръчкано място на човешката кожа. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЦИ<sup>2</sup> <i>мн. Диал.</i> Стомашна болест с кисело уригване, придружена и с колики; бабник<sup>2</sup>. <i>За чудене е наистина как ся меня-ва млякото, кога душа силно ся., смъти, напр. от сръдня, от скръб.. Ако ся бъде на-бозало детето с такъво мляко, то има да го слетят.., повръщание, бабици,., и пр.</i> Й. Груев (превод), КН 7, 60. | + | <b>БАБИЦИ</b><sup>2</sup> <i>мн. Диал.</i> Стомашна болест с кисело уригване, придружена и с колики; бабник<sup>2</sup>. <i>За чудене е наистина как ся меня-ва млякото, кога душа силно ся., смъти, напр. от сръдня, от скръб.. Ако ся бъде на-бозало детето с такъво мляко, то има да го слетят.., повръщание, бабици,., и пр.</i> Й. Груев (превод), КН 7, 60. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЦИ<sup>3</sup> <i>мн. Диал.</i> Вид детска игра по начертани успоредни и пресечени линии; баба\ бабка<sup>2</sup>. | + | <b>БАБИЦИ</b><sup>3</sup> <i>мн. Диал.</i> Вид детска игра по начертани успоредни и пресечени линии; баба\ бабка<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЧАСАМ<sup>1</sup> Вж. б а б и ч а с в а м<sup>1</sup>. | + | <b>БАБИЧАСАМ</b><sup>1</sup> Вж. б а б и ч а с в а м<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЧАСАМ<sup>2</sup> Вж. б а б и ч а с в а м<sup>2</sup>. | + | <b>БАБИЧАСАМ</b><sup>2</sup> Вж. б а б и ч а с в а м<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЧАСВАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> бабича-сам<sup>1</sup>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> За човешка кожа — набръчквам се, сбръчквам се; сбаби-часвам се, сбабвам се. <i>Бабичасаха ми ръцете от пране.</i> Н. Геров, РБЯ I, 19. | + | <b>БАБИЧАСВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.;</i> бабича-сам<sup>1</sup>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> За човешка кожа — набръчквам се, сбръчквам се; сбаби-часвам се, сбабвам се. <i>Бабичасаха ми ръцете от пране.</i> Н. Геров, РБЯ I, 19. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЧАСВАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> бабича-сам<sup>2</sup>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Разболявам се от болестта бабици<sup>2</sup>. | + | <b>БАБИЧАСВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> бабича-сам<sup>2</sup>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Разболявам се от болестта бабици<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЧАСВАНЕ<sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бабичасвам<sup>1</sup>; сбръчкване, сбаби-часване, сбабване. | + | <b>БАБИЧАСВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бабичасвам<sup>1</sup>; сбръчкване, сбаби-часване, сбабване. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЧАСВАНЕ<sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ, от</i> бабичасвам<sup>2</sup>. | + | <b>БАБИЧАСВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ, от</i> бабичасвам<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЧКА <i>ж. 1. Умал. от</i> баба<sup>1</sup> (в 1 знач.); бабе<sup>1</sup>, бабка. —<i>Да знаеш само колко е добра моята мила бабичка! Тя е майка на баща ми.</i> Д. Талев, ГЧ, 102. — <i>Бабо, не ме оставяй, — изпищя Тотка, — Баабо, бабичко моя, не ме оставяй!</i> Елин Пелин, Съч. II, 171. - <i>Бабичко, много сме гладни, ба! —</i> с <i>нажален глас пееше Кунето. — Я зяпни да видя!</i> А. Каралийчев, ПС, I, 5. 2. Стара жена; баба, старица, бабка, бабе<sup>1</sup>. <i>В близкото село Карасулар една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя.</i> А. Каралийчев, ПГ, 171. <i>Само бабички, недъгави и</i> | + | <b>БАБИЧКА</b> <i>ж. 1. Умал. от</i> баба<sup>1</sup> (в 1 знач.); бабе<sup>1</sup>, бабка. —<i>Да знаеш само колко е добра моята мила бабичка! Тя е майка на баща ми.</i> Д. Талев, ГЧ, 102. — <i>Бабо, не ме оставяй, — изпищя Тотка, — Баабо, бабичко моя, не ме оставяй!</i> Елин Пелин, Съч. II, 171. - <i>Бабичко, много сме гладни, ба! —</i> с <i>нажален глас пееше Кунето. — Я зяпни да видя!</i> А. Каралийчев, ПС, I, 5. 2. Стара жена; баба, старица, бабка, бабе<sup>1</sup>. <i>В близкото село Карасулар една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя.</i> А. Каралийчев, ПГ, 171. <i>Само бабички, недъгави и</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАБИЧКА | + | <b>БАБИЧКА</b> |
Версия от 20:44, 4 декември 2012
винаги наранени от къпините и трънаците. Бабините зъби се набиваха в петите му. А. Каралийчев, ПД, 167. Бабино просо. Диал. Снеговалеж от замръзнали зрънца; суграшица. Подухна вятър със на парцали сняг, /размеси оабино просо, и сръчен, лек, / той развъртя се. К. Христов, ЧБ, 318. Бабино ушенце. Диал. Керино ухо. — Да знаеш какви бабини ушенца и теменуги има пролетно време! Ем. Коралов, ДП, 108. > Баба си знае бабината. Разг. Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети, а върши това, което си е наумил. Бабината ти (трънкина, гарушина). Разг. Грубо. При отговор за израз на несъгласие, за да се подчертае, че някой говори празни приказки, глупости. — Това ли ви е яденето? — А че какво — .. — Качамак лошо ли е? — Бабината ти! — отвърна кисело Червени и с въздишка си припомни белите погачи в Тополовската чета. П. Вежинов, НС, 186. Той разправяше на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в Америка благородните хора тъй се женили. — Бабината ти трънкина! — измърмори Хамамджиолу. Ив. Вазов, Съч. XXV, 41. Бабини деветини. Разг.; Бабини дивотини. Остар. Празни приказки, измислици. -Приятелю Гено,.., — оез докачение, ама ще река, че туй е,.., бабини деветини. Отде ще тц, познае едно птиче какво ще се случи. Й. Йовков, В АХ, 12. — Това е приказка, бе хлапе! — Бабини деветини... измислици! Елин Пелин, Съч. I, 8. На деца не дават да погляднат месячина-та, защото щяла да ги изпие. Такива и други глупави работи и бабини дивотини $а месячината вярват мнозина простаци. Й. Груев, Лет., 1872, 117. Варим круши за бабини души. Диал. Занимаваме се с празни работи. Ям си бабината. Разг. Грубо. Проявявам враждебно отношение към някого; заяждам се. — Ти хем не яж трици, че стига ей сега само да смигна на бея. — Хаско, — извика друг циганин, — за момчето няма какво да си ядеш бабината: аз го видях кога си дойде от нива, а огънят беше избухнал, когато си разпрягаше воловете. Ц. Гинчев, ГК, 297.
БАБИН2 -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Само в съчет.: Бабино дете. Плацента, последък; баба2, бабица2, бабиното.
2. Като същ. бабиното ср. Плацента, последък, бабино дете, баба2, бабица2.
БАБИНДЕН м. Народен празник (8 януари по нов стил), на който с гощавки, подаръци и др. се оказва почит на бабите и акушерките, бабували при раждане, а обикн. и на млади майки. На Бабинден, както му е адета, събраха се роднини и ком-шие у стринини Венковичини, и деверете окъпаха младата невяста на реката. Т. Влайков, Съч. I, 210. // Ден на родилната помощ, на който се оказва почит на медицинските дейци — гинеколози и акушерки.
БАБИН2
БАБИ`Т, мн. няма, м. Техн. Сплав от калай, цинк или олово и антимон, мед и др. метали, с която се заливат черупките на някои триещи се лагери.
— От собств.
БАБИ`ТОВ, -а — о, мн. -и. Техн. Прил. от бабит. Бабитови лагери.
БАБИЦА1 ж. Диал. Бабичка (в 1 и 2 знач.). От друга страна стари набожни бабици влизат у църковните врата да се по-прекръстят. Ч, 1875, кн. 13, 613. А циганки ю говора: / — Бабице, стара майчице, / ние имаме омраза /да си омразиш Петкана / със свойго сина Стояна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.
БАБИЦА2 ж. Диал. 1. Плацента, последък; баба2, бабино дете, бабиното. 2. Стомах на преживно животно.
БАБИЦИ1 мн. Диал. Сбръчкано място на човешката кожа.
БАБИЦИ2 мн. Диал. Стомашна болест с кисело уригване, придружена и с колики; бабник2. За чудене е наистина как ся меня-ва млякото, кога душа силно ся., смъти, напр. от сръдня, от скръб.. Ако ся бъде на-бозало детето с такъво мляко, то има да го слетят.., повръщание, бабици,., и пр. Й. Груев (превод), КН 7, 60.
БАБИЦИ3 мн. Диал. Вид детска игра по начертани успоредни и пресечени линии; баба\ бабка2.
БАБИЧАСАМ1 Вж. б а б и ч а с в а м1.
БАБИЧАСАМ2 Вж. б а б и ч а с в а м2.
БАБИЧАСВАМ1, -аш, несв.; бабича-сам1, -аш, св., непрех. Диал. За човешка кожа — набръчквам се, сбръчквам се; сбаби-часвам се, сбабвам се. Бабичасаха ми ръцете от пране. Н. Геров, РБЯ I, 19.
БАБИЧАСВАМ2, -аш, несв.; бабича-сам2, -аш, св., непрех. Диал. Разболявам се от болестта бабици2.
БАБИЧАСВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бабичасвам1; сбръчкване, сбаби-часване, сбабване.
БАБИЧАСВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ, от бабичасвам2.
БАБИЧКА ж. 1. Умал. от баба1 (в 1 знач.); бабе1, бабка. —Да знаеш само колко е добра моята мила бабичка! Тя е майка на баща ми. Д. Талев, ГЧ, 102. — Бабо, не ме оставяй, — изпищя Тотка, — Баабо, бабичко моя, не ме оставяй! Елин Пелин, Съч. II, 171. - Бабичко, много сме гладни, ба! — с нажален глас пееше Кунето. — Я зяпни да видя! А. Каралийчев, ПС, I, 5. 2. Стара жена; баба, старица, бабка, бабе1. В близкото село Карасулар една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. Само бабички, недъгави и
БАБИЧКА
