Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/448“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>ради оживяването на стопанския живот усили се и трафикът по пътя. Затова сега шосето се разширява и асфалтира.</i> И. Радичков и др., ГСП, 20. | <i>ради оживяването на стопанския живот усили се и трафикът по пътя. Затова сега шосето се разширява и асфалтира.</i> И. Радичков и др., ГСП, 20. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСФАЛТИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> асфалтирам като <i>прил.</i> За път, шосе — който е покрит с асфалт. <i>Започна да се здрачава. Над асфалтираните алеи се спуснаха дълги сенки: дърветата станаха още по-тъмни и по-тайнствени.</i> Ал. Бабек, МЕ, 111. <i>През последните две години построиха пряк, асфалтиран път до Търново.</i> В. Пламенов, ПА, 41. <i>Асфалтирани улици. Асфалтирано шосе. Асфалтиран покрив на сграда.</i> | + | <b>АСФАЛТИРАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> асфалтирам като <i>прил.</i> За път, шосе — който е покрит с асфалт. <i>Започна да се здрачава. Над асфалтираните алеи се спуснаха дълги сенки: дърветата станаха още по-тъмни и по-тайнствени.</i> Ал. Бабек, МЕ, 111. <i>През последните две години построиха пряк, асфалтиран път до Търново.</i> В. Пламенов, ПА, 41. <i>Асфалтирани улици. Асфалтирано шосе. Асфалтиран покрив на сграда.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСФАЛТИРАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> асфалтирам <i>и от</i> асфалтирам се. <i>Разширен, приготвен за асфалтиране беше пътят над морето.</i> Ем. Манов, БГ, 35. <i>Заръмжаха булдозери, скрепери и тежки тромави машини за асфалтиране на пътища.</i> Ив. Ост-риков, СБ, 8. <i>Асфалтиране на улици. Асфалтиране на шосета.</i> | + | <b>АСФАЛТИРАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> асфалтирам <i>и от</i> асфалтирам се. <i>Разширен, приготвен за асфалтиране беше пътят над морето.</i> Ем. Манов, БГ, 35. <i>Заръмжаха булдозери, скрепери и тежки тромави машини за асфалтиране на пътища.</i> Ив. Ост-риков, СБ, 8. <i>Асфалтиране на улици. Асфалтиране на шосета.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСФАЛТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: асфалт, асфалтов, напр.: асфалтобетон, асфалтопясъчен, асфалтосмесител и др. | + | <b>АСФАЛТО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: асфалт, асфалтов, напр.: асфалтобетон, асфалтопясъчен, асфалтосмесител и др. |
---- | ---- | ||
| − | АСФАЛТОБЕТОН <i>м.</i> Смес от асфалт, цимент (или минерално брашно), пясък и чакъл, която се използува в строителството главно за настилка на пътища, улици, площади и др. <i>В бъдеще асфалтобетонът ще се наложи като преобладаващ тип асфалтова настилка.</i> НТМ, 1961, кн. 12, 2. | + | <b>АСФАЛТОБЕТОН</b> <i>м.</i> Смес от асфалт, цимент (или минерално брашно), пясък и чакъл, която се използува в строителството главно за настилка на пътища, улици, площади и др. <i>В бъдеще асфалтобетонът ще се наложи като преобладаващ тип асфалтова настилка.</i> НТМ, 1961, кн. 12, 2. |
---- | ---- | ||
| − | АСФАЛТОБЕТОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни и — а, -о, мн. -и, <i>прил.</i> Асфалтобетонов. <i>Асфалтобетонна база. Асфалтобетонни облицовки.</i> | + | <b>АСФАЛТОБЕТОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни и — а, -о, мн. -и, <i>прил.</i> Асфалтобетонов. <i>Асфалтобетонна база. Асфалтобетонни облицовки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСФАЛТОБЕТОНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>АСФАЛТОБЕТОНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил.</i> 1. Който е от асфалтобетон; асфалто-бетонен. <i>Асфалтобетонови пътни настилки.</i> | <i>прил.</i> 1. Който е от асфалтобетон; асфалто-бетонен. <i>Асфалтобетонови пътни настилки.</i> | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
2. Който е предназначен за производство на асфалтобетон; асфалтобетонен. <i>Асфалтобетонова машина. Асфалтобетонов завод.</i> | 2. Който е предназначен за производство на асфалтобетон; асфалтобетонен. <i>Асфалтобетонова машина. Асфалтобетонов завод.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АСФАЛТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е направен от асфалт, който съдържа асфалт ( в 1 знач.). <i>От размекналата се асфалтова настилка на улицата се издигаше миризмата на смола.</i> Р, 1927, бр. 257, 1. <i>Асфалтова смес. Асфалтово лепило. Асфалтов лак.</i> | + | <b>АСФАЛТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е направен от асфалт, който съдържа асфалт ( в 1 знач.). <i>От размекналата се асфалтова настилка на улицата се издигаше миризмата на смола.</i> Р, 1927, бр. 257, 1. <i>Асфалтова смес. Асфалтово лепило. Асфалтов лак.</i> |
2. Който е покрит с асфалт (във 2 знач.); ас-фалтен. <i>По светлите асфалтови улици, измити грижливо през нощта, се стичаше към баните всекидневният поток от летовници с бели дрехи, с мургави лица и тъмни очила.</i> Д. Димов, Т, 364. <i>Мръсноси-вият вартбург запъпра по черния коларски път, подаде нос на асфалтовото шосе,., зави и хукна по равното.</i> Й. Попов, СЛ, 109. | 2. Който е покрит с асфалт (във 2 знач.); ас-фалтен. <i>По светлите асфалтови улици, измити грижливо през нощта, се стичаше към баните всекидневният поток от летовници с бели дрехи, с мургави лица и тъмни очила.</i> Д. Димов, Т, 364. <i>Мръсноси-вият вартбург запъпра по черния коларски път, подаде нос на асфалтовото шосе,., зави и хукна по равното.</i> Й. Попов, СЛ, 109. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
асфалтиран | асфалтиран | ||
---- | ---- | ||
| − | АСФАЛТОНАГРЕВАТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Машина, която се използува в пътното строителство за подсушаване и разгрява-не на местата по асфалтовите настилки, подлежащи на изкърпване. | + | <b>АСФАЛТОНАГРЕВАТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Машина, която се използува в пътното строителство за подсушаване и разгрява-не на местата по асфалтовите настилки, подлежащи на изкърпване. |
---- | ---- | ||
| − | АСФАЛТОСМЕСИ`ТЕЛ, ят, -я, <i>мн.</i> и, <i>м.</i> Машина за добиване на асфалтобетон, използувана в пътното строителство; асфалтобетонова машина. | + | <b>АСФАЛТОСМЕСИ`ТЕЛ</b>, ят, -я, <i>мн.</i> и, <i>м.</i> Машина за добиване на асфалтобетон, използувана в пътното строителство; асфалтобетонова машина. |
---- | ---- | ||
| − | АСФИ`КСИЯ <i>ж. Мед.</i> Спиране или затрудняване на дишането с опасност от смърт, от задушаване поради недостиг на кислород. | + | <b>АСФИ`КСИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Спиране или затрудняване на дишането с опасност от смърт, от задушаване поради недостиг на кислород. |
— От гр. астфто^ш ’задушаване’. — Друга форма: ас-фикция. | — От гр. астфто^ш ’задушаване’. — Друга форма: ас-фикция. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСФОДЕЛ <i>м.</i> Растение от семейство лилиеви с красиви бели цветове, което древните гърци сеели по гробовете като символ на скръбта. Asphodelus. | + | <b>АСФОДЕЛ</b> <i>м.</i> Растение от семейство лилиеви с красиви бели цветове, което древните гърци сеели по гробовете като символ на скръбта. Asphodelus. |
— От гр. aa<p65eta><;. | — От гр. aa<p65eta><;. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСФОДЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е обрасъл, покрит с асфодел. <i>И с погледи в замая упоени / последваха по дирите й те /по белите асфоделни полени.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 205. | + | <b>АСФОДЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е обрасъл, покрит с асфодел. <i>И с погледи в замая упоени / последваха по дирите й те /по белите асфоделни полени.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 205. |
---- | ---- | ||
| − | АСЦЕНДЕНТ <i>м. Книж.</i> В астрологията | + | <b>АСЦЕНДЕНТ</b> <i>м. Книж.</i> В астрологията |
— точка в еклиптиката, която се дига над хоризонта в момента на раждането на човек. <i>Сега ми се иска да припомня накратко., какви материали., съм предложил на., читателя във всичките 78 мои книги.. Подробни характеристики на всички астрологични знаци.. Точни таблици за определяне на асцендента.</i> П. Румпалов, ТХ, 382. | — точка в еклиптиката, която се дига над хоризонта в момента на раждането на човек. <i>Сега ми се иска да припомня накратко., какви материали., съм предложил на., читателя във всичките 78 мои книги.. Подробни характеристики на всички астрологични знаци.. Точни таблици за определяне на асцендента.</i> П. Румпалов, ТХ, 382. | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
— От лат. ascendere ’изкачвам се’ през фр. asccndant. | — От лат. ascendere ’изкачвам се’ през фр. asccndant. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСЦЕНДЕНТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до асцендент; възходящ. | + | <b>АСЦЕНДЕНТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до асцендент; възходящ. |
— От фр. ascendant. | — От фр. ascendant. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСЪЛ <i>неизм. прил. Простонар.</i> 1. Истински, същински. — <i>Стойко Прангата — виж, той е асъл човек! Чорбаджия човек! Т.</i> Влайков, Съч. III, 137. | + | <b>АСЪЛ</b> <i>неизм. прил. Простонар.</i> 1. Истински, същински. — <i>Стойко Прангата — виж, той е асъл човек! Чорбаджия човек! Т.</i> Влайков, Съч. III, 137. |
2. Като <i>нареч.</i> В същност, наистина, точно. <i>Денем кметува</i> [Клативрат], <i>а нощем ходи, та краде на хората: .. това си му е асъл занаята, от това се е и замогнал, па сега це-ло село пищи от него!..</i> М. Георгиев, Избр. разк., 200. <i>Леви-десни — стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Н.</i> Хайтов, ДР, 19. — <i>На, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща. Асъл нашата беше там, дето е сега градината. Та съседи бяхме с тия бейове, сине.</i> А. Стра-шимиров, А, 99. | 2. Като <i>нареч.</i> В същност, наистина, точно. <i>Денем кметува</i> [Клативрат], <i>а нощем ходи, та краде на хората: .. това си му е асъл занаята, от това се е и замогнал, па сега це-ло село пищи от него!..</i> М. Георгиев, Избр. разк., 200. <i>Леви-десни — стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Н.</i> Хайтов, ДР, 19. — <i>На, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща. Асъл нашата беше там, дето е сега градината. Та съседи бяхме с тия бейове, сине.</i> А. Стра-шимиров, А, 99. | ||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
— От араб. през тур. asil. | — От араб. през тур. asil. | ||
---- | ---- | ||
| − | АТ, атът, ата, <i>мн.</i> атове, след <i>числ.</i> ата, <i>м. Диал.</i> 1. Буен нескопен кон за езда и за разплод; жребец. <i>Даваха конете си на селяните, а яхваха най-хубавите спахийски атове.</i> М. Марчевски, П, 53. <i>Натовари два</i> | + | <b>АТ</b>, атът, ата, <i>мн.</i> атове, след <i>числ.</i> ата, <i>м. Диал.</i> 1. Буен нескопен кон за езда и за разплод; жребец. <i>Даваха конете си на селяните, а яхваха най-хубавите спахийски атове.</i> М. Марчевски, П, 53. <i>Натовари два</i> |
AT | AT | ||
Версия от 20:25, 4 декември 2012
ради оживяването на стопанския живот усили се и трафикът по пътя. Затова сега шосето се разширява и асфалтира. И. Радичков и др., ГСП, 20.
АСФАЛТИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от асфалтирам като прил. За път, шосе — който е покрит с асфалт. Започна да се здрачава. Над асфалтираните алеи се спуснаха дълги сенки: дърветата станаха още по-тъмни и по-тайнствени. Ал. Бабек, МЕ, 111. През последните две години построиха пряк, асфалтиран път до Търново. В. Пламенов, ПА, 41. Асфалтирани улици. Асфалтирано шосе. Асфалтиран покрив на сграда.
АСФАЛТИРАНЕ ср. Отгл. същ. от асфалтирам и от асфалтирам се. Разширен, приготвен за асфалтиране беше пътят над морето. Ем. Манов, БГ, 35. Заръмжаха булдозери, скрепери и тежки тромави машини за асфалтиране на пътища. Ив. Ост-риков, СБ, 8. Асфалтиране на улици. Асфалтиране на шосета.
АСФАЛТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: асфалт, асфалтов, напр.: асфалтобетон, асфалтопясъчен, асфалтосмесител и др.
АСФАЛТОБЕТОН м. Смес от асфалт, цимент (или минерално брашно), пясък и чакъл, която се използува в строителството главно за настилка на пътища, улици, площади и др. В бъдеще асфалтобетонът ще се наложи като преобладаващ тип асфалтова настилка. НТМ, 1961, кн. 12, 2.
АСФАЛТОБЕТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни и — а, -о, мн. -и, прил. Асфалтобетонов. Асфалтобетонна база. Асфалтобетонни облицовки.
АСФАЛТОБЕТОНОВ, -а, -о, мн. -и,
прил. 1. Който е от асфалтобетон; асфалто-бетонен. Асфалтобетонови пътни настилки.
2. Който е предназначен за производство на асфалтобетон; асфалтобетонен. Асфалтобетонова машина. Асфалтобетонов завод.
АСФАЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от асфалт, който съдържа асфалт ( в 1 знач.). От размекналата се асфалтова настилка на улицата се издигаше миризмата на смола. Р, 1927, бр. 257, 1. Асфалтова смес. Асфалтово лепило. Асфалтов лак.
2. Който е покрит с асфалт (във 2 знач.); ас-фалтен. По светлите асфалтови улици, измити грижливо през нощта, се стичаше към баните всекидневният поток от летовници с бели дрехи, с мургави лица и тъмни очила. Д. Димов, Т, 364. Мръсноси-вият вартбург запъпра по черния коларски път, подаде нос на асфалтовото шосе,., зави и хукна по равното. Й. Попов, СЛ, 109.
3. Който се отнася до производството на асфалт; асфалтен. Асфалтова фабрика. Асфалтова индустрия.
448
асфалтиран
АСФАЛТОНАГРЕВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Машина, която се използува в пътното строителство за подсушаване и разгрява-не на местата по асфалтовите настилки, подлежащи на изкърпване.
АСФАЛТОСМЕСИ`ТЕЛ, ят, -я, мн. и, м. Машина за добиване на асфалтобетон, използувана в пътното строителство; асфалтобетонова машина.
АСФИ`КСИЯ ж. Мед. Спиране или затрудняване на дишането с опасност от смърт, от задушаване поради недостиг на кислород.
— От гр. астфто^ш ’задушаване’. — Друга форма: ас-фикция.
АСФОДЕЛ м. Растение от семейство лилиеви с красиви бели цветове, което древните гърци сеели по гробовете като символ на скръбта. Asphodelus.
— От гр. aa<p65eta><;.
АСФОДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е обрасъл, покрит с асфодел. И с погледи в замая упоени / последваха по дирите й те /по белите асфоделни полени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 205.
АСЦЕНДЕНТ м. Книж. В астрологията
— точка в еклиптиката, която се дига над хоризонта в момента на раждането на човек. Сега ми се иска да припомня накратко., какви материали., съм предложил на., читателя във всичките 78 мои книги.. Подробни характеристики на всички астрологични знаци.. Точни таблици за определяне на асцендента. П. Румпалов, ТХ, 382.
— От лат. ascendere ’изкачвам се’ през фр. asccndant.
АСЦЕНДЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до асцендент; възходящ.
— От фр. ascendant.
АСЪЛ неизм. прил. Простонар. 1. Истински, същински. — Стойко Прангата — виж, той е асъл човек! Чорбаджия човек! Т. Влайков, Съч. III, 137.
2. Като нареч. В същност, наистина, точно. Денем кметува [Клативрат], а нощем ходи, та краде на хората: .. това си му е асъл занаята, от това се е и замогнал, па сега це-ло село пищи от него!.. М. Георгиев, Избр. разк., 200. Леви-десни — стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Н. Хайтов, ДР, 19. — На, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща. Асъл нашата беше там, дето е сега градината. Та съседи бяхме с тия бейове, сине. А. Стра-шимиров, А, 99.
— От араб. през тур. asil.
АТ, атът, ата, мн. атове, след числ. ата, м. Диал. 1. Буен нескопен кон за езда и за разплод; жребец. Даваха конете си на селяните, а яхваха най-хубавите спахийски атове. М. Марчевски, П, 53. Натовари два
AT
