Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/436“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От лат. assimilatio ’уподобяване’ през фр. assimilation и нем. Assimilation. | — От лат. assimilatio ’уподобяване’ през фр. assimilation и нем. Assimilation. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИМИЛИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> 1. <i>Непрех. и прех. Биол.</i> За организъм — извършвам асимилация (в 1 знач.). <i>Иглолистните растения, както и другите вечнозелени дървета и храсти не асимилират през зимата, дори и в топлите дни.</i> ПН, 1932, кн. 4, 64. <i>Водната леща не потъва, нито се мокри от дъжд или при вълнение. Водата винаги се стича от нея. По този начин растението има възможност винаги да диша и асимилира правилно.</i> В. Бешовски и др., ЕП, 29. | + | <b>АСИМИЛИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> 1. <i>Непрех. и прех. Биол.</i> За организъм — извършвам асимилация (в 1 знач.). <i>Иглолистните растения, както и другите вечнозелени дървета и храсти не асимилират през зимата, дори и в топлите дни.</i> ПН, 1932, кн. 4, 64. <i>Водната леща не потъва, нито се мокри от дъжд или при вълнение. Водата винаги се стича от нея. По този начин растението има възможност винаги да диша и асимилира правилно.</i> В. Бешовски и др., ЕП, 29. |
2. <i>Прех. Полит.</i> Извършвам асимилация над народ. <i>След като тюркските българи били асимилирани от славянското мнозинство,.., изплувало и се наложило като общо национално име за всички славянски племена,.., името „българин</i>Б. Ангелов, ЛС, 148. <i>Голяма част от славяните останали в днешна Унгария и Румъния. С течение на времето те били асимилирани от унгарците и румъните, като оставили значителни следи в техния език.</i> Ист., X-XI кл., 1965, 19. | 2. <i>Прех. Полит.</i> Извършвам асимилация над народ. <i>След като тюркските българи били асимилирани от славянското мнозинство,.., изплувало и се наложило като общо национално име за всички славянски племена,.., името „българин</i>Б. Ангелов, ЛС, 148. <i>Голяма част от славяните останали в днешна Унгария и Румъния. С течение на времето те били асимилирани от унгарците и румъните, като оставили значителни следи в техния език.</i> Ист., X-XI кл., 1965, 19. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
1, 1973, 455. асимилирам се <i>страд. Нитри-тите и нитратите .. се асимилират от зелените растения.</i> | 1, 1973, 455. асимилирам се <i>страд. Нитри-тите и нитратите .. се асимилират от зелените растения.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИМИЛИ`РАМ СЕ <i>несв., непрех. 1. Полит.</i> Изчезвам като самостоятелна народност. <i>Днес, след разрушението на тия му илюзии, той изгуби и тези демократически основания и се асимилира с другите буржоазни партии.</i> Д. Благоев, ЛС, 105. | + | <b>АСИМИЛИ`РАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. 1. Полит.</i> Изчезвам като самостоятелна народност. <i>Днес, след разрушението на тия му илюзии, той изгуби и тези демократически основания и се асимилира с другите буржоазни партии.</i> Д. Благоев, ЛС, 105. |
2. <i>Езикозн.</i> За шумов съгласен звук — преминавам в друг съгласен звук под влияние на обратен по звучност звук или на мястото си в думата. <i>Шумовите съгласни в края на представки се асимилират — напр. в думите „отглеждам“ [ооглеждам], подчиня [потчиня] и под.</i> | 2. <i>Езикозн.</i> За шумов съгласен звук — преминавам в друг съгласен звук под влияние на обратен по звучност звук или на мястото си в думата. <i>Шумовите съгласни в края на представки се асимилират — напр. в думите „отглеждам“ [ооглеждам], подчиня [потчиня] и под.</i> | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— От лат. assimilo ’уподобявам’ през фр. assimiler и нем. assimilieren. | — От лат. assimilo ’уподобявам’ през фр. assimiler и нем. assimilieren. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИМИЛИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> асимилирам <i>и от</i> асимилирам се. <i>Асимили-ране на азота. Асимилиране на съгласни.</i> | + | <b>АСИМИЛИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> асимилирам <i>и от</i> асимилирам се. <i>Асимили-ране на азота. Асимилиране на съгласни.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСИМФОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> чни, <i>прил. Спец.</i> Несъзвучен, неблагозвучен. | + | <b>АСИМФОНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> чни, <i>прил. Спец.</i> Несъзвучен, неблагозвучен. |
---- | ---- | ||
| − | АСИМФОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, | + | <b>АСИМФОНИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, |
<i>прил. Спец.</i> Асимфоничен. | <i>прил. Спец.</i> Асимфоничен. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИМИЛИРАМ | + | <b>АСИМИЛИРАМ</b> |
---- | ---- | ||
| − | АСИМФОНИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Отсъствие на съзвучие; неблагозвучие. | + | <b>АСИМФОНИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Отсъствие на съзвучие; неблагозвучие. |
— От гр. асгидфота ’незвучност, несъгласис’. | — От гр. асгидфота ’незвучност, несъгласис’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИНДЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Литер.</i> Който не е свързан със съюз; безсъюзен. | + | <b>АСИНДЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Литер.</i> Който не е свързан със съюз; безсъюзен. |
---- | ---- | ||
| − | АСИНДЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Литер.</i> Асиндетичен. | + | <b>АСИНДЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Литер.</i> Асиндетичен. |
---- | ---- | ||
| − | АСИНДЕТОН <i>м. Литер.</i> Стилна фигура, при която се избягва употребата на съюзи с цел да се направи речта по-жива, по-въздействаща. | + | <b>АСИНДЕТОН</b> <i>м. Литер.</i> Стилна фигура, при която се избягва употребата на съюзи с цел да се направи речта по-жива, по-въздействаща. |
— От гр. acruvSexov ’безсъюзие’. | — От гр. acruvSexov ’безсъюзие’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИНХРОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Неедновременен, несинхронен. <i>Противоп.</i> синхронен, едновременен. <i>Скоростта на ротора е винаги по-малка от тая на въртящото поле. Електромоторите, устроени на този принцип, се наричат асинхронни поради това, че роторът закъснява във въртенето си спрямо полето, т. е. полето и роторът не са синхронни.</i> Физ. XI кл, 21. <i>Асинхронно пускане на двигателя.</i> | + | <b>АСИНХРОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Неедновременен, несинхронен. <i>Противоп.</i> синхронен, едновременен. <i>Скоростта на ротора е винаги по-малка от тая на въртящото поле. Електромоторите, устроени на този принцип, се наричат асинхронни поради това, че роторът закъснява във въртенето си спрямо полето, т. е. полето и роторът не са синхронни.</i> Физ. XI кл, 21. <i>Асинхронно пускане на двигателя.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСИНХРОНИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книлс.</i> Несъвпадане по време; неедновременност. | + | <b>АСИНХРОНИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книлс.</i> Несъвпадане по време; неедновременност. |
---- | ---- | ||
| − | АСИНХРОННО. <i>Книж. Нареч. от</i> асинхронен; неедновременно. | + | <b>АСИНХРОННО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> асинхронен; неедновременно. |
---- | ---- | ||
| − | АСИРЕЕЦ, <i>мн.</i> - | + | <b>АСИРЕЕЦ</b>, <i>мн.</i> -и`йци, <i>м. 1. Истор.</i> Жител на древната робовладелска държава Асирия в северозападната част на Месопотамия, която е просъществувала от края на третото хилядолетие до края на VII в. преди н.е. <i>Асирийци и вавилонци използували черен туш за веждите и миглите.</i> О, 1977, кн. 11,44. |
2. Мъж от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. <i>В Ирак живеят десетки хиляди асирийци и халдейци.</i> Б.Темков, И, 6. | 2. Мъж от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. <i>В Ирак живеят десетки хиляди асирийци и халдейци.</i> Б.Темков, И, 6. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИРИ`ЙКА <i>ж. 1. Истор.</i> Жителка на древната робовладелска държава Асирия. <i>Асирийките използували за лакиране .. на лицето си специални козметични състави.</i> О, 1977, кн. 11,44. | + | <b>АСИРИ`ЙКА</b> <i>ж. 1. Истор.</i> Жителка на древната робовладелска държава Асирия. <i>Асирийките използували за лакиране .. на лицето си специални козметични състави.</i> О, 1977, кн. 11,44. |
2. Жена от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. | 2. Жена от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИРИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> асириец <i>и от</i> Асирия. <i>Асирийски владетели.</i> | + | <b>АСИРИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> асириец <i>и от</i> Асирия. <i>Асирийски владетели.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСИРЯНИ, <i>мн., ед.</i> (рядко) асирянин <i>м. Остар. Книж.</i> Асирийци. <i>Стари народи, за които приказува старата история^ били: китайци,.., мидяни, асиряни.</i> Г. Иошев, КВИ (превод), 21. | + | <b>АСИРЯНИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) асирянин <i>м. Остар. Книж.</i> Асирийци. <i>Стари народи, за които приказува старата история^ били: китайци,.., мидяни, асиряни.</i> Г. Иошев, КВИ (превод), 21. |
— От рус. ассиряне. — Р. Попович, Христоматия, 1837. | — От рус. ассиряне. — Р. Попович, Христоматия, 1837. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИРОВАВИЛОНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, | + | <b>АСИРОВАВИЛОНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, |
<i>прил.</i> Който се отнася до Асирия и Вавилония (древни държави в Мала Азия). <i>Асиро-вавилонска култура. Асировавилонски паметници.</i> | <i>прил.</i> Който се отнася до Асирия и Вавилония (древни държави в Мала Азия). <i>Асиро-вавилонска култура. Асировавилонски паметници.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АСИСТЕНТ <i>м.</i> 1. Във висше учебно за | + | <b>АСИСТЕНТ</b> <i>м.</i> 1. Във висше учебно за |
---- | ---- | ||
| − | АСИСТЕНТ | + | <b>АСИСТЕНТ</b> |
436 | 436 | ||
Версия от 23:17, 4 декември 2012
гласни]., е свързано с обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата и с регресивната асимилация по звучност между две шумови съгласни. АГI, 204-205.
— От лат. assimilatio ’уподобяване’ през фр. assimilation и нем. Assimilation.
АСИМИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. и прех. Биол. За организъм — извършвам асимилация (в 1 знач.). Иглолистните растения, както и другите вечнозелени дървета и храсти не асимилират през зимата, дори и в топлите дни. ПН, 1932, кн. 4, 64. Водната леща не потъва, нито се мокри от дъжд или при вълнение. Водата винаги се стича от нея. По този начин растението има възможност винаги да диша и асимилира правилно. В. Бешовски и др., ЕП, 29.
2. Прех. Полит. Извършвам асимилация над народ. След като тюркските българи били асимилирани от славянското мнозинство,.., изплувало и се наложило като общо национално име за всички славянски племена,.., името „българинБ. Ангелов, ЛС, 148. Голяма част от славяните останали в днешна Унгария и Румъния. С течение на времето те били асимилирани от унгарците и румъните, като оставили значителни следи в техния език. Ист., X-XI кл., 1965, 19.
3. Прех. Книж. Усвоявам напълно познания, идеи, схващания. Нашият народ е имал нужда от едно по-широко образование, .. — нужна е била една просветна дейност, която да го подготви, за да асимилира чуждата култура. СбАСЕП, 9. Самоук като повечето дейци от Възраждането, Стамбо-лов имаше наистина необикновена дарба да асимилира чуждите знания. С. Радев, ССБ
1, 1973, 455. асимилирам се страд. Нитри-тите и нитратите .. се асимилират от зелените растения.
АСИМИЛИ`РАМ СЕ несв., непрех. 1. Полит. Изчезвам като самостоятелна народност. Днес, след разрушението на тия му илюзии, той изгуби и тези демократически основания и се асимилира с другите буржоазни партии. Д. Благоев, ЛС, 105.
2. Езикозн. За шумов съгласен звук — преминавам в друг съгласен звук под влияние на обратен по звучност звук или на мястото си в думата. Шумовите съгласни в края на представки се асимилират — напр. в думите „отглеждам“ [ооглеждам], подчиня [потчиня] и под.
— От лат. assimilo ’уподобявам’ през фр. assimiler и нем. assimilieren.
АСИМИЛИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от асимилирам и от асимилирам се. Асимили-ране на азота. Асимилиране на съгласни.
АСИМФОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. чни, прил. Спец. Несъзвучен, неблагозвучен.
АСИМФОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и,
прил. Спец. Асимфоничен.
АСИМИЛИРАМ
АСИМФОНИЯ, мн. няма, ж. Спец. Отсъствие на съзвучие; неблагозвучие.
— От гр. асгидфота ’незвучност, несъгласис’.
АСИНДЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който не е свързан със съюз; безсъюзен.
АСИНДЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Литер. Асиндетичен.
АСИНДЕТОН м. Литер. Стилна фигура, при която се избягва употребата на съюзи с цел да се направи речта по-жива, по-въздействаща.
— От гр. acruvSexov ’безсъюзие’.
АСИНХРОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Неедновременен, несинхронен. Противоп. синхронен, едновременен. Скоростта на ротора е винаги по-малка от тая на въртящото поле. Електромоторите, устроени на този принцип, се наричат асинхронни поради това, че роторът закъснява във въртенето си спрямо полето, т. е. полето и роторът не са синхронни. Физ. XI кл, 21. Асинхронно пускане на двигателя.
АСИНХРОНИЯ, мн. няма, ж. Книлс. Несъвпадане по време; неедновременност.
АСИНХРОННО. Книж. Нареч. от асинхронен; неедновременно.
АСИРЕЕЦ, мн. -и`йци, м. 1. Истор. Жител на древната робовладелска държава Асирия в северозападната част на Месопотамия, която е просъществувала от края на третото хилядолетие до края на VII в. преди н.е. Асирийци и вавилонци използували черен туш за веждите и миглите. О, 1977, кн. 11,44.
2. Мъж от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни. В Ирак живеят десетки хиляди асирийци и халдейци. Б.Темков, И, 6.
АСИРИ`ЙКА ж. 1. Истор. Жителка на древната робовладелска държава Асирия. Асирийките използували за лакиране .. на лицето си специални козметични състави. О, 1977, кн. 11,44.
2. Жена от народност, която живее в Ирак, Иран, Турция и някои други съседни страни.
АСИРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от асириец и от Асирия. Асирийски владетели.
АСИРЯНИ, мн., ед. (рядко) асирянин м. Остар. Книж. Асирийци. Стари народи, за които приказува старата история^ били: китайци,.., мидяни, асиряни. Г. Иошев, КВИ (превод), 21.
— От рус. ассиряне. — Р. Попович, Христоматия, 1837.
АСИРОВАВИЛОНСКИ, -а, -о, мн. и,
прил. Който се отнася до Асирия и Вавилония (древни държави в Мала Азия). Асиро-вавилонска култура. Асировавилонски паметници.
АСИСТЕНТ м. 1. Във висше учебно за
АСИСТЕНТ
436
