АСИМЕТРИ`ЧНО. Нареч. от асиметричен; несиметрично, несъразмерно. Полата се закопчава асиметрично.
АСИМЕТРИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на асиметричен.
АСИМЕ`ТРИЯ, мн. няма, ж. Отсъствие или нарушение на симетрията или хармонията, съразмерното разположение на частите на едно тяло, един предмет, обект; несиметричност, несъразмерност. Противоп. симетрия.
— От гр. ἀσυμμετρία.
АСИМИЛА`ТИ мн., ед. (рядко) асимила`т, м. Бот. Органически вещества, които се образуват в растенията като краен продукт на фотосинтезата и се използуват за храна на всички клетки. В повечето растения скорбялата е 30-50% от всички получени вещества .. Съставът и съотношението на асимилатите се мени в зависимост от условията, при които се извършва фотосинтезата. Биол. X кл, 16.
АСИМИЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Спец. Прил. от асимилати и от асимилация (в 1 знач.). Асимилативен процес.
АСИМИЛА`ТОР м. Полит. Завоевател, който провежда политика на асимилация по отношение на покорен народ. Факт е също така, че в някои среди от нашия народ, .., българският език бе изместен от гръцкия, макар, разбира се, нашите орачи и копачи да запазиха своя роден език, който не можа да бъде асимилиран нито от жестоките турски асимилатори, нито от гръцките фанариоти. Т. Павлов, МИБ, 44.
АСИМИЛА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Полит. Прил. от асимилатор. Паисий зове на борба срещу гръцките асимилаторски стремежи, за запазване на народността. Лит. X кл, 94-95. Асимилаторска политика. Асимилаторски гнет.
АСИМИЛА`ТОРСКИ. Полит. Нареч. от прил. асимилаторски. Действа асимилаторски.
АСИМИЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Биол. Който се отнася до процеса усвояване на органични вещества, асимилация (в 1 знач.). Като сочен и узрял есенен* плод, заграбил от соковете на земята, минал през сложните асимилационни* процеси в живота на стеблото, плодът се отронва и пада съвсем неочаквано в момента на своята* най-пълна зрелост. Т, 1954, кн. 5, 12.
2. Полит. Който се отнася до асимилация (във 2 знач.), политическо претопяване. С нескритата си съпротива срещу асимилационната гръцка пропаганда този буден и упорит българин си спечели силната омраза на гръцките владици. Г. Дръндаров, ВЗ, 20. Траките са били подложени на асимилационни процеси след завладяването на земите им от римляните, които разрушили етническата им самобитност и устойчивост. Л. Петров и др., БКН, 11.
3. Езикозн. Който се отнася до звуково уподобяване, асимилация (в 3 знач.) Ако в средисловието на думата има повече от две съседни шумови съгласни, различни по звучност, те също се уподобяват, като последната съгласна от групата има асимилационно въздействие върху всички: .. ’гроздче’ [гростче]. АГ I, 206. Асимилационна способност на организмите. Асимилационен орган. Асимилационна промяна на съгласен звук.
АСИМИЛАЦИО`ННО нареч. Спец. По начин да се осъществи асимилация. В тези случаи съгласните [в, в’] .. действат асимилационно, така както и останалите шумови съгласни. АГ I, 209.
АСИМИЛА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Биол. Присъщ на живите организми процес, при който растенията образуват органични съединения от неорганични, а повечето от останалите живи организми усвояват готови органични вещества, необходими за изграждането на тъканите им и за развитието и съществуването им.
2. Полит. Претопяване, поглъщане на една народност от друга или на един език от друг (обикн. на по-малобройната или на зависимата, покорената народност). Наред с дискриминацията на християните турската феодална власт се домогвала и до асимилация на българския народ. За тази цел били предприети на няколко пъти масови помохамеданчвания на българското население. Ист. X и XI кл, 103-104.
3. Езикозн. Уподобяване на един шумов съгласен звук със съседния звук в една и съща дума както по отношение на учленяването му, така и в акустично отношение, напр. преминаване на „з“ в „с“ под влияние на „к“ в изкуство. Противоп. дисимилация. Асимилацията по звучност е жив звуков закон в съвременния български език. △ Частична асимилация.
4. Минер. Вид магматичен процес, при който магмата стопява и приема в състава си веществото на съседните й скали.
5. Прен. Книж. Пълно усвояване на познания, идеи, схващания.
◇ Прогресивна асимилация. Езикозн. Уподобяване на шумов съгласен звук на обратния по звучност съгласен под влияние на предходен звук с обратна звучност. Случаи на прогресивна асимилация [в българския език], когато уподобяването се извършва под влияние на предходната съгласна, се откриват най-често със съгласните [в, в’] в позиция след беззвучните съгласни [т, с, х]: свой [сфой] .., свеж [сфеш]. АГ I, 206. Регресивна асимилация. Езикозн. Уподобяване на шумов съгласен звук на обратния по звучност съгласен под влияние на следващ звук с обратна звучност или в края на думата. Редуването [на звучни и беззвучни съгласни]
