— длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа. Редовен асистент. Хоноруван асистент. Главен асистент.
2. Лице, което заема такава длъжност. Професор Бауер, .., искаше да го направи свой асистент и да го задържи при себе си. Д. Ангелов, ЖС, 171.
3. Специалист по съответната специалност, който помага на лекар при операция, на режисьор, диригент и др. п. — Ха-ха-ха! — смее се от сърце докторът .. Той се обръща към сестрите и асистента. Л. Стоянов, X, 149. Най-напред вървеше военен лекар в бяла престилка, .. Асистентите носеха чанти и една лека носилка. Й. Радичков, ГП, 41. — Бае Божине, твоето момче е свободно, я ми го прати в амбулаторията да се навърта около мене .. — Добре, бе докторе, .. — Браво! Ето че и аз като всички знаменитости се сдобих с асистент! — ме посрещна весело докторът. Г. Белев, ПЕМ, 78. Асистент на диригента при операта.
◇ Асистент на знамето. Във войската или в училището — офицер или ученик, който придружава знамето при тържествени случаи. Но той [Ради] беше асистент на знамето, а това го задължаваше да си отваря очите. Ст. Мокрев, ЗИ, 254.
— От лат. assistens, —ntis ’присъствуващ, помагащ’ през нем. Assistent.
АСИСТЕ`НТКА ж. Жена асистент. Професор Орлов .. седеше приведен над микроскопа си .. Асистентката Ана Флорова — негова племенница и първа помощница — също така следеше своя микроскоп*. Ст. Волев, МС, 5.
АСИСТЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с асистент и с неговата работа. — Аз също бях кандидат за асистентското място… Ем. Манов, БГ, 164. Асистентска длъжност. Асистентска стая.
АСИСТЕ`НТСТВО, мн. няма, ср. Длъжност или работа на асистент. През време на своето асистентство той е работил при един виден професор.
АСИСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Извършвам работа като асистент. — Колега, — рече му [д-р Милев], — днес аз ще оперирам, а вие само ще ми асистирате. Д. Ангелов, ЖС, 39. В школата асистира Анни Сигл, солистка от Нюрнбергската опера. Т, 1941, бр. 223, 3. Асистирам при изпит.
2. Разш. Помагам на някого при извършване на нещо. Отнесоха ранения четник в амбулаторията. Асистраше ми както винаги дядо Щилян, .. — Дядо Щиляне, острижи го! П. Вежинов, ЗНН, 171. Езерото е само на петдесет крачки от хижата и тъкмо затова предпочитам да го заобиколя малко и да мина отсреща. Там няма кой да ми асистира и да ми плаши рибата. Д. Калфов, ИТШ, 139.
◇ Асистирам знаме. Остар. Във войската или в училище — придружавам знамето при тържествени случаи. Ето че в рамките на черковната врата израснаха яките, едри гимназисти Боро Струнджев и Боро Масленков — с нови козирки на фуражките и с бели ръкавици — асистираха гимназиалното знаме, носено от великана Ваньо Кочов. Й. Вълчев, РЗ, 121.
— От лат. assisto ’присъствувам, помагам’ през нем. assistieren.
АСИСТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от асистирам.
АСИ`Я, ед., неизм., мн. -ии, прил. Диал. 1. Непокорен, непослушен, размирен (Н. Геров, РБЯд).
2. Като същ. аси`я, -и`ята, -и`ят, мн. -и`и, м. Бунтовник, размирник. — Тъй като не му даваме верим — данък, — та ни клевети. И пашата отговори: — Нали и вие сте кауре, защо не давате? Ето че сте асии — бунтовници. А. Дончев, BP, 78.
— От араб. през тур. asi.
АСКАНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Вид глина, разновидност на бентонита, която се употребява като обезцветяващо средство в някои промишлени отрасли. Някои пясъци и глини (бентонит, асканит .. и др.) имат свойство да поглъщат .. различни вещества, които придават неприятен вкус на водата и я правят негодна за пиене. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 3.
— От груз. собств.
АСКАРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от аскарида.
АСКАРИ`ДИ мн., ед. (рядко) аскари`да, ж. Вид глисти, кръгли червеи с дължина до 40 см, които живеят като паразити в червата на човека и гръбначните животни.
— От гр. ἀσκαρίς, —ίδος.
АСКАРИДО`ЗА ж. Мед. Заболяване у човека и домашните животни, причинено от аскариди. У нас чувствително е намалена аскаридозата у населението. △ Аскаридоза у свинете.
АСКЕ`Р м. Остар., сега простонар. 1. Само ед. Събир. Войска. Караулите .. помислили от най-напред, че тая многобройна чета не е друго нищо, освен турски аскер. З. Стоянов, ЗБВ II, 52-53. — Руският аскер е много силен — .. — Като мине по улиците някой полк, земята трепери. Д. Талев, ПК, 207. Изпратил е царо султан Мурад, / изпратил е турска силна войска, / .. / Що йе било шума по гората, / толко било аскер по земята. Нар. пес., СбНУ XLIII, 128-129. Редовен аскер.
2. Войник. По планинския път маршируват аскери в сини униформи, с червени фесове на главите си. П. Стъпов, ГВ, 152. — Двайсет и три години аскер служа. К. Константинов, ПЗ, 21. — Хамид си дошъл! — пусна
