Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/278“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<i>— Нема нищо, бабо Джуровице, нема нищо, ако си, — я пресече дядо Славчо.</i> Т. Влай-ков, Съч. I, 1941, 131. | <i>— Нема нищо, бабо Джуровице, нема нищо, ако си, — я пресече дядо Славчо.</i> Т. Влай-ков, Съч. I, 1941, 131. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКО<sup>3</sup> <i>ср. Детск.</i> 1. С <i>мн.</i> аки. Изпражнение. <i>Борчо наивно попита какво е това лава. — Това са аките на вулканите, бе! Не си ли чувал!? Като ги хване разстройство.</i> Н. Стефанова, ОС, 36. 2. Само <i>ед.</i> Нещо мръсно; акано. | + | <b>АКО</b><sup>3</sup> <i>ср. Детск.</i> 1. С <i>мн.</i> аки. Изпражнение. <i>Борчо наивно попита какво е това лава. — Това са аките на вулканите, бе! Не си ли чувал!? Като ги хване разстройство.</i> Н. Стефанова, ОС, 36. 2. Само <i>ед.</i> Нещо мръсно; акано. |
---- | ---- | ||
| − | АКО ЛАДА <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> В средните векове при приемане на нов рицар — обредна прегръдка с целувка и допиране с меч върху рамото. | + | <b>АКО ЛАДА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> В средните векове при приемане на нов рицар — обредна прегръдка с целувка и допиране с меч върху рамото. |
2. <i>Муз.</i> Вид скоба за обединяване на два или повече нотни реда в една система, при която нотите се изпълняват едновременно. | 2. <i>Муз.</i> Вид скоба за обединяване на два или повече нотни реда в една система, при която нотите се изпълняват едновременно. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— От фр. accolade. | — От фр. accolade. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОМОДАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Спец.</i> Акомодационен. <i>Не може без умора и вреда на окото да се видят твърде близки и малки предмети, защото се стига пределът на акомодативната способност.</i> Физ. XI кл, 113. | + | <b>АКОМОДАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Спец.</i> Акомодационен. <i>Не може без умора и вреда на окото да се видят твърде близки и малки предмети, защото се стига пределът на акомодативната способност.</i> Физ. XI кл, 113. |
---- | ---- | ||
| − | АКОМОДАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> акомодация; акомода-тивен. <i>Той</i> [старческият недостатък на окото] <i>се дължи на постепенното затвърдяване на кристалина, което предизвиква намаляване на акомодационната способност.</i> Физ. X кл, 1951, 150. | + | <b>АКОМОДАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> акомодация; акомода-тивен. <i>Той</i> [старческият недостатък на окото] <i>се дължи на постепенното затвърдяване на кристалина, което предизвиква намаляване на акомодационната способност.</i> Физ. X кл, 1951, 150. |
---- | ---- | ||
| − | АКОМОДАЦИЯ <i>ж. Спец.</i> Приспособяване, нагаждане. | + | <b>АКОМОДАЦИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Приспособяване, нагаждане. |
О Акомодация на окото. <i>Спец.</i> Способност на окото да се приспособява и да вижда ясно предметите на различни разстояния чрез изменение на лещата. | О Акомодация на окото. <i>Спец.</i> Способност на окото да се приспособява и да вижда ясно предметите на различни разстояния чрез изменение на лещата. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От лат. accomodatio ’приспособяване’. | — От лат. accomodatio ’приспособяване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОМОДИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Приспособявам, нагаждам, акомодирам се <i>страд. Тази фина оптична система може да се акомодира (нагласява) в известни граници — само до около 25 см.</i> Д. Лазаров, ОЛЕП, 7. | + | <b>АКОМОДИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Приспособявам, нагаждам, акомодирам се <i>страд. Тази фина оптична система може да се акомодира (нагласява) в известни граници — само до около 25 см.</i> Д. Лазаров, ОЛЕП, 7. |
---- | ---- | ||
| − | АКОМОДИ`РАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Приспособявам се, нагаждам се към някакви условия. <i>Окото се акомодира.</i> | + | <b>АКОМОДИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Приспособявам се, нагаждам се към някакви условия. <i>Окото се акомодира.</i> |
— От лат. accomodo ’прикрепям, намествам’. | — От лат. accomodo ’прикрепям, намествам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОМОДИ`РАНЕ <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> акомодирам <i>и от</i> акомодирам се; приспособяване, нагаждане. | + | <b>АКОМОДИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> акомодирам <i>и от</i> акомодирам се; приспособяване, нагаждане. |
---- | ---- | ||
| − | АКОМПАНИМЕНТ <i>м. 1. Муз.</i> Музикален съпровод, инструментален или вокален, на главната партия или мелодия на вокално или инструментално произведение. <i>Композиторът работи върху друга серия народни песни с акомпанимент на пиано. НК,</i> 1958, бр. 45, 1. | + | <b>АКОМПАНИМЕНТ</b> <i>м. 1. Муз.</i> Музикален съпровод, инструментален или вокален, на главната партия или мелодия на вокално или инструментално произведение. <i>Композиторът работи върху друга серия народни песни с акомпанимент на пиано. НК,</i> 1958, бр. 45, 1. |
2. <i>Разг.</i> Акомпаниране. <i>Басово бръмна китара. „Въихожу один я на дорогу“... — фалшиво запя тенор. Избухна женски смях. Акомпаниментът продължи няколко такта и спря.</i> Ем. Станев, ИК I, 19. | 2. <i>Разг.</i> Акомпаниране. <i>Басово бръмна китара. „Въихожу один я на дорогу“... — фалшиво запя тенор. Избухна женски смях. Акомпаниментът продължи няколко такта и спря.</i> Ем. Станев, ИК I, 19. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
— От фр. accompagnement. | — От фр. accompagnement. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОМПАНИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> | + | <b>АКОМПАНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св.</i> |
1. <i>Непрех.</i> Съпровождам с един или повече музикални инструменти някакво групово или солово вокално или инструментално изпълнение. — <i>Кой ще акомпанира на детето да изсвири нещо на цигулката? А Акомпа-нирам добре.</i> | 1. <i>Непрех.</i> Съпровождам с един или повече музикални инструменти някакво групово или солово вокално или инструментално изпълнение. — <i>Кой ще акомпанира на детето да изсвири нещо на цигулката? А Акомпа-нирам добре.</i> | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
— От фр. accompagner. | — От фр. accompagner. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОМПАНИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> акомпанирам <i>и от</i> акомпанирам се. | + | <b>АКОМПАНИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> акомпанирам <i>и от</i> акомпанирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АКОМПАНИ`РОВАМ, -аш, <i>несв., прех. Остар. Книж.</i> Акомпанирам (във 2 знач.). <i>Неговото занятие е да шпионствува, да акомпанирова отцу Балабанову и да тълкува сънищата на жените с вечния календар на Момчиловата книжарница.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр.4, 16. акомпанировам се <i>страд.</i> | + | <b>АКОМПАНИ`РОВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар. Книж.</i> Акомпанирам (във 2 знач.). <i>Неговото занятие е да шпионствува, да акомпанирова отцу Балабанову и да тълкува сънищата на жените с вечния календар на Момчиловата книжарница.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр.4, 16. акомпанировам се <i>страд.</i> |
— От рус. акомпанировать. | — От рус. акомпанировать. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОМПАНЯТОР <i>м.</i> Лице, обикн. със специално музикално образование, което акомпанира. <i>Наскоро проф. от Парижката консерватория А. И. Рахманинов заминава., из Средна Европа заедно с Шаляпин в качеството си на солист и акомпанятор. К,</i> 1927, бр.110,3. | + | <b>АКОМПАНЯТОР</b> <i>м.</i> Лице, обикн. със специално музикално образование, което акомпанира. <i>Наскоро проф. от Парижката консерватория А. И. Рахманинов заминава., из Средна Европа заедно с Шаляпин в качеството си на солист и акомпанятор. К,</i> 1927, бр.110,3. |
— От фр. accompagnateur. | — От фр. accompagnateur. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОМПАНЯТОРКА <i>ж.</i> Жена акомпанятор. | + | <b>АКОМПАНЯТОРКА</b> <i>ж.</i> Жена акомпанятор. |
---- | ---- | ||
| − | АКОМПАНЯТОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | + | <b>АКОМПАНЯТОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. |
<i>Прил. от</i> акомпанятор. <i>Акомпанятор ски качества.</i> | <i>Прил. от</i> акомпанятор. <i>Акомпанятор ски качества.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АКОНИ`Т <i>м.</i> 1. <i>м.</i> Силно отровно многогодишно тревисто растение от семейство лютикови със сини или жълти цветове, растящо във високопланинските райони, което намира приложение в медицината; самакит-ка, трескавиче. Aconitum. 2. <i>Мед.</i> Бял кристаловиден прах, намиращ приложение в медицината против висока температура, при ревматизъм, невралгия и ДР- | + | <b>АКОНИ`Т</b> <i>м.</i> 1. <i>м.</i> Силно отровно многогодишно тревисто растение от семейство лютикови със сини или жълти цветове, растящо във високопланинските райони, което намира приложение в медицината; самакит-ка, трескавиче. Aconitum. 2. <i>Мед.</i> Бял кристаловиден прах, намиращ приложение в медицината против висока температура, при ревматизъм, невралгия и ДР- |
— От гр. OtKOVtTOV. | — От гр. OtKOVtTOV. | ||
Версия от 18:48, 4 декември 2012
от това, няма значение. — Що си навил тоя пояс сега, посред лето! С тия дрехи не се носи пояс. — Е, ако, бачо Лазаре... Да ми крепи кръста. Д. Талев, ПК, 370. Не можах да му разтура хатъра и додох. Ех, то...
— Нема нищо, бабо Джуровице, нема нищо, ако си, — я пресече дядо Славчо. Т. Влай-ков, Съч. I, 1941, 131.
АКО3 ср. Детск. 1. С мн. аки. Изпражнение. Борчо наивно попита какво е това лава. — Това са аките на вулканите, бе! Не си ли чувал!? Като ги хване разстройство. Н. Стефанова, ОС, 36. 2. Само ед. Нещо мръсно; акано.
АКО ЛАДА ж. 1. Истор. В средните векове при приемане на нов рицар — обредна прегръдка с целувка и допиране с меч върху рамото.
2. Муз. Вид скоба за обединяване на два или повече нотни реда в една система, при която нотите се изпълняват едновременно.
— От фр. accolade.
АКОМОДАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Акомодационен. Не може без умора и вреда на окото да се видят твърде близки и малки предмети, защото се стига пределът на акомодативната способност. Физ. XI кл, 113.
АКОМОДАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от акомодация; акомода-тивен. Той [старческият недостатък на окото] се дължи на постепенното затвърдяване на кристалина, което предизвиква намаляване на акомодационната способност. Физ. X кл, 1951, 150.
АКОМОДАЦИЯ ж. Спец. Приспособяване, нагаждане.
О Акомодация на окото. Спец. Способност на окото да се приспособява и да вижда ясно предметите на различни разстояния чрез изменение на лещата.
— От лат. accomodatio ’приспособяване’.
АКОМОДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Приспособявам, нагаждам, акомодирам се страд. Тази фина оптична система може да се акомодира (нагласява) в известни граници — само до около 25 см. Д. Лазаров, ОЛЕП, 7.
АКОМОДИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Приспособявам се, нагаждам се към някакви условия. Окото се акомодира.
— От лат. accomodo ’прикрепям, намествам’.
АКОМОДИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от акомодирам и от акомодирам се; приспособяване, нагаждане.
АКОМПАНИМЕНТ м. 1. Муз. Музикален съпровод, инструментален или вокален, на главната партия или мелодия на вокално или инструментално произведение. Композиторът работи върху друга серия народни песни с акомпанимент на пиано. НК, 1958, бр. 45, 1.
2. Разг. Акомпаниране. Басово бръмна китара. „Въихожу один я на дорогу“... — фалшиво запя тенор. Избухна женски смях. Акомпаниментът продължи няколко такта и спря. Ем. Станев, ИК I, 19.
ако3
— От фр. accompagnement.
АКОМПАНИ`РАМ, -аш, несв. и св.
1. Непрех. Съпровождам с един или повече музикални инструменти някакво групово или солово вокално или инструментално изпълнение. — Кой ще акомпанира на детето да изсвири нещо на цигулката? А Акомпа-нирам добре.
2. Прех. Остар. Съпровождам, придружавам с нещо. Слугинята, която шеташе в съседната стая, като дочу странните звукове, с които бай Ганьо акомпанираше закуската си, отвори вратата и надникна в стаята. Ал. Константинов, БГ, 62. акомпа-нирам се страд. от акомпанирам във 2 знач. Русалката се изправи до самото ми лице., и страстният шепот на усмихнатите устни се акомпанираше от тихия шум на водата. Н. Попфилипов, РЛ, 78. акомпанирам си възвр. от акомпанирам в 1 знач. Някой пееше с приятен алтов глас и си акомпанираше на китара. М. Марчевски, П, 239.
— От фр. accompagner.
АКОМПАНИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от акомпанирам и от акомпанирам се.
АКОМПАНИ`РОВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Акомпанирам (във 2 знач.). Неговото занятие е да шпионствува, да акомпанирова отцу Балабанову и да тълкува сънищата на жените с вечния календар на Момчиловата книжарница. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр.4, 16. акомпанировам се страд.
— От рус. акомпанировать.
АКОМПАНЯТОР м. Лице, обикн. със специално музикално образование, което акомпанира. Наскоро проф. от Парижката консерватория А. И. Рахманинов заминава., из Средна Европа заедно с Шаляпин в качеството си на солист и акомпанятор. К, 1927, бр.110,3.
— От фр. accompagnateur.
АКОМПАНЯТОРКА ж. Жена акомпанятор.
АКОМПАНЯТОРСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от акомпанятор. Акомпанятор ски качества.
АКОНИ`Т м. 1. м. Силно отровно многогодишно тревисто растение от семейство лютикови със сини или жълти цветове, растящо във високопланинските райони, което намира приложение в медицината; самакит-ка, трескавиче. Aconitum. 2. Мед. Бял кристаловиден прах, намиращ приложение в медицината против висока температура, при ревматизъм, невралгия и ДР-
— От гр. OtKOVtTOV.
278
акони`т
