АКОНИТИ`Н, мн. няма, м. Хим. Силно отровен алкалоид, съдържащ се в корените, листата и цветовете на растението аконит, който влиза в състава на някои лекарствени средства.
— От гр. ἀκόνιτον.*
АКО`РД1* м. Муз. Хармонично съчетание на три или повече музикални тона, различни по височина, които звучат едновременно. Отиде и седна пред пианото .. Няколко тежки акорда плътно изпълниха стаичката, .. и Людмила позна втората част на Листовата рапсодия. Ем. Манов, ДСР, 14. Последнитe акорди замряха, както замира една буря. Й. Йовков, ПГ, 95. • Обр. И върви Делеклюз зашеметен, но горд, / със походка безумно спокойна, / а в душата му стихва последен акорд / от гръмовната музика бойна. Хр. Смирненски, Съч. I, 71. И сложихме над всичко гордостта. / А някъде заглъхваха в нощта / на любовта последните акорди. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 153.
— От ит. accordo, фр. accord през рус. акорд.
АКО`РД2*, мн. няма, м. Иконом. Система на отчитане и заплащане на труда в зависимост от извършената работа и получената продукция. Въведе комплексните бригади, индивидуалния акорд за тютюна, зае се със животновъдството, .. и още много инициативи. Н. Каралиева, Н, 146. Навреме я [царевицата] окопаха три пъти по индивидуален акорд. РД, 1958, бр. 93. 1.
◇ На акорд. Иконом. С договор, по споразумение за заплащане според извършената работа изцяло (а не според дневните норми и надници). — Взех работата на акорд и не слязох да обядвам, време да не загубя. М. Яворски, ХСП, 101. Заплащането на труда у нас става на акорд и върху получената продукция. ОФ, 1950, бр. 1902, 2. Работя на акорд.
— Фр. accord ’съгласие’.
АКОРДА`НТ м. Остар. Работник, който работи по договор, на акорд, на парче. Предприемач акордант.
АКОРДА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от акордант.
АКО`РДЕН*, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Иконом. Който е свързан с акорд2, който се извършва по договор, по споразумение. Препоръчано бе широко да се внедри акордният начин на работа, който стимулира да се повишава производителността на труда. ВН, 1959, бр. 2544, 1. Акордна работа. Акордно заплащане на труда.
АКОРДЕО`Н м. Музикален инструмент с клавиатура за дясна ръка, няколко реда бутони за лявата и мях. Сотир прекара пръсти по клавишите на акордеона, каза нещо на китариста и цигуларя. Над малката полянка се разнесоха звуците на тежко сватбарско хоро. Ем. Манов, ДСР, 191. От плажа долиташе сподавено и меланхолично плясък на кротки вълни, някъде далеч пееше глас, придружен от звуци на акордеон. Д. Димов, Т, 344.
— Нем. Akkordeon през рус. акордеон или фр. accordeon.
АКОРДЕО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до акордеон, който е предназначен за акордеон. Акордеонна програма. Акордеонен калъф. Акордеонна марка. Акордеонна школа.
2. Който е съставен от лица, които свирят на акордеон. Акордеонен оркестър. Акордеонен клас. Акороеонен колектив.
АКОРДЕОНИ`СТ м. Лице, което свири на акордеон. Акордеонистът, .., свиреше неуморно, като всеки петнадесет минути сменяше репертоара си. Н. Каралиева, Н, 54.
АКОРДЕОНИ`СТКА ж. Жена акордеонист. Акордеонистката свиреше валс. Тя ускори ритъма, искаше да завършва. Б. Болгар, Б, 17.
АКОРДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Настройвам хармонично пиано или друг клавирен музикален инструмент;* акордирам се страд. Даде нареждане да се акордира пианото, на което някога свиреше Мария. Д. Димов, Т, 345.
— От фр. accorder.
АКОРДИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от акордирам и от акордирам се.
АКО`РДОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акорд1. От мощния акордов удар на целия оркестър обоят разгъва един тих напев, подет от кларнети, корни и фаготи. К, 1926, бр.* 85, 3.
АКОРДЬО`Р м. Специалист по акордиране на пиана. Можеше да свири колкото иска за себе си, без да я слуша никой. Трябваше само да намери акордъор за пианото. Д. Димов, Т, 50.
— Фр. accordeur.
АКОРДЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от акордьор.
АКОРДЬО`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие, професия на акордьор. От няколко години се занимавам с акордьорство.
2. Акордиране на пиана или на други музикални инструменти като учебен предмет в училище или висше учебно заведение. Надяваме се също в най-скоро време да бъде въведен предметът акордьорство в Консерваторията и в музикалните училища. Отеч., 1978, кн. 2, 6.
АКОСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Мор. За кораб — спирам до брега; приставам2. Някъде към обяд корабът акостира; щом опря кея, всички се втурнаха към брега и това приличаше на някакво бягство, сякаш корабът всеки момент щеше да потъне. Е. Кузманов, ЧДБ, 247. Корабът бавно приближаваше към кейовата стена. На
