Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/33“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Грешен маркер.) |
(→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{+}} | {{+}} | ||
| − | 13. Формите за <b>страдателен</b>, <b>възвратен</b> или <b>взаимен</b> залог, отбелязани в края на статията, имат съответната граматична бележка: <i>страд.</i>, <i>възвр.</i>, <i>взаим.</i>, поставени след формата: <b>беся</b>… <b>бе`ся се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i>; <b>уважа`вам</b>… <b>уважа`вам се</b> <i>страд., възвр.</i> и <i>взаим. | + | 13. Формите за <b>страдателен</b>, <b>възвратен</b> или <b>взаимен</b> залог, отбелязани в края на статията, имат съответната граматична бележка: <i>страд.</i>, <i>възвр.</i>, <i>взаим.</i>, поставени след формата: <b>беся</b>… <b>бе`ся се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i>; <b>уважа`вам</b>… <b>уважа`вам се</b> <i>страд.</i>, <i>възвр.</i> и <i>взаим.</i>; <b>гледам</b>… <b>гледам се</b> <i>възвр.</i> и <i>взаим.</i> <b>гледам си</b> <i>възвр.</i> и <i>взаим.</i> |
14. След страдателните, възвратните и взаимните форми се поставят безличните форми на глагола, ако често се употребяват, напр. <b>вижда се</b>, <b>види се</b> <i>безл.</i> | 14. След страдателните, възвратните и взаимните форми се поставят безличните форми на глагола, ако често се употребяват, напр. <b>вижда се</b>, <b>види се</b> <i>безл.</i> | ||
| − | 15. <b>Непреходни глаголи</b>, които съдържат частици <i>се</i> или <i>си | + | 15. <b>Непреходни глаголи</b>, които съдържат частици <i>се</i> или <i>си</i>, <b>безлични глаголи</b> и <b>форми и глаголи</b> с местоимения и частици като <i>ме</i>, <i>ми</i>, <i>ми се</i>, които съществуват паралелно с деятелни лични глаголи и са близки на тях по семантичната си структура, се разработват като <b>подзаглавни думи</b> към съответните деятелни глаголи. При подзаглавните думи граматичните форми не се дават, но се посочва стилистичната характеристика, дори и когато е същата, както при глагола (преходен или непреходен) без частица <i>се</i>, <i>си</i> и др. След бележките за вида при непреходните глаголи, оформени с елементите <i>се</i> или <i>си</i>, се поставя граматична бележка <i>непрех.</i>, а при безличните — граматична бележка <i>безл.</i>: |
<b>безпокоя`</b>… <i>несв.</i> Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам… | <b>безпокоя`</b>… <i>несв.</i> Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам… | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
<b>присви`вам</b>… <i>несв.</i>; присви`я… <i>св.</i> 1. Свивам леко… | <b>присви`вам</b>… <i>несв.</i>; присви`я… <i>св.</i> 1. Свивам леко… | ||
| − | <b>присви`ва ме</b> <i>несв.</i>, <b>присви`е ме</b> <i>св., непрех.</i> Заболява ме силно (обикн. за вътрешен орган). | + | <b>присви`ва ме</b> <i>несв.</i>, <b>присви`е ме</b> <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Заболява ме силно (обикн. за вътрешен орган). |
<b>припла`квам</b>… <i>несв.</i>; <b>припла`ча</b>… <i>св.</i> 1. Изведнъж почвам да плача… | <b>припла`квам</b>… <i>несв.</i>; <b>припла`ча</b>… <i>св.</i> 1. Изведнъж почвам да плача… | ||
| − | <b>припла`ква ми се</b> <i>несв.</i>; <b>припла`че ми се</b> <i>св., непрех.</i> Обхваща ме силно желание да плача. | + | <b>припла`ква ми се</b> <i>несв.</i>; <b>припла`че ми се</b> <i>св.</i>, <i>непрех.</i> Обхваща ме силно желание да плача. |
16. Като отделни заглавни думи се разработват <b>непреходни глаголи</b> с частици <i>се</i> или <i>си</i>, към които няма съответни паралелни деятелни глаголи (<b>боя` се</b>, <b>сража`вам се</b>, <b>отспи`вам си</b>) или към които има съответни деятелни глаголи, но са съвършено различни по значение (срв. <b>оти`вам си/оти`да си</b> и <b>оти`вам/оти`да</b>). При тях се дават всички необходими граматични форми както при деятелните глаголи. | 16. Като отделни заглавни думи се разработват <b>непреходни глаголи</b> с частици <i>се</i> или <i>си</i>, към които няма съответни паралелни деятелни глаголи (<b>боя` се</b>, <b>сража`вам се</b>, <b>отспи`вам си</b>) или към които има съответни деятелни глаголи, но са съвършено различни по значение (срв. <b>оти`вам си/оти`да си</b> и <b>оти`вам/оти`да</b>). При тях се дават всички необходими граматични форми както при деятелните глаголи. | ||
17. Като отделни заглавни думи в самостоятелни статии с всички необходими граматични форми се обработват глаголите с местоимения или частици <i>ме</i>, <i>ми</i>, <i>ми се</i>, към които няма съответен глагол без тези елементи, като: <b>догнетя`ва ме</b>, <b>мързи` ме</b>, <b>тресе` ме</b>, <b>домъчня`ва ми</b>, <b>дожаля`ва ми</b>, <b>приви`жда ми се</b>. Това се отнася и за глаголи с <i>ме</i>, <i>ми</i>, <i>ми се</i>, съотносителни със съответните деятелни глаголи без тези думи, но съвършено различни по семантика (срв. <b>огря`ва ме</b> ’успявам, сполучвам’ за разлика от <b>огря`вам</b> ’обливам нещо със светлината си’, <b>те`гли ме</b> ’имам силно желание за нещо’, но | 17. Като отделни заглавни думи в самостоятелни статии с всички необходими граматични форми се обработват глаголите с местоимения или частици <i>ме</i>, <i>ми</i>, <i>ми се</i>, към които няма съответен глагол без тези елементи, като: <b>догнетя`ва ме</b>, <b>мързи` ме</b>, <b>тресе` ме</b>, <b>домъчня`ва ми</b>, <b>дожаля`ва ми</b>, <b>приви`жда ми се</b>. Това се отнася и за глаголи с <i>ме</i>, <i>ми</i>, <i>ми се</i>, съотносителни със съответните деятелни глаголи без тези думи, но съвършено различни по семантика (срв. <b>огря`ва ме</b> ’успявам, сполучвам’ за разлика от <b>огря`вам</b> ’обливам нещо със светлината си’, <b>те`гли ме</b> ’имам силно желание за нещо’, но | ||
Текуща версия към 10:12, 4 декември 2012
13. Формите за страдателен, възвратен или взаимен залог, отбелязани в края на статията, имат съответната граматична бележка: страд., възвр., взаим., поставени след формата: беся… бе`ся се страд. и възвр.; уважа`вам… уважа`вам се страд., възвр. и взаим.; гледам… гледам се възвр. и взаим. гледам си възвр. и взаим.
14. След страдателните, възвратните и взаимните форми се поставят безличните форми на глагола, ако често се употребяват, напр. вижда се, види се безл.
15. Непреходни глаголи, които съдържат частици се или си, безлични глаголи и форми и глаголи с местоимения и частици като ме, ми, ми се, които съществуват паралелно с деятелни лични глаголи и са близки на тях по семантичната си структура, се разработват като подзаглавни думи към съответните деятелни глаголи. При подзаглавните думи граматичните форми не се дават, но се посочва стилистичната характеристика, дори и когато е същата, както при глагола (преходен или непреходен) без частица се, си и др. След бележките за вида при непреходните глаголи, оформени с елементите се или си, се поставя граматична бележка непрех., а при безличните — граматична бележка безл.:
безпокоя`… несв. Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам…
безпокоя` се несв., непрех. Изпитвам безпокойство, тревожа се.
дви`жа… несв.… 1. Привеждам в движение, в действие…
дви`жа се несв., непрех. 1. Намирам се в движение, вървя… 4. С предл. в, между, с, сред. Дружа, общувам…
мо`га… несв.; 1. В състояние съм, успявам да направя нещо…
мо`же… безл. 1. Възможно е…
присви`вам… несв.; присви`я… св. 1. Свивам леко…
присви`ва ме несв., присви`е ме св., непрех. Заболява ме силно (обикн. за вътрешен орган).
припла`квам… несв.; припла`ча… св. 1. Изведнъж почвам да плача…
припла`ква ми се несв.; припла`че ми се св., непрех. Обхваща ме силно желание да плача.
16. Като отделни заглавни думи се разработват непреходни глаголи с частици се или си, към които няма съответни паралелни деятелни глаголи (боя` се, сража`вам се, отспи`вам си) или към които има съответни деятелни глаголи, но са съвършено различни по значение (срв. оти`вам си/оти`да си и оти`вам/оти`да). При тях се дават всички необходими граматични форми както при деятелните глаголи.
17. Като отделни заглавни думи в самостоятелни статии с всички необходими граматични форми се обработват глаголите с местоимения или частици ме, ми, ми се, към които няма съответен глагол без тези елементи, като: догнетя`ва ме, мързи` ме, тресе` ме, домъчня`ва ми, дожаля`ва ми, приви`жда ми се. Това се отнася и за глаголи с ме, ми, ми се, съотносителни със съответните деятелни глаголи без тези думи, но съвършено различни по семантика (срв. огря`ва ме ’успявам, сполучвам’ за разлика от огря`вам ’обливам нещо със светлината си’, те`гли ме ’имам силно желание за нещо’, но
