Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/32“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Пренесена част от дума в началото на страницата на предната страница. Удебелявания.)
(Ударения и многоточия)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
се дава и крайната гласна на основата, напр.: <b>блуждая</b>, -аеш, <i>мин.</i> се. блуждах; <b>живея</b>, -ееш, <i>мин</i>. се. живях; <b>състоя се</b>, -ойш се, <i>мин. св.</i> състоях се; <b>гуляя</b>, -яеш, <i>мин. св.</i> гулях.
+
се дава и крайната гласна на основата, напр.: <b>блужда`я</b>, -а`еш, <i>мин.</i> се. блужда`х; <b>живе`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> живя`х; <b>състоя` се</b>, -ои`ш се, <i>мин. св.</i> състоя`х се; <b>гуля`я</b>, -яеш, <i>мин. св.</i> гуля`х.
  
8. При глаголи, които имат две форми за мин. св. вр. или формите за мин. св. вр. имат двояк изговор, се отбелязват изцяло и двете форми, напр.: <b>кълна</b>... <i>мин. св.</i> клех и кълнах. Ако някоя от двойните форми е остаряла, диалектна или рядко употребима, при нея се поставя съответна бележка в скоби, напр.: <b>набелязвам</b>...; <b>набележа</b>... <i>мин. св.</i> набелязах и (диал.) набе-лежих.
+
8. При глаголи, които имат две форми за мин. св. вр. или формите за мин. св. вр. имат двояк изговор, се отбелязват изцяло и двете форми, напр.: <b>кълна`</b><i>мин. св.</i> кле`х и кълна`х. Ако някоя от двойните форми е остаряла, диалектна или рядко употребима, при нея се поставя съответна бележка в скоби, напр.: <b>набеля`звам</b>; <b>набеле`жа</b><i>мин. св.</i> набеля`зах и (диал.) набеле`жих.
  
9. Ако глаголът няма мин. св. вр., това също се отбелязва, напр.: <b>дъртея</b>, -ееш, <i>мин. св.</i> няма.
+
9. Ако глаголът няма мин. св. вр., това също се отбелязва, напр.: <b>дърте`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> няма.
  
 
10. След формата за мин. св. вр. се отбелязват и други глаголни форми, ако в тях има отклонение от обикновените типове. Такива отклонения се явяват напр. в следните случаи:
 
10. След формата за мин. св. вр. се отбелязват и други глаголни форми, ако в тях има отклонение от обикновените типове. Такива отклонения се явяват напр. в следните случаи:
  
A) При форми за повелително наклонение, напр. <b>държа</b>... <i>пое.</i> дръж, дръжте.
+
A) При форми за повелително наклонение, напр. <b>държа`</b><i>пов.</i> дръж, дръ`жте.
  
Б) При форми за минало свършено деятелно причастие: а) Когато мин. св. деят. прич. завършва на <b>-ъл</b> в м. р. и еровата гласна изпада във формите за ж. и ср. р. и мн. ч. Изцяло се изписва само формата за м. p., напр.: <b>река</b>... <i>прич. мин. св. деят.</i> рекъл, -кла, -кло, <i>мн.</i> -кли. б) Когато в основата на глагола има променливо <b>я</b>. В този случай се изписват изцяло формата за м. р. и формата за мн. ч., напр.: <b>живея</b>... <i>прич. мин. св. деят.</i> живял, -а, -о, <i>мн.</i> живеели, в) Когато в основата на глагола има друга звукова промяна, са дава само формата за м. р. в случай, че тя не се променя в ж. p., ср. р. и мн. ч., напр.: <b>плета</b>...<i>прич. мин. св. деят.</i> плел. г) Когато има две форми за мин. св. деят. прич., причастието има двояк изговор, се посочват и двете форми, напр.: <b>кълна</b>... <i>прич. мин. св. деят.</i> клел и кълнал. Ако една от двойните форми на причастието е остаряла, рядка или диалектна, това се отбелязва пред формата, напр.: <b>пренасям</b>...; <b>пренеса</b>... <i>прич. мин. св. деят.</i> пренесъл, -ела, -сло, <i>мн.</i> -ели и (диал.) пренел.
+
Б) При форми за минало свършено деятелно причастие: а) Когато мин. св. деят. прич. завършва на <b>-ъл</b> в м. р. и еровата гласна изпада във формите за ж. и ср. р. и мн. ч. Изцяло се изписва само формата за м. p., напр.: <b>река`</b><i>прич. мин. св. деят.</i> ре`къл, -кла, -кло, <i>мн.</i> -кли. б) Когато в основата на глагола има променливо <b>я</b>. В този случай се изписват изцяло формата за м. р. и формата за мн. ч., напр.: <b>живе`я</b><i>прич. мин. св. деят.</i> живя`л, -а, -о, <i>мн.</i> живе`ели. в) Когато в основата на глагола има друга звукова промяна, се дава само формата за м. р. в случай, че тя не се променя в ж. p., ср. р. и мн. ч., напр.: <b>плета`</b><i>прич. мин. св. деят.</i> плел. г) Когато има две форми за мин. св. деят. прич., причастието има двояк изговор, се посочват и двете форми, напр.: <b>кълна`</b><i>прич. мин. св. деят.</i> клел и кълна`л. Ако една от двойните форми на причастието е остаряла, рядка или диалектна, това се отбелязва пред формата, напр.: <b>прена`сям</b>; <b>пренеса`</b><i>прич. мин. св. деят.</i> прене`съл, -сла, -сло, <i>мн.</i> -сли и (диал.) прене`л.
  
B) Формите за минало страдателно причастие се отразяват: а) Когато глаголът има мин. страд. прич. на <b>-т</b>: <b>бия</b> <i>...прич. мин. страд.</i> бит. б) При променливо я в основата, напр.: <b>въртя</b>... <i>прич. мин. страд.</i> въртян, -а, -о, <i>мн.</i> въртени, в) Когато глаголът има двойни форми за мин. страд. прич., напр.: <b>кълна</b>... <i>прич. мин. страд.</i> клет и кълнат; <b>отвявам</b>...; <b>отвея</b>...прич. <i>мин. страд.</i> отвян, -а, -о, <i>мн.</i> отвени и (диал.) отвеян.
+
B) Формите за минало страдателно причастие се отразяват: а) Когато глаголът има мин. страд. прич. на <b>-т</b>: <b>бия</b><i>прич. мин. страд.</i> бит. б) При променливо я в основата, напр.: <b>въртя`</b><i>прич. мин. страд.</i> въртя`н, -а, -о, <i>мн.</i> върте`ни. в) Когато глаголът има двойни форми за мин. страд. прич., напр.: <b>кълна`</b><i>прич. мин. страд.</i> клет и кълна`т; <b>отвя`вам</b>; <b>отве`я</b><i>прич. мин. страд.</i> отвя`н, -а, -о, <i>мн.</i> отве`ни и (диал.) отве`ян.
  
11. След формите се дава бележка за граматичния вид на съответния глагол <i>несв.</i> или <i>св.</i> Когато глаголът е едновременно от св. и несв. вид, след формите се дават и двете бележки, напр.: <b>ангажи`рам</b>, -аш, <i>несв.</i> и се.; <b>честитявам</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>честитя</b>... <i>несв.</i> и <i>св.</i>
+
11. След формите се дава бележка за граматичния вид на съответния глагол <i>несв.</i> или <i>св.</i> Когато глаголът е едновременно от св. и несв. вид, след формите се дават и двете бележки, напр.: <b>ангажи`рам</b>, -аш, <i>несв.</i> и св.; <b>честитя`вам</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>честитя`</b><i>несв.</i> и <i>св.</i>
  
12. Категориите преходност и непреходност при глаголите се отбелязват с бележките <i>прех</i>. и <i>непрех</i>., поставени след бележката за вида, напр.: <b>обичам</b>, -аш, <i>несв., прех.</i>; <b>бли`кам</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Когато глаголът е преходен в едни значения, а в други — непреходен, тези бележки се поставят след цифрата за отбелязване на значенията: <b>цамбурвам</b>...; <b>цамбурна</b>. .. 1. <i>Прех.</i>.. .2. <i>Непрех....</i>
+
12. Категориите преходност и непреходност при глаголите се отбелязват с бележките <i>прех.</i> и <i>непрех.</i>, поставени след бележката за вида, напр.: <b>оби`чам</b>, -аш, <i>несв., прех.</i>; <b>бли`кам</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Когато глаголът е преходен в едни значения, а в други — непреходен, тези бележки се поставят след цифрата за отбелязване на значенията: <b>цамбу`рвам</b>; <b>цамбу`рна</b>1. <i>Прех.</i>2. <i>Непрех.</i>

Версия от 21:37, 29 ноември 2012

Страницата не е проверена


се дава и крайната гласна на основата, напр.: блужда`я, -а`еш, мин. се. блужда`х; живе`я, -е`еш, мин. св. живя`х; състоя` се, -ои`ш се, мин. св. състоя`х се; гуля`я, -яеш, мин. св. гуля`х.

8. При глаголи, които имат две форми за мин. св. вр. или формите за мин. св. вр. имат двояк изговор, се отбелязват изцяло и двете форми, напр.: кълна`мин. св. кле`х и кълна`х. Ако някоя от двойните форми е остаряла, диалектна или рядко употребима, при нея се поставя съответна бележка в скоби, напр.: набеля`звам…; набеле`жамин. св. набеля`зах и (диал.) набеле`жих.

9. Ако глаголът няма мин. св. вр., това също се отбелязва, напр.: дърте`я, -е`еш, мин. св. няма.

10. След формата за мин. св. вр. се отбелязват и други глаголни форми, ако в тях има отклонение от обикновените типове. Такива отклонения се явяват напр. в следните случаи:

A) При форми за повелително наклонение, напр. държа`пов. дръж, дръ`жте.

Б) При форми за минало свършено деятелно причастие: а) Когато мин. св. деят. прич. завършва на -ъл в м. р. и еровата гласна изпада във формите за ж. и ср. р. и мн. ч. Изцяло се изписва само формата за м. p., напр.: река`прич. мин. св. деят. ре`къл, -кла, -кло, мн. -кли. б) Когато в основата на глагола има променливо я. В този случай се изписват изцяло формата за м. р. и формата за мн. ч., напр.: живе`яприч. мин. св. деят. живя`л, -а, -о, мн. живе`ели. в) Когато в основата на глагола има друга звукова промяна, се дава само формата за м. р. в случай, че тя не се променя в ж. p., ср. р. и мн. ч., напр.: плета`прич. мин. св. деят. плел. г) Когато има две форми за мин. св. деят. прич., причастието има двояк изговор, се посочват и двете форми, напр.: кълна`прич. мин. св. деят. клел и кълна`л. Ако една от двойните форми на причастието е остаряла, рядка или диалектна, това се отбелязва пред формата, напр.: прена`сям…; пренеса`прич. мин. св. деят. прене`съл, -сла, -сло, мн. -сли и (диал.) прене`л.

B) Формите за минало страдателно причастие се отразяват: а) Когато глаголът има мин. страд. прич. на : бияприч. мин. страд. бит. б) При променливо я в основата, напр.: въртя`прич. мин. страд. въртя`н, -а, -о, мн. върте`ни. в) Когато глаголът има двойни форми за мин. страд. прич., напр.: кълна`прич. мин. страд. клет и кълна`т; отвя`вам…; отве`яприч. мин. страд. отвя`н, -а, -о, мн. отве`ни и (диал.) отве`ян.

11. След формите се дава бележка за граматичния вид на съответния глагол несв. или св. Когато глаголът е едновременно от св. и несв. вид, след формите се дават и двете бележки, напр.: ангажи`рам, -аш, несв. и св.; честитя`вам, -аш, несв.; честитя`несв. и св.

12. Категориите преходност и непреходност при глаголите се отбелязват с бележките прех. и непрех., поставени след бележката за вида, напр.: оби`чам, -аш, несв., прех.; бли`кам, -аш, несв., непрех. Когато глаголът е преходен в едни значения, а в други — непреходен, тези бележки се поставят след цифрата за отбелязване на значенията: цамбу`рвам…; цамбу`рна… 1. Прех.… 2. Непрех.