Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/22“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Коварна чертичка вместо „;“, още три точки и интервал извън курсива) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
II. В Речника има двойки заглавни думи, а в някои случаи и тройки заглавни думи: | II. В Речника има двойки заглавни думи, а в някои случаи и тройки заглавни думи: | ||
| − | 1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: <b>връ`звам</b>... <i>несв.;</i> <b>въ`ржа</b>... св. б) Равностойни дублетни форми, напр. <b>вземам</b> и <b>взимам</b>; <b>използвам</b> и <b>използувам</b>. в) Местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език: <b>то`зи</b>... и <b>то`я</b>... г) Пълни и съкратени или стегнати, както и удължени форми на една и съща дума: <b>заради`</b> и (съкр.) <b>зара`д</b>, <b>осемдесе`т</b> и <b>осемдесе`</b>. | + | 1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: <b>връ`звам</b> ... <i>несв.;</i> <b>въ`ржа</b> ... св. б) Равностойни дублетни форми, напр. <b>вземам</b> и <b>взимам</b>; <b>използвам</b> и <b>използувам</b>. в) Местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език: <b>то`зи</b> ... и <b>то`я</b> ... г) Пълни и съкратени или стегнати, както и удължени форми на една и съща дума: <b>заради`</b> и (съкр.) <b>зара`д</b>, <b>осемдесе`т</b> и <b>осемдесе`</b>. |
| − | 2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат словообразувателни варианти в несв. или св. вид: <b>пропу`скам</b>... и <b>пропу`щам</b>... <i>несв.;</i> <b>пропу`сна</b>... св. или <b>изра`ствам</b>... <i>несв.;</i> <b>изра`сна</b>... и <b>израста`</b>... св. | + | 2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат словообразувателни варианти в несв. или св. вид: <b>пропу`скам</b> ... и <b>пропу`щам</b> ... <i>несв.;</i> <b>пропу`сна</b> ... св. или <b>изра`ствам</b> ... <i>несв.;</i> <b>изра`сна</b> ... и <b>израста`</b> ... св. |
III. Не са разработени като двойка заглавни думи със съответните книжовни думи ония фонетични и словообразувателни варианти, които са неравностойни на тях по употребата си. Те са дадени като отделни заглавни думи с необходимата бележка и са тълкувани с книжовната или по-употребима дума: | III. Не са разработени като двойка заглавни думи със съответните книжовни думи ония фонетични и словообразувателни варианти, които са неравностойни на тях по употребата си. Те са дадени като отделни заглавни думи с необходимата бележка и са тълкувани с книжовната или по-употребима дума: | ||
| − | 1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. <b>ветх</b>... <i>Остар.</i> и <i>диал</i>. Вехт; <b>слобода`</b>... <i>Остар</i>. и <i>диал</i>. Свобода. | + | 1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. <b>ветх</b> ... <i>Остар.</i> и <i>диал</i>. Вехт; <b>слобода`</b> ... <i>Остар</i>. и <i>диал</i>. Свобода. |
| − | 2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни варианти, напр.: <b>афи`ша</b>... <i>Остар</i>. Афиш; <b>гри`па</b>... <i>Остар.</i> Грип; <b>соверша`вам</b>... <i>Остар.</i> Свършвам; <b>возмо`жно</b>... <i>Остар.</i> Възможно. | + | 2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни варианти, напр.: <b>афи`ша</b> ... <i>Остар</i>. Афиш; <b>гри`па</b> ... <i>Остар.</i> Грип; <b>соверша`вам</b> ... <i>Остар.</i> Свършвам; <b>возмо`жно</b> ... <i>Остар.</i> Възможно. |
| − | 3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: <b>депута`тин</b>... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Депутат; <b>бака`л</b>... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Бакалин. | + | 3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: <b>депута`тин</b> ... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Депутат; <b>бака`л</b> ... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Бакалин. |
| − | 4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублети`, като: <b>же`тва</b>... Жътва; <b>ди`плом</b>... Диплома; пъ`тнишки... Пътнически. | + | 4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублети`, като: <b>же`тва</b> ... Жътва; <b>ди`плом</b> ... Диплома; пъ`тнишки ... Пътнически. |
| − | 5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: <b>небо`</b>... <i>Остар.</i> и <i>поет.</i> Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума. | + | 5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: <b>небо`</b> ... <i>Остар.</i> и <i>поет.</i> Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума. |
| − | 6. Фонетични и словообразувателни варианти с известна семантична разлика. При тях тълкуването е с описателна дефиниция, напр.: <b>цъ`рква</b>... (Тълкуване); <b>че`рква</b>... (Тълкуване); <b>архив</b>... (Тълкуване); <b>архива</b>... (Тълкуване). | + | 6. Фонетични и словообразувателни варианти с известна семантична разлика. При тях тълкуването е с описателна дефиниция, напр.: <b>цъ`рква</b> ... (Тълкуване); <b>че`рква</b> ... (Тълкуване); <b>архив</b> ... (Тълкуване); <b>архива</b> ... (Тълкуване). |
Версия от 06:29, 28 ноември 2012
отглаголни и отвлечени съществителни), сложни думи, причастия със значение на прилагателни, всички представки и продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи (авто-, дву-, -пис, -графия, -фил).
II. В Речника има двойки заглавни думи, а в някои случаи и тройки заглавни думи:
1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: връ`звам ... несв.; въ`ржа ... св. б) Равностойни дублетни форми, напр. вземам и взимам; използвам и използувам. в) Местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език: то`зи ... и то`я ... г) Пълни и съкратени или стегнати, както и удължени форми на една и съща дума: заради` и (съкр.) зара`д, осемдесе`т и осемдесе`.
2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат словообразувателни варианти в несв. или св. вид: пропу`скам ... и пропу`щам ... несв.; пропу`сна ... св. или изра`ствам ... несв.; изра`сна ... и израста` ... св.
III. Не са разработени като двойка заглавни думи със съответните книжовни думи ония фонетични и словообразувателни варианти, които са неравностойни на тях по употребата си. Те са дадени като отделни заглавни думи с необходимата бележка и са тълкувани с книжовната или по-употребима дума:
1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. ветх ... Остар. и диал. Вехт; слобода` ... Остар. и диал. Свобода.
2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни варианти, напр.: афи`ша ... Остар. Афиш; гри`па ... Остар. Грип; соверша`вам ... Остар. Свършвам; возмо`жно ... Остар. Възможно.
3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: депута`тин ... Остар., сега простонар. Депутат; бака`л ... Остар., сега простонар. Бакалин.
4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублети`, като: же`тва ... Жътва; ди`плом ... Диплома; пъ`тнишки ... Пътнически.
5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: небо` ... Остар. и поет. Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума.
6. Фонетични и словообразувателни варианти с известна семантична разлика. При тях тълкуването е с описателна дефиниция, напр.: цъ`рква ... (Тълкуване); че`рква ... (Тълкуване); архив ... (Тълкуване); архива ... (Тълкуване).
IV. Като отделни заглавни думи, но с препратка са дадени следните думи и форми:
1. Св. вид на глаголите: въ`ржа. Вж. връзвам.
2. Словообразувателни варианти, дадени на второ място при двойка заглавни думи: пропу`щам. Вж. пропускам; то`я. Вж. този.; чу`вствувам. Вж. чувствам.
