Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1007“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
4. <i>Прен.</i> За водна маса — силно се вълнувам; бушувам. — <i>Колко е тиха тук водата, там, на няколко километра, се бунтува, втурва се и с яд иска да захапе стоманените перки на турбините.</i> Д. Кисьов, Щ, 516. <i>Питат ли ме, де зората/ме й огряла първи път, /.. / Тамо, аз ще отговоря, / де се бели Дунав лей, / де от изток Черно море / се бунтува и светлей.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 56. | 4. <i>Прен.</i> За водна маса — силно се вълнувам; бушувам. — <i>Колко е тиха тук водата, там, на няколко километра, се бунтува, втурва се и с яд иска да захапе стоманените перки на турбините.</i> Д. Кисьов, Щ, 516. <i>Питат ли ме, де зората/ме й огряла първи път, /.. / Тамо, аз ще отговоря, / де се бели Дунав лей, / де от изток Черно море / се бунтува и светлей.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 56. | ||
| − | + | ---- | |
БУНТУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бунтувам <i>и от</i> бунтувам се. <i>Сега врагове от всякъде: гърци, Йвайло, татари, бун-т^ване на търновци!</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, | БУНТУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бунтувам <i>и от</i> бунтувам се. <i>Сега врагове от всякъде: гърци, Йвайло, татари, бун-т^ване на търновци!</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, | ||
| − | + | ---- | |
БУНТУВАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Бунтуване. <i>Подир въздишките и безбройните клевети върху му достигнаха малко по малко и до явно бунтувание.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 158. | БУНТУВАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Бунтуване. <i>Подир въздишките и безбройните клевети върху му достигнаха малко по малко и до явно бунтувание.</i> П. Кисимов, OA I (превод), 158. | ||
| − | + | ---- | |
БУНТЧИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Бунтовник; бунтаджия, бунтар. <i>Аз зная защо сте станале учители по селата: вашата цел е да научите народът да са не покорява на властта... вие сте бунтчие.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. <i>Казват, за дето разнасяли някакви писма между турците... да ги бунтуват... Да бях аз, щях да ги прикача на въжето! Мразя бунтчиите.</i> Ив. Вазов, МЧ, 45. | БУНТЧИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Бунтовник; бунтаджия, бунтар. <i>Аз зная защо сте станале учители по селата: вашата цел е да научите народът да са не покорява на властта... вие сте бунтчие.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. <i>Казват, за дето разнасяли някакви писма между турците... да ги бунтуват... Да бях аз, щях да ги прикача на въжето! Мразя бунтчиите.</i> Ив. Вазов, МЧ, 45. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БУНЧУК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> 1. Прикрепена за дървена дръжка конска опашка, която в миналото е служела за знаме на турските паши, на казашките атамани и на полските и украйнските хетмани. <i>Ако би живе-ле тие наши юнаци със своите страшни бунчуци, то би накарале да прехапят устните си и московците, и френците, и инге-лизите, и нашите гяуре.</i> | + | БУНЧУК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Книж.</i> 1. Прикрепена за дървена дръжка конска опашка, която в миналото е служела за знаме на турските паши, на казашките атамани и на полските и украйнските хетмани. <i>Ако би живе-ле тие наши юнаци със своите страшни бунчуци, то би накарале да прехапят устните си и московците, и френците, и инге-лизите, и нашите гяуре.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 192. |
2. Ударен музикален инструмент в някои военни оркестри, с форма на лира, украсен с конска опашка. | 2. Ударен музикален инструмент в някои военни оркестри, с форма на лира, украсен с конска опашка. | ||
— Рус. бунчук. | — Рус. бунчук. | ||
| − | + | ---- | |
БУНЯ, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Разг.</i> Бунтувам. <i>Слова държи, ходи между еснафите да ги буни, всички млади в него зяпат.</i> Д. Талев, ЖС, 234. <i>А други никой няма никакво право да издава революционни прокламации и да буни народът без знанието на Българският централни революционни комитет.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 125. <i>„Ти ще трябва повече да залягаш на учение.“ Тия думи, нашепвани многократно от мен, бунеха душата ми и вливаха ту бодрост, ту униние в нея.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 38. буни се <i>страд.</i> | БУНЯ, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Разг.</i> Бунтувам. <i>Слова държи, ходи между еснафите да ги буни, всички млади в него зяпат.</i> Д. Талев, ЖС, 234. <i>А други никой няма никакво право да издава революционни прокламации и да буни народът без знанието на Българският централни революционни комитет.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 125. <i>„Ти ще трябва повече да залягаш на учение.“ Тия думи, нашепвани многократно от мен, бунеха душата ми и вливаха ту бодрост, ту униние в нея.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 38. буни се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БУНЯ СЕ <i>несв., непрех. Разг.</i> Бунтувам се. | БУНЯ СЕ <i>несв., непрех. Разг.</i> Бунтувам се. | ||
<i>— Де е оръжието на тоя народ, та чакаме от него да се буни?</i> Ст. Дичев, ЗС I, 498. <i>Благородните притеснявали^ народа, народът ся бунил против тях.</i> Й. Груев, КВИ (превод), <i>21. И той задири в спомените,.., от колко време насам световните несправедливости не му дават мира,.., не му дават да помисли за лично щастие, защото би трябвало да построи това щастие върху основите на същите хорски предубеждения, закани и жестокости, против които цялото му същество постоянно се бунеше.</i> Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 40-41. | <i>— Де е оръжието на тоя народ, та чакаме от него да се буни?</i> Ст. Дичев, ЗС I, 498. <i>Благородните притеснявали^ народа, народът ся бунил против тях.</i> Й. Груев, КВИ (превод), <i>21. И той задири в спомените,.., от колко време насам световните несправедливости не му дават мира,.., не му дават да помисли за лично щастие, защото би трябвало да построи това щастие върху основите на същите хорски предубеждения, закани и жестокости, против които цялото му същество постоянно се бунеше.</i> Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 40-41. | ||
| − | + | ---- | |
БУРА <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Буря. <i>Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. <i>Като станало силна бура, потопил ся корабът с стоката.</i> П. Р. Славейков, ЕБ, 80. <i>След бура е пак небето чисто.</i> П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. VIII-IX, 923. <i>Подир бурата — и тишината.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 55. | БУРА <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Буря. <i>Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. <i>Като станало силна бура, потопил ся корабът с стоката.</i> П. Р. Славейков, ЕБ, 80. <i>След бура е пак небето чисто.</i> П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. VIII-IX, 923. <i>Подир бурата — и тишината.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 55. | ||
| − | + | ---- | |
БУРАН <i>м. Диал.</i> Снежна буря със силен, студен вятър; виелица, вихрушка. <i>Върхът на Балкана / йоще се белей / в зимна си премяна: / там бучи бурана, / тамо мраз владей!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 75. <i>На Витоша буран бучи, / виелица вее.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 253. <i>Блеснало късното есенно слънце. Духали бели и черни бурани.</i> Ламар, ГМ, 19. | БУРАН <i>м. Диал.</i> Снежна буря със силен, студен вятър; виелица, вихрушка. <i>Върхът на Балкана / йоще се белей / в зимна си премяна: / там бучи бурана, / тамо мраз владей!</i> Ив. Вазов, Съч. I, 75. <i>На Витоша буран бучи, / виелица вее.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 253. <i>Блеснало късното есенно слънце. Духали бели и черни бурани.</i> Ламар, ГМ, 19. | ||
— Тур. buran. | — Тур. buran. | ||
| − | + | ---- | |
БУРГАЗЛИ`ЙКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Бургас, град в Югоизточна България край Черно море. | БУРГАЗЛИ`ЙКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Бургас, град в Югоизточна България край Черно море. | ||
| − | + | ---- | |
БУРГАЗЛИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Бургас. <i>Само бургазлии и созополци не искаха да отстъпят водачеството и продължаваха да гребат успоредно един до друг.</i> В. Райков, ПВ, 116. | БУРГАЗЛИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Бургас. <i>Само бургазлии и созополци не искаха да отстъпят водачеството и продължаваха да гребат успоредно един до друг.</i> В. Райков, ПВ, 116. | ||
| − | + | ---- | |
БУРГАСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с гр. Бургас. <i>Бургаски залив. Бургаско пристанище.</i> | БУРГАСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с гр. Бургас. <i>Бургаски залив. Бургаско пристанище.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БУРГЕР <i>м.</i> Вид сандвич, приготвен с разрязано на две кръгло хлебче. <i>За обяд си купих бургер.</i> | БУРГЕР <i>м.</i> Вид сандвич, приготвен с разрязано на две кръгло хлебче. <i>За обяд си купих бургер.</i> | ||
— От англ.-амер. burger. | — От англ.-амер. burger. | ||
| − | + | ---- | |
БУРГИ`ЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бургия. <i>Бургиен нарез. Бургиена дръжка.</i> | БУРГИ`ЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бургия. <i>Бургиен нарез. Бургиена дръжка.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БУРГИ`ЙКА <i>ж. Умал. от</i> бургия; малка бургия. | БУРГИ`ЙКА <i>ж. Умал. от</i> бургия; малка бургия. | ||
| − | + | ---- | |
БУРГИ`Я <i>ж.</i> 1. Свредел. <i>А какво ли нямаше в яхтата на плантатора!.., дърводелски и ковашки сечива — чукове,.., бургии, секачи, пили, триони, пелки и какво ли не...</i> М. Марчевски, ОТ, 220. <i>Свистяха пистолетите, една след друга се сменяваха стоманените бургии... Пробиваше се здравият гранит.</i> ВН, 1953, бр. 298, 2. <i>Ръчна бургия. Автоматична бургия. Електрическа бургия. Универсална бургия.</i> 2. <i>Спец.</i> Част на пробивна машина. О Да е хаирлия бургия и прясна чивия. <i>Диал.</i> Благословия при пиене, когато няма какво друго да се благославя. | БУРГИ`Я <i>ж.</i> 1. Свредел. <i>А какво ли нямаше в яхтата на плантатора!.., дърводелски и ковашки сечива — чукове,.., бургии, секачи, пили, триони, пелки и какво ли не...</i> М. Марчевски, ОТ, 220. <i>Свистяха пистолетите, една след друга се сменяваха стоманените бургии... Пробиваше се здравият гранит.</i> ВН, 1953, бр. 298, 2. <i>Ръчна бургия. Автоматична бургия. Електрическа бургия. Универсална бургия.</i> 2. <i>Спец.</i> Част на пробивна машина. О Да е хаирлия бургия и прясна чивия. <i>Диал.</i> Благословия при пиене, когато няма какво друго да се благославя. | ||
— От тур. burgu. | — От тур. burgu. | ||
| − | + | ---- | |
БУРГУНДИ <i>мн., ед.</i> (рядко) бургунд, <i>м. Истор.</i> Източногерманско племе, заселило | БУРГУНДИ <i>мн., ед.</i> (рядко) бургунд, <i>м. Истор.</i> Източногерманско племе, заселило | ||
Версия от 06:10, 28 ноември 2012
4. Прен. За водна маса — силно се вълнувам; бушувам. — Колко е тиха тук водата, там, на няколко километра, се бунтува, втурва се и с яд иска да захапе стоманените перки на турбините. Д. Кисьов, Щ, 516. Питат ли ме, де зората/ме й огряла първи път, /.. / Тамо, аз ще отговоря, / де се бели Дунав лей, / де от изток Черно море / се бунтува и светлей. Ив. Вазов, Съч. XXI, 56.
БУНТУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бунтувам и от бунтувам се. Сега врагове от всякъде: гърци, Йвайло, татари, бун-т^ване на търновци! Ив. Вазов, Съч. XXI,
БУНТУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бунтуване. Подир въздишките и безбройните клевети върху му достигнаха малко по малко и до явно бунтувание. П. Кисимов, OA I (превод), 158.
БУНТЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Бунтовник; бунтаджия, бунтар. Аз зная защо сте станале учители по селата: вашата цел е да научите народът да са не покорява на властта... вие сте бунтчие. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24. Казват, за дето разнасяли някакви писма между турците... да ги бунтуват... Да бях аз, щях да ги прикача на въжето! Мразя бунтчиите. Ив. Вазов, МЧ, 45.
БУНЧУК, мн. -ци, м. Книж. 1. Прикрепена за дървена дръжка конска опашка, която в миналото е служела за знаме на турските паши, на казашките атамани и на полските и украйнските хетмани. Ако би живе-ле тие наши юнаци със своите страшни бунчуци, то би накарале да прехапят устните си и московците, и френците, и инге-лизите, и нашите гяуре. Л. Каравелов, Съч. IV, 192.
2. Ударен музикален инструмент в някои военни оркестри, с форма на лира, украсен с конска опашка.
— Рус. бунчук.
БУНЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Бунтувам. Слова държи, ходи между еснафите да ги буни, всички млади в него зяпат. Д. Талев, ЖС, 234. А други никой няма никакво право да издава революционни прокламации и да буни народът без знанието на Българският централни революционни комитет. 3. Стоянов, ЗБВ I, 125. „Ти ще трябва повече да залягаш на учение.“ Тия думи, нашепвани многократно от мен, бунеха душата ми и вливаха ту бодрост, ту униние в нея. Ст. Чилингиров, ХНН, 38. буни се страд.
БУНЯ СЕ несв., непрех. Разг. Бунтувам се.
— Де е оръжието на тоя народ, та чакаме от него да се буни? Ст. Дичев, ЗС I, 498. Благородните притеснявали^ народа, народът ся бунил против тях. Й. Груев, КВИ (превод), 21. И той задири в спомените,.., от колко време насам световните несправедливости не му дават мира,.., не му дават да помисли за лично щастие, защото би трябвало да построи това щастие върху основите на същите хорски предубеждения, закани и жестокости, против които цялото му същество постоянно се бунеше. Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 40-41.
БУРА ж. Остар. и диал. Буря. Вият се облаци черни, / вихрена бура се кани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Като станало силна бура, потопил ся корабът с стоката. П. Р. Славейков, ЕБ, 80. След бура е пак небето чисто. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. VIII-IX, 923. Подир бурата — и тишината. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 55.
БУРАН м. Диал. Снежна буря със силен, студен вятър; виелица, вихрушка. Върхът на Балкана / йоще се белей / в зимна си премяна: / там бучи бурана, / тамо мраз владей! Ив. Вазов, Съч. I, 75. На Витоша буран бучи, / виелица вее. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 253. Блеснало късното есенно слънце. Духали бели и черни бурани. Ламар, ГМ, 19.
— Тур. buran.
БУРГАЗЛИ`ЙКА ж. Жена, която е родена или живее в Бургас, град в Югоизточна България край Черно море.
БУРГАЗЛИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Мъж, който е роден или живее в Бургас. Само бургазлии и созополци не искаха да отстъпят водачеството и продължаваха да гребат успоредно един до друг. В. Райков, ПВ, 116.
БУРГАСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с гр. Бургас. Бургаски залив. Бургаско пристанище.
БУРГЕР м. Вид сандвич, приготвен с разрязано на две кръгло хлебче. За обяд си купих бургер.
— От англ.-амер. burger.
БУРГИ`ЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от бургия. Бургиен нарез. Бургиена дръжка.
БУРГИ`ЙКА ж. Умал. от бургия; малка бургия.
БУРГИ`Я ж. 1. Свредел. А какво ли нямаше в яхтата на плантатора!.., дърводелски и ковашки сечива — чукове,.., бургии, секачи, пили, триони, пелки и какво ли не... М. Марчевски, ОТ, 220. Свистяха пистолетите, една след друга се сменяваха стоманените бургии... Пробиваше се здравият гранит. ВН, 1953, бр. 298, 2. Ръчна бургия. Автоматична бургия. Електрическа бургия. Универсална бургия. 2. Спец. Част на пробивна машина. О Да е хаирлия бургия и прясна чивия. Диал. Благословия при пиене, когато няма какво друго да се благославя.
— От тур. burgu.
БУРГУНДИ мн., ед. (рядко) бургунд, м. Истор. Източногерманско племе, заселило
