2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовен, бунтарски, бунтовнишки. Пред вас са пяли бунтовническа песен, бей ефендим. Ив. Вазов, Съч. XXII, 109. В тайните, прикрити отделения на дисагите се спотайваха най-скъпите и святи книги, които отец Матей не предлагаше всекиму — бунтовническите. Зл. Чолакова, БК, 43. X. Иванчо и неговата компания казале на в. везирин, че Славейков е революционерин; а неговият вестник е бунтовнически орган. С, 1872, бр. 46, 366.
3. Който е свойствен, присъщ на бунтовник; бунтовен, бунтарски, бунтовнишки. Напразно Бенковски и далматинците употребиха сичкото свое бунтовническо красноречие. Фактът, че нашето първо влияние отпадаше, ставаше поразителен. З. Стоянов, ЗБВ II, 140. Бунтовнически дух. Бунтовнически нрав.
БУНТО`ВНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. бунтовнически (в 3 знач.); бунтовно, бунтарски, бунтовнишки. Държи се бунтовнически.
БУНТО`ВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Дейност на бунтовник, подготвяне на бунт. — На тръгване за Неврокоп, тате ми откри, че отвъд, в нашите планини, наново е почнало бунтовничество. А. Страшимиров, А, 164. Освен това беше и приятел на един наш българин, който за бунтовничество беше затворен в тъмницата. Св. Миларов, СЦТ, 75. // Бунт (в 3 знач.). — Не! Аз съм против тоя брак! .. — Това е явно бунтовничество, великий логотете! Ив. Вазов, Съч. XX, 185.
БУНТО`ВНИЧКА ж. Бунтовница.
БУНТО`ВНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бунтовнически. Тосун бей се завърна от разрушената Клисура .., за да даде огъня на Сопот, записан на тевтеря му, като бунтовнишко огнище. Ив. Вазов, Съч. X, 118. Под картечната и оръдейна стрелба, с жертви и от двете страни, войската заема бунтовнишките позиции. Раб., 1934, бр. 2, 4. Тук юнаци бунтовнишки песни са пели / и шумели са старите мури в Пирин. Ламар, СГ, 51. Понеже е расло [балканското население] при по-свободни условия, то е проявявало и повече отпор срещу всяко домогване да се отнеме свободата му, отличавало се е винаги с бунтовнишки дух — из неговата среда излизат най-видните български революционери. Б. Пенев, НБВ, 7.
БУНТО`ВНИШКИ. Нареч. от прил. бунтовнишки; бунтовнически, бунтарски, бунтовно. Той запя ниско, но с голямо въодушевление, малко бунтовнишки. Й. Йовков, ПГ, 175.
БУНТО`ВНО. Нареч. от бунтовен (в 3 знач.); бунтовнически, бунтарски, бунтовнишки. Народът беше настроен много бунтовно.
БУНТО`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на бунтовен.
БУНТУ`ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Подбуждам, подстрекавам към бунт. — Аз нямам оръжие, каймакам ефенди. — Това не знам. Някога ти си бунтувал целия град! Д. Талев, ПК, 285. — Вие сте карали войниците да хвърлят пушките, вие сте бунтували другарите си и в тия съдбоносни за народа дни! Хр. Смирненски, Съч. III, 195. — Правителството не е дало и няма да даде милостите си на хора, които, макар и с благи думи, бунтуват поданиците. Ст. Дичев, ЗС I, 48.
2. Подстрекавам към неподчинение, непокорство. По-нататък Манолаки не искаше да слуша нито за „крайните идеи“ на Йосифа, .., нито обръщаше внимание на клюките, че Йосиф бил бунтувал селяните против него. Й. Йовков, ЧКГ, 87.
3. Прен. Предизвиквам силно недоволство, негодувание, възмущение. Чакаше!… Каква нещастна дума, как бледо тя изражава онова неописуемо душевно вълнение, което бунтуваше и сърцето, и душата на младата мома! Ал. Константинов, Съч. I, 271. Когато смут черен бунтува / душа ми в световната битва, / тогава се песен не чува, / понявгаш се чува молитва. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 141. А сега слушай и не бунтувай хората и срещу себе си, и срещу партията. А. Гуляшки, СВ, 43.
4. Непрех. Остар. Бунтувам се (в 1 знач.). Ако цяла когорта бягала от бойното поле или бунтувала срещу своя началник, тогаз един на десет се подлагал на смъртно наказание. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 300. бунтувам се страд. от бунтувам в 1, 2, 3 и 4 знач.
БУНТУ`ВАМ СЕ несв., непрех. 1. Вдигам се на бунт, участвувам в бунт. Народът в царството вече се бунтувал и сам решил да се бори за своята свобода и щастие. Св. Минков, ПК, 16-17. И се дигат на стачка. Бунтуват се… Б. Шивачев, ПЮА, 162. Локви кръв димят и бунтуват се раби. Н. Хрелков, ДА, 79.
2. Изпитвам силно недоволство, възмущение от нещо; негодувам. Остана си все тъй смазан, убит от тая фатална случайност, против която се бунтуваше цялото му същество. Й. Йовков, Разк. I, 157-158. Бунтувах се, .., против себе си, че ги корим за вярата, която ги съгрява. К. Величков, ПССъч. III, 6.
3. Изразявам бурно, невъздържано недоволството си, несъгласието си с нещо; протестирам. Не му се учеше: често го изпъждаха от клас, че се бунтувал, изказвал се на глас, не приемал, не одобрявал програмата. П. Михайлов, МП, 127. Селото се бунтува. Ей сега ида оттам. Събрали са се всички в кръчмата, и Хаджи Андрея, и братята му, и всички, че като гракнали срещу мене, ще ме изядат. Й. Йовков, А, 67-68.
