се през V в. от н. е. в долината на Рона и създало кралство Бургундия.
БУРГУ`НДСКИ,* -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бургундите и Бургундия.
◇ Бургундска смола. Смола от някои иглолистни дървета, която се употребява за направата на лакове, червен восък и др.
БУ`РЕ1, мн. -та, ср. 1. Малка бъчва. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Й. Йовков, Разк., II, 55. Под стрехите бяха наредени разни каци, бурета и бъчви. Елин Пелин, ЯБ, 43. Работниците из хана се заловиха да пълнят с кладенчова вода две големи бурета. К. Петканов, ЗлЗ, 90. Българите са били длъжни секи ден да носят на Пловдивският аенин по две бурята вода. З. Стоянов, ЗБВ I, 304. Смърдливо буре виното разваля. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 124.
2. Количество течност или друг продукт, което се съдържа в такъв съд. Не им стигна виното от голямото буре, ами изпиха и малкото буре.
— От ит. barile.
БУРЕ`2, мн. няма, ср. Муз. Старинен френски танц в живо темпо, въведен в оперната, балетната и инструменталната музика на XVII и XIII в.
— Фр. bourree.
БУРЕВЕ`СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Книж. 1. Който предвещава, възвестява буря. Тъй се отправиха двамата срещу огромното слънце, / що бе на заник в куршумени облаци образ обвило / и изпод тежкото було надничаше често със огнен / взор и разливаше широм в полята заря буревестна. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 131. Буревестни облаци.
2. Прен. Който възвестява бунт, революция. Буревестна песен. Буревестни стихове.
БУРЕВЕ`СТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Морска птица с дълги, тънки, заострени крила и с извит надолу клюн, която прави продължителни полети и се появява обикн. преди буря. Puffinus puffinus yelkouan. Никой на море не е така горд и самоуверен както буревестникът. Трябва да го срещне човек преди буря, за да разбере себеотрицанието на тази птица. Н. Антонов, ВОМ, 126 И не го притискаше толкова чувството, което го обзе при първия полъх на бурята, щом видя как гората свежда гръб пред нея, а птици буревестници литват срещу й. А. Дончев, СВС, 189. Прен. Индив. За предвестник на бунт, революция. Ние се надявахме, че най-после той [Смирненски] ще концентрира силите си там, дето бе неговото призвание на поетически буревестник на пролетарското освобождение. Г. Бакалов, Избр. пр, 361.
— Рус. буревестник.
БУРЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е обрасъл с бурени. Или пък на подбив песен ще запее: / нивата ти бурелива, / момата ти гурелива… Ц. Церковски, Съч. III, 69.
БУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който поражда, довежда или съпътства буря. Черни бурни облаци затулиха небето вече. Ив. Вазов, Съч. XXII, 17. Духаха бурни северни ветрове.
2. За време — през който бушува буря. Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. В една вечер когато часът беше около дванайсет, фучеше силен вятър; гръм ся раздаваше много силно; .. В това бурно време, Джамал бей седеше сам в една тъмна стая. В. Друмев, НФ, 58-59. И тръгна да види какво правят момчетата през тази бурна пролетна нощ. Навън вятърът го забрули. А. Каралийчев, НЗ, 136. Бурен ден.
3. За море, вълни и под. — който бушува, развълнуван от буря. Пред нас е морето. Тъмно, бурно и неизвестно море. Б. Шивачев, ПЮА, 45. Черни облаци се спускаха от небето със страшни светкавици и се сляха с бурните води. Елин Пелин, ЯБ, 40. Бурни вълни. // Остар. За течаща вода — бърз, буен или силен. От детство още фанах да любя ази /свободний свет, .. / скалата в мъх и водопада бурни, / и дивата поезия, що крият. Ив. Вазов, Съч. II, 188. „Не видиш ли, как със сили премалели, / той в бурна река бори се със смъртта?“ К. Величков, Ад (превод), 21. Когато доде времето на дъждовете, то тогаз речките са преобръщат на бурни потоци. С. Бобчев, ПОС (превод), 236. // Остар. и диал. За дъжд, градушка — много силен, проливен, стихиен. Климатът е твърде здрав, дъждове бурни. Сняг по горите пада в септември. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. Божне ле, вишни Господе, / да дадеш силни ветрове / и бурни дъждове. Нар. пес., СбНУ XXVII, 162. Тъмен са облак задало, .. / Хората са чудо чудеха, / дали са бурни градове, / или са силни дъждове. Нар. пес., СбВСт, 264.
4. Прен. За мисъл, чувство, стремеж — който се проявява с голяма сила, с разпаленост. Да чуваш чудния псалом / на изумяващата младост, / която в свойта бурна радост / любов разискря в тоя дом. Н. Лилиев, С, 1932, 32. А в полето, днес облето в безутешна, бурна скръб, / бодро щеше да се носи песента на звънък сърп. Хр. Смирненски, Съч. I, 91. Прибледнява / от бурен гняв, едва се овладява. К. Христов, ЧБ, 99. Има гроб, да, и той / твойте бурни желания, / светове и мечтания / в свойта бездна ще глътне… Ив. Вазов, Съч. III, 32. Бурна страст. Бурна ревност.
5. Прен. Който е свързан с ярък, буен външен израз на чувства, мисли, настроение,
