Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/657“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>те хора, събужда гласа й в тяхното принудено безсловесие, пресъздава я от собствените си мечти.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 9. | <i>те хора, събужда гласа й в тяхното принудено безсловесие, пресъздава я от собствените си мечти.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 9. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСЛОВЕСНО <i>нареч. Книж.</i> Безмълвно, мълчаливо. <i>Старецът все тъй безшумно и безсловесно се движеше из килията, все тъй тихичко попъшкваше нощем.</i> П. Вежинов, ЗНН, 57. | БЕЗСЛОВЕСНО <i>нареч. Книж.</i> Безмълвно, мълчаливо. <i>Старецът все тъй безшумно и безсловесно се движеше из килията, все тъй тихичко попъшкваше нощем.</i> П. Вежинов, ЗНН, 57. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСЛОВЕСНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безсловесен; безсловесие. | БЕЗСЛОВЕСНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безсловесен; безсловесие. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСЛЪНЧЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> 1. За време — през който не грее слънце; мрачен, облачен. <i>Денят беше студен и безслънчев.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 14. <i>Потоци плиснати от хора / по всички улици струят, /над тях в безслънчеви простори I мъглите сиви се кълбят.</i> Мл. Исаев, П, 20. 2. Който не се огрява от слънцето; мрачен. <i>Тъмната и безслънчева стая, засенчена от високия стобор на чича, заживя.</i> Ст. Чи-лингиров, ХНН, 3. | БЕЗСЛЪНЧЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> 1. За време — през който не грее слънце; мрачен, облачен. <i>Денят беше студен и безслънчев.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 14. <i>Потоци плиснати от хора / по всички улици струят, /над тях в безслънчеви простори I мъглите сиви се кълбят.</i> Мл. Исаев, П, 20. 2. Който не се огрява от слънцето; мрачен. <i>Тъмната и безслънчева стая, засенчена от високия стобор на чича, заживя.</i> Ст. Чи-лингиров, ХНН, 3. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСМЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Който е без смяна, сменяване. <i>Най-здравите и издръжливите на морската болест застанаха на безсменна вахта и съзнавайки голямата си отговорност, с всички сили се бореха за хода и курса на кораба.</i> НА, 1958, бр. 3186, 2. | БЕЗСМЕНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Който е без смяна, сменяване. <i>Най-здравите и издръжливите на морската болест застанаха на безсменна вахта и съзнавайки голямата си отговорност, с всички сили се бореха за хода и курса на кораба.</i> НА, 1958, бр. 3186, 2. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСМЕННО. <i>Рядко. Нареч. от</i> без-сменен. <i>Ние вървим мълчаливи, замаяни, забравили себе си, в тия пъклени предели. Ние сме само за час-два тука. А тука — това е винаги, безсменно и безкрай, всеки ден, всяка нощ.</i> К. Константинов, ПЗ, 125. | БЕЗСМЕННО. <i>Рядко. Нареч. от</i> без-сменен. <i>Ние вървим мълчаливи, замаяни, забравили себе си, в тия пъклени предели. Ние сме само за час-два тука. А тука — това е винаги, безсменно и безкрай, всеки ден, всяка нощ.</i> К. Константинов, ПЗ, 125. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСМЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Несметен, безчислен. <i>Но знатните никак не били разположени да отстъпят нито най-малка част от своя безсметен имот.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 321. | БЕЗСМЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Несметен, безчислен. <i>Но знатните никак не били разположени да отстъпят нито най-малка част от своя безсметен имот.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 321. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСМИСЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | БЕЗСМИСЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
657 | 657 | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСЛОВЕСНО | БЕЗСЛОВЕСНО | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
4. За който няма разумно основание, оправдание; безполезен, безпредметен, излишен, ненужен. — <i>О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт!</i> Л. Стоянов, X, 39. — <i>Сам ли ги печаташ? — попита той, като погледна към купчинката отпечатани позиви. — Не, помагат ми птиците небесни — отговори му Сами хапливо, раздразнен от безсмисления въпрос.</i> Д. Ангелов, ЖС, 112. <i>Последният проявяваше безсмислено скъперничество във всичките си предприятия и едва ли би се разпуснал да изоържа такава скъпа агентка.</i> Д. Димов, ОД, 29. <i>Безсмислен страх. Безсмислена борба.</i> | 4. За който няма разумно основание, оправдание; безполезен, безпредметен, излишен, ненужен. — <i>О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт!</i> Л. Стоянов, X, 39. — <i>Сам ли ги печаташ? — попита той, като погледна към купчинката отпечатани позиви. — Не, помагат ми птиците небесни — отговори му Сами хапливо, раздразнен от безсмисления въпрос.</i> Д. Ангелов, ЖС, 112. <i>Последният проявяваше безсмислено скъперничество във всичките си предприятия и едва ли би се разпуснал да изоържа такава скъпа агентка.</i> Д. Димов, ОД, 29. <i>Безсмислен страх. Безсмислена борба.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСМИ`СЛЕНО <i>нареч.</i> 1. Без да има логика, без свързана и ясна мисъл. <i>Говореше несвързано и почти безсмислено.</i> Й. Йовков Разк. И, 13. <i>И КънчЬ трепере, слухти, гледа плахо-плахо, .. и още по-глупаво и безсмислено отговаря на запитванията. Т.</i> Влайков, Мис., 1896, кн. 324, 231. <i>Бирникът заотстъпва заднишком, като мънкаше безсмислено: — Аз... такова, .. арестуваха ме...</i> М. Марчевски, МП, 147. | БЕЗСМИ`СЛЕНО <i>нареч.</i> 1. Без да има логика, без свързана и ясна мисъл. <i>Говореше несвързано и почти безсмислено.</i> Й. Йовков Разк. И, 13. <i>И КънчЬ трепере, слухти, гледа плахо-плахо, .. и още по-глупаво и безсмислено отговаря на запитванията. Т.</i> Влайков, Мис., 1896, кн. 324, 231. <i>Бирникът заотстъпва заднишком, като мънкаше безсмислено: — Аз... такова, .. арестуваха ме...</i> М. Марчевски, МП, 147. | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
3. Без да е необходимо, нужно, без да има защо; ненужно, безпредметно. <i>Илия се смути, започна да мачка безцелно и безсмислено ръба на куртката си и измънка нещо.</i> Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 357. <i>А снегът все тъй обилно продължаваше да се сипе от</i> | 3. Без да е необходимо, нужно, без да има защо; ненужно, безпредметно. <i>Илия се смути, започна да мачка безцелно и безсмислено ръба на куртката си и измънка нещо.</i> Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 357. <i>А снегът все тъй обилно продължаваше да се сипе от</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗСМИ`СЛЕНО | БЕЗСМИ`СЛЕНО | ||
Версия от 21:20, 27 ноември 2012
те хора, събужда гласа й в тяхното принудено безсловесие, пресъздава я от собствените си мечти. Бл. Димитрова, ОтО, 9.
БЕЗСЛОВЕСНО нареч. Книж. Безмълвно, мълчаливо. Старецът все тъй безшумно и безсловесно се движеше из килията, все тъй тихичко попъшкваше нощем. П. Вежинов, ЗНН, 57.
БЕЗСЛОВЕСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безсловесен; безсловесие.
БЕЗСЛЪНЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. За време — през който не грее слънце; мрачен, облачен. Денят беше студен и безслънчев. Ем. Станев, ПЕГ, 14. Потоци плиснати от хора / по всички улици струят, /над тях в безслънчеви простори I мъглите сиви се кълбят. Мл. Исаев, П, 20. 2. Който не се огрява от слънцето; мрачен. Тъмната и безслънчева стая, засенчена от високия стобор на чича, заживя. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 3.
БЕЗСМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Който е без смяна, сменяване. Най-здравите и издръжливите на морската болест застанаха на безсменна вахта и съзнавайки голямата си отговорност, с всички сили се бореха за хода и курса на кораба. НА, 1958, бр. 3186, 2.
БЕЗСМЕННО. Рядко. Нареч. от без-сменен. Ние вървим мълчаливи, замаяни, забравили себе си, в тия пъклени предели. Ние сме само за час-два тука. А тука — това е винаги, безсменно и безкрай, всеки ден, всяка нощ. К. Константинов, ПЗ, 125.
БЕЗСМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Несметен, безчислен. Но знатните никак не били разположени да отстъпят нито най-малка част от своя безсметен имот. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 321.
БЕЗСМИСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който няма смисъл, няма логично съдържание; несмислен. —Дочко, аз имам печатница! — И тутакси изважда свързаните с канап букви. Нацапва ги с химически молив и ги натисва върху бял лист. Получава се някаква безсмислена дума: — „фелерот“. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 125. Маргаритка е прегърнала мъничкото сиво теленце, разчесва пухкавата му козина с моя нов гребен и му говори нещо безсмислено, но много нежно и ласкаво. П. Незнакомов, МА, 9.
2. За поглед, усмивка и под. — който не изразява нищо определено (мисъл или чувство). Болеше я главата от напрежение. Разходи се из градината, спря се, втренчи безсмислен поглед в аленото небе на запад, където слънцето се беше скрило. П. Стъпов, ЖСН, 201. Глави мъжки и женски от няколко прозореца гледат с една тъпа, странна, безсмислена усмивка. Ив. Вазов, Съч. X, 51. // Който показва отсъствие на здрав разум, разсъдък. Седнал край мама, аз с любопитство гледам чудноватата усмивка по Влъчовото лице и слушам несвързаните му думи, често пресичани от безсмислен смях. Т. Влайков, Пр I, 187.
657
БЕЗСЛОВЕСНО
42 Речник на българския език, т. I
3. Който е лишен от сериозност, сериозно съдържание, дълбочина; повърхностен, празен, безсъдържателен. Цял ред безсмислени тостове се посипаха един след други. Ал. Константинов, Съч. I, 267. Всеки от тримата имаше достатъчно много болка в гърдите, за да води един безсмислен разговор само за приличие. Кр. Кръстев, К, 147. // Който няма сериозна цел, смисъл, който не е осмислен; празен, безцелен, безсъдържателен. оОстави тоз безсмислен, глупав живот. И. Йовков, ЧКГ, 312. Учебните часове минаваха в непоносима тего-та. Те се сториха на Катя необикновено дълги и като никога безсмислени. Ст. Чи-лингиров, РК, 34.
4. За който няма разумно основание, оправдание; безполезен, безпредметен, излишен, ненужен. — О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт! Л. Стоянов, X, 39. — Сам ли ги печаташ? — попита той, като погледна към купчинката отпечатани позиви. — Не, помагат ми птиците небесни — отговори му Сами хапливо, раздразнен от безсмисления въпрос. Д. Ангелов, ЖС, 112. Последният проявяваше безсмислено скъперничество във всичките си предприятия и едва ли би се разпуснал да изоържа такава скъпа агентка. Д. Димов, ОД, 29. Безсмислен страх. Безсмислена борба.
БЕЗСМИ`СЛЕНО нареч. 1. Без да има логика, без свързана и ясна мисъл. Говореше несвързано и почти безсмислено. Й. Йовков Разк. И, 13. И КънчЬ трепере, слухти, гледа плахо-плахо, .. и още по-глупаво и безсмислено отговаря на запитванията. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 324, 231. Бирникът заотстъпва заднишком, като мънкаше безсмислено: — Аз... такова, .. арестуваха ме... М. Марчевски, МП, 147.
2. Без израз, проява на здрав разум или на ясна съсредоточена мисъл; като ненормален. — Излизай вън, ще запалим къщата — изкомандува старшията. — Как — къщата, защо? — ужасена запита жената, безсмислено се огледа, изтича до децата и се притисна до тях. X. Русев, ПС, 148. Изпитата ракия съвсем замъгли съзнанието му. Той гледаше безсмислено. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Дук Алуизий, възрастен, уморен, отегчен човек, .. , разсеяно шареше с поглед из стаята и безсмислено се усмихваше. Й. Вълчев, СКН, 88-89.
3. Без да е необходимо, нужно, без да има защо; ненужно, безпредметно. Илия се смути, започна да мачка безцелно и безсмислено ръба на куртката си и измънка нещо. Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 357. А снегът все тъй обилно продължаваше да се сипе от
БЕЗСМИ`СЛЕНО
