Л, 57. Той се възмущаваше от* безскрупулността на мнозина политици и общественици, които, .., използуваха партиите само за своите лични цели. СбЦГМГ, 138.
БЕЗСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е изпълнен с недостойни, унизителни, неприятни факти. Старият инвалид се вълнуваше при възпоминанието на тия подвизи и героически нападения. Било че настоящето му се вижда тежко и безславно, било че чувствуваше охтиката в гърдите си. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Гледам ли на мощен дъб възправен, / аз си мисля: с гордия си дял, / преживя ще моя век безславен, / както други той е преживял. П. Р. Славейков (превод), Мис., 1899, кн. 5, 481.
2. Който е съвсем неуспешен и предизвиква унижение, а не слава. Не, владетелят няма да прости това. Той сигурно беснееше вече от този безславен поход, от това невиждано поражение. Г. Караславов, Избр. съч. V, 372. Историята ни дава примери за въстания, еднакво нещастни и свети, но не така трагически безславни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 169. // Който е без резултат, без полза; неуспешен, унизителен. Ключът не се превърташе. Дявол го взел какво означава това? .. Не пропадаше ли по най-глупав и безславен начин цялата работа? П. Вежинов, СО, 130. Тюлев се дразнеше от безславното и безрезултатно завършване на съпротивителната акция. Г. Караславов, ОХ IV, 192.
БЕЗСЛА`ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. 1. Отсъствие на слава; безславност. Противоп. слава. Някой си инок, .. запитал другаря си ..: що е по-добро и полезно да желае човек — слава или безславие? У, 1871, бр. 18, 286.
2. Унизително, позорно положение. — Никога български цар и български патриарх не бяха слезнали тъй долу в безславието. Ив. Вазов, Съч. XIV, 19. Който са сбира с лоши и развратни хора и сам си става такъв или поне докарва върху си голямо укорение за тяхното безславие. У, 1871, бр. 14, 219.
БЕЗСЛА`ВНО нареч. 1. Без полза, смисъл; безполезно, безсмислено. Тя се намираше пред прага на неврастенията .. А после щеше да рухне изведнъж тихо, безславно, незабелязано. Д. Димов, Т, 698. Ама то само един чист българин, българин-емигрант по влашките хъшовски кръчми, би могъл тъй дълбоко да милее за безславно загиналия си въстаник-брат! А. Страшимиров, УШ, 37.
2. Остар. Унизително, позорно. Пълзях пред всек кумир и власт, / навождах си врата безславно. Ив. Вазов, Съч. I, 163. Те събрали последните си сили, за да не погинат поне безславно. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 316.
БЕЗСЛА`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безславен; безславие.
БЕЗСЛЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Рядко. Който не оставя следа, след който няма следа, диря. Ранните лястовички се стреляха из въздуха, гонеха се с прочудливи и безследни зигзаги и се къпеха в невидимите вълни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 186. Слънцето чертаеше безследната си диря. О. Василев, ЖБ, 286.
2. При който не остават, няма никакви следи, сведения, вести. — Ами какво да правя? — Времето само ще ти подскаже .. — Той се огледа и сниши гласа си: — Зачестиха безследните изчезвания... В Дебелец измъкнали трима и по-рано петима… К. Калчев, ПИЖ, 22.
БЕЗСЛЕ`ДНО нареч. 1. Без да остава следа, без диря. Повъртя се [облачето], повъртя като съгледвач по високото, па се стопи ненадейно и безследно. О. Василев, УП, 15. Погледай на небето как бледнеят / светливите звездици при зори, / как бързо и безследно те гаснеят / пред огнените слънчеви зари. К. Христов, ПВ, 12. Тия думи влизаха в сърцето на Лепо като чудодейно лекарство и мъката му чезнеше безследно. Елин Пелин, Съч. I, 92.
2. Без никаква следа, без вест. Симеон, водачът на стачниците в града, е изчезнал безследно… Изчезнали са и други работници… Д. Димов, Т, 306.
БЕЗСЛОВЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. 1. Който няма способност да говори. Той купи и за второто петаче половин самун и го раздели с безсловесния си другар [кучето]. Д. Талев, ЖС, 20. Неволно са поколебават понятията му за человеческото превъзходство над безсловесните зверове. З. Стоянов, ЗБВ III, 342. / / Който не може, не умее да говори. Подържах го [бебето] пред лицето си и запитах, кой знае защо, това безсловесно същество: — Как се казваш? То мълчеше. К. Калчев, ДНГ, 175.
2. Прен. Остар. Безропотен. Наведените глави на някогашните си другари, покорно понесли на плещите си тежкото съществуване на безсловесни плебеи, .. — му подсказа, че не е сгрешил, като се е върнал между тях. К. Велков, СБ, 47.
3. Като същ. безсловесните мн. Остар. Животните. Пророкът казва: .. ползувайте се от тях [животните] , .. докато ви служат на драго сърце, и ги освобождавайте, когато са уморени; и давайте на безсловесните достатъчно вода и храна. Ст. Дичев, ЗС I, 270. А тя [лисицата] й рекла: — О, маймуно, ти като имаш таквози безумие, как ще бъдеш цар на безсловесните? П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 16.
БЕЗСЛОВЕ`СИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Безсловесност. Той [поетът] я [свободата] търси сред сенките на обезличените
