тъмното небе. Около огъня той се превръщаше на роса, квасеше хората, те зъзнеха и безсмислено се суетяха наоколо. X. Русев, ПЗ, 183. // Без основание, оправдание; безполезно, безцелно, напразно. Хиляди и хиляди наши братя лежат там .. безсмислено избити. Л. Стоянов, X, 167. Не си губи времето безсмислено.
БЕЗСМИ`СЛЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безсмислен (в 1, 3 и 4 знач.); безсмислие. Всички чакаха Костадин сам да разбере безсмислеността на своето увлечение. Ем. Станев, ИК I—II, 431-432. На нейно място [умората] оставаше неприятното чувство на празнота, на безсмисленост и горчивина… В. Геновска, СГ, 105. Безсмисленост на израз.
БЕЗСМИ`СЛИЕ, мн. няма, ср. 1. Отсъствие на смисъл, на логично съдържание; безсмисленост. Има две такива едновремешни български песни .., но езика и безсмислието на текста им ги издават — те са твърде обикновена мистификация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 21. — Сам пишете в дневника си, че безсмислието не било свойствено на човешкия ум. Ем. Станев, ИК III, 128.
2. Отсъствие, липса на смисъл, на здрав разум, логика, основание за нещо; безсмисленост, нелогичност. Тогава в ума му се зароди едно решение. Едно от онези безумни, нелепи решения, на които ние съзнаваме всичкото безсмислие и все пак знаем, че те са един наш предопределен, неизбежен жребий. Г. Райчев, Избр. съч. II, 28-29. Мими (решително) .. Неделя на обед се разписвам .. Васил. Надявам се, че схващаш не само безсмислието, но и невъзвратимостта на подобен акт? Др. Асенов, И, 68-69. Пирамидата, била тя на Джосер, Хефрен или Хеопс, е велико нещо. Велико по своите гигантски размери и по своето безсмислие. С. Северняк, ОНК, 250. Може да ви се види чудно, но има моменти, когато дори хора като мен виждат безсмислието на това, което вършат. Й. Демирев и др., ОС, 108.
3. Отсъствие, липса на сериозно съдържание, цел, на смисъл в нещо; празнота, безсъдържателност, безцелност. Всичко това, меките, чисти легла, топлата храна .., разговорите и развлеченията с моите съседи, скоро ми дотегна и безсмислието на такъв живот почна да ме мъчи. Стр. Кринчев, СбЗР, 355. Дори и самият живот бе компромис — всички знаеха, че ще умрат, но никой не се самоубиваше заради безсмислието на съществуването. А. Наковски, МПП, 142.
БЕЗСМИ`СЛИЦА ж. 1. Нелогична, без ясен смисъл и съдържание дума или израз. Едно време, .., Демел беше оракул за мнозина, за които в безсмислицата се крие нещо тайнствено, а ясната мисъл е банална. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 112. И колкото повече говореше, толкова повече му се струваше — макар мислите да му изглеждаха външно правилни и ясни, — че говори безсмислици и не това, което трябва. А. Дончев, СВС, 52. Днес толкова много безсмислици чух. Нищо не разбрах от словоборството ви. К. Петканов, В, 24. // Нещо, което няма сериозно, смислено съдържание. Филмът се върти безшумно, .. като някаква рекордна безсмислица, съчетала в себе си наивната сантименталност на сценариото, глупостта на режисьора и безподобния шарж на артистите. Св. Минков, ДА, 38-39.
2. Нещо, което противоречи на здравия разум, което е нелогично, неразумно, неправилно; глупост, абсурд. Цялата наша борба би загубила своя смисъл, ако .. вземат властта пак тия, които докараха моя народ до катастрофа, .. Би било безсмислица тия заслепени политици да застанат отново начело на моята страна. В. Геновска, ПЮФ, 144.
3. Нещо, чието извършване или съществуване няма смисъл, цел, оправдание, основание. — Все по-често идвам до извода, че целият живот е една голяма безсмислица и че едва ли си струва да се живее. М. Грубешлиева, ПИУ, 128. От казармата — вкъщи: и тук, и там — неприятности, и тук, и там — никакъв смисъл, работиш, трудиш се за някаква безсмислица. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458.
БЕЗСМЪ`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Според религиозните представи — който никога не умира, който живее, съществува вечно. Носеше се мълва, че който хапне от златните ябълки, ще стане безсмъртен. А. Каралийчев, TP, 69. Такава сила искал да получи оня магьосник. Той правил големи услуги на тогавашния Велик Дявол — .. — с надежда, че оня ще го направи безсмъртен. Н. Райнов, КЧ, 8. // Който никога не изчезва, който остава, пребъдва във вековете; вечен. Красотата е безсмъртна △ Безсмъртна идея. Безсмъртна мисъл.
2. Ритор. Който е оставил вечен спомен в съзнанието на поколенията; незабравим. Защото, който умре за народа, той е безсмъртен! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 102. // Който се помни, познава или използва много след смъртта на този, който го е извършил или създал. Защото там нейде, на върх планината, / .. / Издига се някой див, чутовен връх, / покрит с бели кости и със кървав мъх, / на безсмъртен подвиг паметник огромен. Ив. Вазов, Съч. I, 203. През първите години на излизането му [списание „Мисъл“] се поместват .. някои глави от безсмъртното произведение на Алеко Константинов „Бай Ганьо“. Лит. XI кл, 7. Безсмъртни дела. Безсмъртно име. Безсмъртни песни.
3. Като същ. безсмъртни мн. Митол. Боговете на древна Гърция и на древния Рим.
