Page:С дявола шега не бива.djvu/34

— Ние — развикаха се всите — че ставаме въздържатели и кръчми не искаме.

И я затвориха. Ех така на̀ — гласуваха и я затвориха, та да се знае, че наистина народът си е господар на селото.

И настъпиха и кметския сестреник, па и самия кмет здраво. Наистина, сега ходят пеша да шмъркат у съседното село и жените им ги събират сутрин по пътя, дека са се натъркаляли през нощта като заклани прасци, ама пък държат и не отстъпват.

Ама и кметът не се предава. И като разбра той, че хайдук Генко подскокороса селенията да затворят кръчмата, взе под око и му турна хора да го следят де какво ще открадне. Защото кой както и да го защищава, право е, крадлив е непрокопсаникът му и де що стане някоя плячка, всички се съмняваха, че това е Генкова работа. Та кметът знаеше, че е така, затова тури хора, които да го хванат на произшествието, та да му се отплати както треба.

Ама нали си е Генко дявол, така си ги завърташе работите, че у клопка не влезне.

Но веднъж, когато и нему, на кмета се открадна агне, взе той решителни мерки и свика селенията.

— Хора селяни — ревна селският кмет, — тука у село има хайдук, дето плячкосва чуждия имот. Ама не можем да го фанем, много е голям дявол и у клопка не влиза. Затова решихме да ви направим референдум, та вие сами да посочите кой е, та да му турим прангите и да отървем селото от бели и срамове, че въди хайдуци. Всички се досещате кой е, ама да бъде законно, ще гласувате и който излезе, той е.