Народът се разшава и удари на съвещания.
А кметът гледа хайдук Генко че шета между селенията, измерва го изпод вежди и ръмжи:
— Ще те пипна аз тебе, та ще видиш как се кръчми затварят.
Ръмжи главният, ама и Генко, нали е от стара коза яре, криви калпак и, кога помине край кмета, току му изрече една къса:
— Че пипнеш някому цървулите.
И така си вървеше Всичко до неделята, кога щеше да става референдумът. Кметът ходи между народа и подшушва кой е хайдукът, а Генко шета до града и все се връща пиян. И взе да се шушка по село, че все с големците от партията яли и пили. А той мълчи, подсмива се, приказва, че в града му рекли, че ще сменят общината и ще турят тричленка, и си трае. Трае си и шета до града. И при всяко отиване все по някое агне ще изчезне от село.
И когато дойде референдумът, народът вече беше се наежил.
И гласува стръвно.
И когато се отвориха бюлетините и се направи сметка за гласовете, оказа се, че кметът е получил най-много.
Един вид, както се казва, народната дума реши, че кметът е хайдукът и той сам си е откраднал агнето.
...............................
Та така е… Поумня народът и не можем го язди като оседлан кон. А поумнее ли народът и хване ли се за правото си, и срещу власт, и срещу Господ биля се обявява с гласа си.
И кметът го разбра, но късно. Никой не му е крив. Да не е ставал кмет на такова село.
(Из сборника „Клюката“, 1935)
