банда да налива във виното вода нощем, кога хората спят и не видят фалшификацията.
— Истина — рекоха си селянията, — чешмата ще иде по-далече и повече има да се копае за тръбите, ама рекоха ще копаем, няма да го оставим изедникът му неден от вода да печели.
Поумняха хората и вече не искат да пълнят джобовете на кметския сестреник, който е ортак с вуйка си. Ама тука кметът тайно се разлюти и се обяви контра.
Па и прав беше човекът. Крава, що е крава, и тя се грижи за телците си, та камо ли човек.
А пък кметът, нали е бездетник, та има сестреника си, дето има дума, като свой.
Добре, ама нали народът поумня, държи здраво за референдума и не отстъпя. Той не отстъпя, а и кметът държи.
И току заудря глоби по селото.
Кой клъцнал контрабанда кола дърва от общинската гора — акт; Кой не обявил кашата за ракия да й се тури акция — акт; кой не отбил пътната — акт и глоба. Сандардиса селото.
Опита се селенията да спуснат кой колко може, както що правеха по-преди, та актът му да се отмени, удариха о камък!
— Аз — каже кметът, — съм от честните и рушвет не вземам.
И удря глоби за било и не било.
Ама и народът се разяри като боднат на слабо място бивол.
А пък разяри ли се народът, не можеш му излезе насреща.
И един ден току всички се събраха на референдум да затварят кръчмата.
