Page:RBE Tom9.djvu/121

малкото си джобче някого. Разг. Превъзхождам някого по способности, знания, култура или по постижения. Тръгвам/тръгна по линията на най-малкото съпротивление.

Книж. Решавам да постъпя така, че да не срещна никакви трудности, да постигна нещо с най-малко усилия. Ще дойде (дойде) голям ден <с> малка пита (питка). Разг. Употребява се, за да се изрази, че ще настъпи (настъпило е) време, когато всеки ще получи заслуженото, ще настъпи (настъпило е) време за разплата. — Добре дошъл, г-н Странджев. Какви новини? — подаде ръка кмета на изпъдения учител. —=■ Новините вие ги знаете. — Е, знаем ги. — Дойде и за вас голям ден с малка пита. А. Страшимиров, А, 586. — Господин капитан, виждате ли колко дюлгери има в полка?.. Днес ще иззидат обор на стопанството в Камено поле. „Така е .. като има глупаци като нас, дето си дават неделна-та почивка, ще си вършат “другарчетата" агитацията. Но де да видим, ще дойде скоро голям ден, малка пита." В. Нешков, Н, 346. —Да те обичаше той, нямаше да дигне глава против баща си.. Хе-е, чакай ти, няма ли да доде то веднъж голям ден — малка питка. П. Тодоров, Събр, пр II, 407.

МАЛЬО, -то, мн. -вци, ср. Диал. Пренебр. Малък, нисък човек.

МАЛЮГА ж. Диал. 1. Надебелен край на тояга. Па кривака му да видиш .. цяла суровица, накрайо с малюга,.., колко главата тц. Елин Пелин, Съч. V, 84.

2. Разш. Дебела тояга, сопа (Л. Андрейчин и др., БТР). ^

МА ЛЯ ж. Диал. 1. Голям дървен чук за набиване на колци, дървени клинове и др.; мали-ца.

2. Голям железен каменарски чук.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.

МА ЛЯ, -иш, мин.св. малйх, несв., прех. Диал. Правя нещо да стане малко; намалявам. МАЛЯ СЕ несв., непрех. Ставам малък; ма-лея, -намалявам се. Ете оттогай ватило руското азно да се множи и царщината да му се шири, а от турчино да се мали и да се сиромаши. СбНУ XXIX, 193.

МАЛЯК, лш.-ци, м. Диал. Малкият пръст на ръката; малешка, малешник, кут-Ле, кутре, кутрец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

МАЛЯЯ, -яеш, мин.св. малях, прич. мин. св. деят. малял, несв., непрех. Диал. Рея се, скитам. Айванти маляят по Азмака. БД, 212.7/ За добитък — ходя нагоре-надолу.

МАМА¹, зват. мамо и (гальов.) мами, маме, мамче, дат. (диал.) мами, мн. няма, ж. 1. Моята майка. — Мойте песни са селски, — каза Нона.

— Аз от мама съм ги учила. Й. Йовков, ЧКГ, 152. Само дъщеря й [на Божаница] Йовка,.., постоянно я обикаляше, седеше дълго около нея и я питаше: — Мамо, какво ти е? Елин Пелин, Съч. III, 23. Между ония неицх, които доставяха мами истинска радост и внасяха повечко смисъл в нейния живот, беше и това

— да може тя добре да се отсрами пред хората. Т. Влайков, Пр I, 67. Родна реч, омайна, сладка,/ що звучи навред край мен;/реч на мама и на татка,/що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23. „Девери, мои родове, /много здраве мами, тато, /дома с мама да се народи/по мои равни дворове.“ Нар. пес., СбВСгТ, 727. Роди ма, мамо, с късмет, че ма фърли на смет, аз пък ще стана за кмет. П. Р. Славейков, БПII, 100. // Разш. Майка (в 1 знач.). Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители, на своите татко и мама. Е. Ка-ранфилов, Б III, 326. Димо са от сън събуди. / ../ Й на мама си думаше: /—Да знаеш, мамо, да знаеш / какъв съм съня сънувал. Нар. пес., СбНУ VIII, 86. // Обръщение на снаха към свекърва. — Какво е станало, мамо? Какво? — вгледа се Кръстевица в обезобразеното лице на свекърва си.. —Дането убили, булко. Г. Ка-раславов, ОХ I, 385-386. БабаКита: — Ос-рамиха човека, снахо; осрамиха чедото му... Генковиц а..: — И нему, мамо, не е крив някой... Да е държал юздите по-близо! Ц. Цер-ковски, ТЗ, 9. Тя постоянно махваше ръчичките му от папките, даваше му книжки с картинки, да се заиграе, но то току налиташе на бюрото и й похващаше телефона.—Дай да се обадя на дядо, мамче! Сг. Даскалов, СЛ, 241.

2. Гальов. Обръщение на майка към детето (децата) й. — Хайде, мама, иди сега при оня чичо — учеше майката чедото си. Ал. Константинов, Съч. I, 282. — Слушай, мами — наведе се тя над нея, — ами не щеш ли да си похапнеш нещо?... Три дни нищичко не си куснала. Г. Караславов, Избр. съч. II, 130.

— Идете, мами, до лелини си Катини и я повикайте. Кажете й, че баща ви се помина. Г. Белев, ПЕМ, 135. — Ела, мами, ела сине! Кажи ми кой ти разкървави устата? Л. Каравелов, Съч. VII, 15. — Стоене, мама, Стоене! / Девет съм села обишла / и в десето отидов,- / там ти прилика намерив. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 63.

3. Разг. Като междум. В зват. пад., често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. При изразяване на болка, отчаяние, силно учудване, изненада и под. Мамо, какъв кошмар... Защо си хвърлил парите за тоя боклук? Н. Русев, П, 107. Разправят, че в оня град имало много дървени буболечки, които се казвали тахтаби и хапе-ли немилостиво. Ох, мама!! А. Каралийчев, ТР, 172. — Казвай, магарски сине, отде взе парите? — Олеле, мамоо! — писва малкият и рита безпомощно с крака. — Казвай, че ей сега ще ти откъсна главата като на врабец. Чудомир, Избр. пр, 47. — Пожар! Сап-лъците на Бълчана горят!.. — Бре_ь че то голям огън, бе!.. — Ох, мамоо. Й. Йовков, Ж 1945, 73.

О Стара мама. Диал. Баба (в 1 знач.); стара