Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/590“
(→Некоригирана) |
м |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
БЕЗБОЖНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Човек, който отрича съществуването на бог, не вярва в бога; атеист, безверник. <i>Никога не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник.</i> Г. Караславов, СИ, 209. <i>Виждаш ли ги — рече мама на татко, — и да се кръстят вече забравиха, .. Хляб сядат да ядат, безбожниците!. ..</i> Д. Бозаков, ДС, 29. 2. Човек, който върши престъпни, нечестни дела; безсъвестен, безчестен човек. <i>Погледнете тука! Погледнете! Законите на природата са осмеяни, ..: син баща си е убил, .., да няма в сърцата ви ни мисъл за убийство или грабеж, догде дрехите си не накървави-те в алената кръв на тоя безбожник. Н.</i> Бончев, Р (превод), 100-101. <i>По осемнайсе пари? Я го гледай ти него, безбожника нед-ни!</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 122. | БЕЗБОЖНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Човек, който отрича съществуването на бог, не вярва в бога; атеист, безверник. <i>Никога не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник.</i> Г. Караславов, СИ, 209. <i>Виждаш ли ги — рече мама на татко, — и да се кръстят вече забравиха, .. Хляб сядат да ядат, безбожниците!. ..</i> Д. Бозаков, ДС, 29. 2. Човек, който върши престъпни, нечестни дела; безсъвестен, безчестен човек. <i>Погледнете тука! Погледнете! Законите на природата са осмеяни, ..: син баща си е убил, .., да няма в сърцата ви ни мисъл за убийство или грабеж, догде дрехите си не накървави-те в алената кръв на тоя безбожник. Н.</i> Бончев, Р (превод), 100-101. <i>По осемнайсе пари? Я го гледай ти него, безбожника нед-ни!</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 122. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЖНИЦА <i>ж.</i> 1. Жена, която отрича съществуването на бог, не вярва в съществуването на бог; атеистка, безверница. <i>Е, на Господа може от време на време да му се помолиш, колкото да не се разсърди, а после пак си гледай работата. ГлаЬа не боли от един поклон... Така горе-долу разсъждаваше баба. И аз не мога да кажа, че тя беше лицемерна или безбожница. К.</i> Калчев, ПИЖ, 37. | БЕЗБОЖНИЦА <i>ж.</i> 1. Жена, която отрича съществуването на бог, не вярва в съществуването на бог; атеистка, безверница. <i>Е, на Господа може от време на време да му се помолиш, колкото да не се разсърди, а после пак си гледай работата. ГлаЬа не боли от един поклон... Така горе-долу разсъждаваше баба. И аз не мога да кажа, че тя беше лицемерна или безбожница. К.</i> Калчев, ПИЖ, 37. | ||
2. Жена, която върши престъпни, нечестни дела; безсъвестна, безчестна жена. | 2. Жена, която върши престъпни, нечестни дела; безсъвестна, безчестна жена. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЖНИЧА, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех. Рядко. Книж.</i> Върша престъпни, непочтени неща, постъпвам като безбожник. | БЕЗБОЖНИЧА, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех. Рядко. Книж.</i> Върша престъпни, непочтени неща, постъпвам като безбожник. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЖНИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | БЕЗБОЖНИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | ||
<i>прил.</i> Който е присъщ, свойствен за безбожник. <i>Върху могилката, още прясна и неиз-равнена, вместо кръст бе побита червена петолъчна звезда .. Гробът на стария Ра-дионов — Добруджанеца, беше първият безбожнически гроб в селото и хората се извървяха да го гледат.</i> Ем. Манов, ДСР, 202. <i>Той е уверен, че сушата е пратена от бога, задето Отечественият фронт е взел властта и задето е обявил такива страшни антихристки закони. И най-страшен, най-безбожнически от всички тези закони дядо Иван смята закона за земята.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 432. | <i>прил.</i> Който е присъщ, свойствен за безбожник. <i>Върху могилката, още прясна и неиз-равнена, вместо кръст бе побита червена петолъчна звезда .. Гробът на стария Ра-дионов — Добруджанеца, беше първият безбожнически гроб в селото и хората се извървяха да го гледат.</i> Ем. Манов, ДСР, 202. <i>Той е уверен, че сушата е пратена от бога, задето Отечественият фронт е взел властта и задето е обявил такива страшни антихристки закони. И най-страшен, най-безбожнически от всички тези закони дядо Иван смята закона за земята.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 432. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЖНИЧЕСКИ. <i>Рядко. Нареч. от прил.</i> безбожнически; безбожно. <i>Ограби ме безбожнически. А Там е безбожнически скъпо.</i> | БЕЗБОЖНИЧЕСКИ. <i>Рядко. Нареч. от прил.</i> безбожнически; безбожно. <i>Ограби ме безбожнически. А Там е безбожнически скъпо.</i> | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЖНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Безбожие. <i>През една друга подобна нощ на семейните диалози аз заявих на баща си, че вече не вярвам в бога... Не знам дали го слисах с това открито изявено в нощния мрак безбожничество. Т.</i> Генов, ДОД, 21. | БЕЗБОЖНИЧЕСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Безбожие. <i>През една друга подобна нощ на семейните диалози аз заявих на баща си, че вече не вярвам в бога... Не знам дали го слисах с това открито изявено в нощния мрак безбожничество. Т.</i> Генов, ДОД, 21. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЖНО <i>нареч.</i> 1. Безсъвестно, непочтено; безбожнически. <i>Как ли преминува животът си един чловек, който мисли и работи непочтено и безбожно?</i> У, 1871, бр. 9, 136. | БЕЗБОЖНО <i>нареч.</i> 1. Безсъвестно, непочтено; безбожнически. <i>Как ли преминува животът си един чловек, който мисли и работи непочтено и безбожно?</i> У, 1871, бр. 9, 136. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЖНИК | БЕЗБОЖНИК | ||
2. <i>Разг.</i> За означаване много висока степен в проявата на някакво действие или качество; без мярка, прекалено много, извънредно много. <i>Знайте, че тука има доктори знаменити, но има и такива, на които трябват много пари, богати жертви, които да скубят безбожно.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 119. <i>Тютюноработниците са преди всичко жени и момичета .. Това са най-окаяните, най-безбожно експлоатираните работници у нас.</i> Д. Димов, Т, 80. <i>Как безобразно и безбожно ни е мъчило, съсипвало и унижавало гръко-фенерското духовенство, — известно е вече на цял свят.</i> Т. Шишков, ИБН, 304. <i>Безбожно скъп плат. А Безбожно ограбване на авторите.</i> | 2. <i>Разг.</i> За означаване много висока степен в проявата на някакво действие или качество; без мярка, прекалено много, извънредно много. <i>Знайте, че тука има доктори знаменити, но има и такива, на които трябват много пари, богати жертви, които да скубят безбожно.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 119. <i>Тютюноработниците са преди всичко жени и момичета .. Това са най-окаяните, най-безбожно експлоатираните работници у нас.</i> Д. Димов, Т, 80. <i>Как безобразно и безбожно ни е мъчило, съсипвало и унижавало гръко-фенерското духовенство, — известно е вече на цял свят.</i> Т. Шишков, ИБН, 304. <i>Безбожно скъп плат. А Безбожно ограбване на авторите.</i> | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЖНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Проява на безбожен; безбожие. | БЕЗБОЖНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Проява на безбожен; безбожие. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЛЕЗНЕН, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил.</i> | БЕЗБОЛЕЗНЕН, -а, -о, <i>мн,</i> -и, <i>прил.</i> | ||
Ред 30: | Ред 30: | ||
3. <i>Остар.</i> Който не боледува, не е болен; здрав. <i>Ако ви е тялото здраво и безболезнено, а душата ви болна и немощна, то ще бъдете твърде злочестни человеци.</i> С. Радулов, НД (превод), 24. | 3. <i>Остар.</i> Който не боледува, не е болен; здрав. <i>Ако ви е тялото здраво и безболезнено, а душата ви болна и немощна, то ще бъдете твърде злочестни человеци.</i> С. Радулов, НД (превод), 24. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЛЕЗНЕНО <i>нареч</i> „ 1. Без физическа болка. <i>Звуковите вълни вкарват безболезнено препарата през пластовете на кожата в мускулните влакна.</i> К, 1963, кн. 7, 36. <i>Извадиха му зъба безболезнено.</i> 2. <i>Прен.</i> Без усложнения, неприятности, сътресения; леко. <i>Нека Лазар стои по-наст-рана от започналата борба, нека да мине тя и свърши по-тихо, по-безболезнено за всички и нека остане по-голямата горчил-ка за нея самата, за Ния.</i> Д. Талев, ПК, 109. <i>Боян пак си спомни за Катя. И пак остана доволен от себе си, че така безболезнено се раздели с нея.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 212. <i>Искаше ми се час по-скоро да хвръкна, да ги</i> [партизаните] <i>достигна и видя. И това ми съкровено желание леко и безболезнено се изпълни.</i> П. Михайлов, МП, 60. | БЕЗБОЛЕЗНЕНО <i>нареч</i> „ 1. Без физическа болка. <i>Звуковите вълни вкарват безболезнено препарата през пластовете на кожата в мускулните влакна.</i> К, 1963, кн. 7, 36. <i>Извадиха му зъба безболезнено.</i> 2. <i>Прен.</i> Без усложнения, неприятности, сътресения; леко. <i>Нека Лазар стои по-наст-рана от започналата борба, нека да мине тя и свърши по-тихо, по-безболезнено за всички и нека остане по-голямата горчил-ка за нея самата, за Ния.</i> Д. Талев, ПК, 109. <i>Боян пак си спомни за Катя. И пак остана доволен от себе си, че така безболезнено се раздели с нея.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 212. <i>Искаше ми се час по-скоро да хвръкна, да ги</i> [партизаните] <i>достигна и видя. И това ми съкровено желание леко и безболезнено се изпълни.</i> П. Михайлов, МП, 60. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЛЕЗНЕНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж</i>. | БЕЗБОЛЕЗНЕНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж</i>. | ||
Ред 40: | Ред 40: | ||
3. <i>Остар.</i> Отсъствие на болести. | 3. <i>Остар.</i> Отсъствие на болести. | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЯЗНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Ос-</i> | БЕЗБОЯЗНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Ос-</i> | ||
− | + | ---- | |
БЕЗБОЯЗНЕН | БЕЗБОЯЗНЕН | ||
Версия от 21:07, 27 ноември 2012
БЕЗБОЖНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който отрича съществуването на бог, не вярва в бога; атеист, безверник. Никога не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник. Г. Караславов, СИ, 209. Виждаш ли ги — рече мама на татко, — и да се кръстят вече забравиха, .. Хляб сядат да ядат, безбожниците!. .. Д. Бозаков, ДС, 29. 2. Човек, който върши престъпни, нечестни дела; безсъвестен, безчестен човек. Погледнете тука! Погледнете! Законите на природата са осмеяни, ..: син баща си е убил, .., да няма в сърцата ви ни мисъл за убийство или грабеж, догде дрехите си не накървави-те в алената кръв на тоя безбожник. Н. Бончев, Р (превод), 100-101. По осемнайсе пари? Я го гледай ти него, безбожника нед-ни! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 122.
БЕЗБОЖНИЦА ж. 1. Жена, която отрича съществуването на бог, не вярва в съществуването на бог; атеистка, безверница. Е, на Господа може от време на време да му се помолиш, колкото да не се разсърди, а после пак си гледай работата. ГлаЬа не боли от един поклон... Така горе-долу разсъждаваше баба. И аз не мога да кажа, че тя беше лицемерна или безбожница. К. Калчев, ПИЖ, 37.
2. Жена, която върши престъпни, нечестни дела; безсъвестна, безчестна жена.
БЕЗБОЖНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Книж. Върша престъпни, непочтени неща, постъпвам като безбожник.
БЕЗБОЖНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е присъщ, свойствен за безбожник. Върху могилката, още прясна и неиз-равнена, вместо кръст бе побита червена петолъчна звезда .. Гробът на стария Ра-дионов — Добруджанеца, беше първият безбожнически гроб в селото и хората се извървяха да го гледат. Ем. Манов, ДСР, 202. Той е уверен, че сушата е пратена от бога, задето Отечественият фронт е взел властта и задето е обявил такива страшни антихристки закони. И най-страшен, най-безбожнически от всички тези закони дядо Иван смята закона за земята. Г. Караславов, Избр. съч. II, 432.
БЕЗБОЖНИЧЕСКИ. Рядко. Нареч. от прил. безбожнически; безбожно. Ограби ме безбожнически. А Там е безбожнически скъпо.
БЕЗБОЖНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Безбожие. През една друга подобна нощ на семейните диалози аз заявих на баща си, че вече не вярвам в бога... Не знам дали го слисах с това открито изявено в нощния мрак безбожничество. Т. Генов, ДОД, 21.
БЕЗБОЖНО нареч. 1. Безсъвестно, непочтено; безбожнически. Как ли преминува животът си един чловек, който мисли и работи непочтено и безбожно? У, 1871, бр. 9, 136.
БЕЗБОЖНИК
2. Разг. За означаване много висока степен в проявата на някакво действие или качество; без мярка, прекалено много, извънредно много. Знайте, че тука има доктори знаменити, но има и такива, на които трябват много пари, богати жертви, които да скубят безбожно. Ив. Вазов, Съч. XI, 119. Тютюноработниците са преди всичко жени и момичета .. Това са най-окаяните, най-безбожно експлоатираните работници у нас. Д. Димов, Т, 80. Как безобразно и безбожно ни е мъчило, съсипвало и унижавало гръко-фенерското духовенство, — известно е вече на цял свят. Т. Шишков, ИБН, 304. Безбожно скъп плат. А Безбожно ограбване на авторите.
БЕЗБОЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Проява на безбожен; безбожие.
БЕЗБОЛЕЗНЕН, -а, -о, мн, -и, прил.
1. Който не е придружен с физическа болка, който не причинява болка. Безболезнена операция. Безболезнено вадене на зъби. Безболезнено раждане.
2. Прен. Който не е съпроводен със затруднения, който протича леко, без трудности и усложнения. Предсрочните избори спомогнаха да се извърши безболезнена смяна на правителството.
3. Остар. Който не боледува, не е болен; здрав. Ако ви е тялото здраво и безболезнено, а душата ви болна и немощна, то ще бъдете твърде злочестни человеци. С. Радулов, НД (превод), 24.
БЕЗБОЛЕЗНЕНО нареч „ 1. Без физическа болка. Звуковите вълни вкарват безболезнено препарата през пластовете на кожата в мускулните влакна. К, 1963, кн. 7, 36. Извадиха му зъба безболезнено. 2. Прен. Без усложнения, неприятности, сътресения; леко. Нека Лазар стои по-наст-рана от започналата борба, нека да мине тя и свърши по-тихо, по-безболезнено за всички и нека остане по-голямата горчил-ка за нея самата, за Ния. Д. Талев, ПК, 109. Боян пак си спомни за Катя. И пак остана доволен от себе си, че така безболезнено се раздели с нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 212. Искаше ми се час по-скоро да хвръкна, да ги [партизаните] достигна и видя. И това ми съкровено желание леко и безболезнено се изпълни. П. Михайлов, МП, 60.
БЕЗБОЛЕЗНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Отсъствие на физическа болка. Японски лекари са изобретили едно упоително средство, което предизвиква бързо една траеща само две минути безболезненост. ВН, 1961, бр. 2955,4.
2. Прен. Отсъствие на трудности, неприятности, усложнения.
3. Остар. Отсъствие на болести.
БЕЗБОЯЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-
БЕЗБОЯЗНЕН