Книж. Безстрашен, смел, неустрашим.
БЕЗБОЯ`ЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безстрашно; смело, неустрашимо. Тие тръгнале безбоязнено към селото, защото нямало вече от какво да са боят. З. Стоянов, ЗБВ III, 334. Макар и да отиваше на явна смърт, .. покойний Д. Миладинов никак не беше уплашен и стреснат, а с спокойна душа, безбоязнено и с весело сърце, като на сватба, отиваше си, яздещ на коня, като сват. К. Шапкарев, МЖБМ, 28-29.
БЕЗБОЯ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн.* няма, ж. Остар. Книж. Качество на безбоязнен; безстрашие, смелост, неустрашимост. Той изстъпваше тука в ролята си на най-стар, от когото чакат другите ум и пример, и своята безбоязненост той внушаваше на всички. К. Величков, ПССъч. I, 118.
БЕЗБРА`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма брада, който е с гладко лице, необрасло с брада; голобрад. Лицето му бе съвсем друго. То беше бледо, добре гледано лице на щабен офицер, малко отпуснато и порочно, почти безбрадо, с тънки червени устни. П. Вежинов, НС, 108. Сух, слаб като върлина, с редки мустаци и почти безбрадо лице, той беше изпоженил дъщерите си. Кр. Григоров, ТГ, 23.
БЕЗБРА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Безбрад. Уните имали малки очи, .., били безбрадни и цветом тела жълти или смугли. Г. Кръстевич, ИБ, 9.
БЕЗБРА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. 1. Който не е встъпил в брак; неженен, неомъжен. Българките по селата юначни / не остават дълго время безбрачни. П. Р. Славейков, Сл, 79.
2. Който протича без брак. Ако и да приемем, че и брачнийт живот си има своите скърби, но неоспоримо е, че безбрачнийт не заключава в себе си нищо приятно и утешително. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 98.
БЕЗБРА`ЧИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Състояние на безбрачен, на човек, невстъпил в брак. Не ще преувеличим, ако кажем, че дълговремянното му безбрачие не е било друго нещо, освен чиста цел, за да може свободно да слугува на училището и общината. П. Р. Славейков, ГУ, 54.
БЕЗБРЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Поет. 1. Който няма изобщо или видими граници, предели; безкраен, безграничен, необятен. Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана. Б. Шивачев, ПЮА, 33. Аз пък възлязох, .., на самото било. Оттам на юг се разкрива и губи в хоризонта широка, безбрежна равнина. Г. Райчев, Избр. съч. I, 160. На Тракия сред звучните нивя, / безбрежни, златокласи, / душата безметежна се унася, / и аз вървя. Н. Лилиев, Ст, 13. Космосът е безбрежен.
2. Рядко. Който няма начало и край; безкраен. Няма как, твърде къс е човешкият живот, за да вместиш в него всичко, което става из широкия свят, в течение на безбрежното време. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 561. // Който трае много дълго, който изглежда без край. Ден безбрежен и лъчист / грейна в сънните гори / и в нерадост озари / всеки клон и всеки лист. Хр. Ясенов, Събр. пр, 25.
3. Прен. Обикн. за чувства — много голям, дълбок, безграничен. Сега тя изпитваше безбрежна печал, но същевременно и някакво примирение. Д. Димов, Т, 602. Ти ще спиш, навестена от блясъци, / моя нежна, безбрежна любов. Н. Лилиев, Ст, 47.
БЕЗБРЕ`ЖИЕ, мн. -ия, ср. Поет. Безбрежност (в 1 знач.). Погледът му разсеяно пробягна над обширните лозя, .. и се загуби в безбрежието на нивите. О. Василев, Т, 16. И пак един, поглеждам към небето: / безбрежие, и сенки, и лъчи. Хр. Ясенов, Събр. пр, 36.
БЕЗБРЕ`ЖНО нареч. Поет. Без край, без предел. В тишината — безбрежно понесен — / буен вихър оглася града / и отеква с моторната песен / буреносния темп на труда. Мл. Исаев. П, 16.
БЕЗБРЕ`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Поет. 1. Качество на безбрежен; безкрайност. Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност. / Как чезна за доброто, как му вярвам аз; / .. / Свидетелствувай още лудата безбрежност / на моята любов. П. К. Яворов, Съч. I, 130. И то ще ни повърне Филипините / .., / и синята безбрежност на морето, / където вятъра на тропика се чувства. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 34. И езеро да бъда — та в мен да се оглежда / лазурната безбрежност на ведри небеса. Хр. Ясенов, Събр. пр, 33.
2. Пространство, чиито граници, предели не се виждат; безкрайност, безграничност, необятност. Откъм добруджанския бряг долитаха бели чайки .., с писък докосваха водата и чезнеха в синята безбрежност. А. Каралийчев, НЧ, 76. И ето: утрото е свежо, / блестят грамади розов цвят, / във млечно-синята безбрежност / ята от гълъби летят. А. Разцветников, Ст, 17.
3. Прен. Рядко. Обикновено за чувства — безкрайност, безграничност, сила. Но ти ела, дете. / Ела свидетелствувай, — в мрачна безнадежност / как чезна за доброто, как му вярвам аз; / .. / свидетелствувай още лудата безбрежност / на моята любов… П. К. Яворов, Съч. I, 130.
БЕЗБРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За река и под. — която няма брод и не може да се премине. Като че пред някоя голяма стена да му се е спрял животът, пред някоя голяма безбродна река, като че да се е спрял и сам той и не може крачка напред вече да направи. Ц. Церковски, Съч. III*, 103.
