БЕЗБО`ЖНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който отрича съществуването на бог, не вярва в бога; атеист, безверник. Никога не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник. Г. Караславов, СИ, 209. Виждаш ли ги — рече мама на татко, — и да се кръстят вече забравиха, .. Хляб сядат да ядат, безбожниците!… Д. Бозаков, ДС, 29.
2. Човек, който върши престъпни, нечестни дела; безсъвестен, безчестен човек. Погледнете тука! Погледнете! Законите на природата са осмеяни, ..: син баща си е убил, .., да няма в сърцата ви ни мисъл за убийство или грабеж, догде дрехите си не накървавите в алената кръв на тоя безбожник. Н. Бончев, Р (превод), 100-101. По осемнайсе пари? Я го гледай ти него, безбожника недни! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 122.
БЕЗБО`ЖНИЦА ж. 1. Жена, която отрича съществуването на бог, не вярва в съществуването на бог; атеистка, безверница. Е, на Господа може от време на време да му се помолиш, колкото да не се разсърди, а после пак си гледай работата. Глава не боли от един поклон… Така горе-долу разсъждаваше баба. И аз не мога да кажа, че тя беше лицемерна или безбожница. К. Калчев, ПИЖ, 37.
2. Жена, която върши престъпни, нечестни дела; безсъвестна, безчестна жена.
БЕЗБО`ЖНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Книж. Върша престъпни, непочтени неща, постъпвам като безбожник.
БЕЗБО`ЖНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, свойствен за безбожник. Върху могилката, още прясна и неизравнена, вместо кръст бе побита червена петолъчна звезда .. Гробът на стария Радионов — Добруджанеца, беше първият безбожнически гроб в селото и хората се извървяха да го гледат. Ем. Манов, ДСР, 202. Той е уверен, че сушата е пратена от бога, задето Отечественият фронт е взел властта и задето е обявил такива страшни антихристки закони. И най-страшен, най-безбожнически от всички тези закони дядо Иван смята закона за земята. Г. Караславов, Избр. съч. II, 432.
БЕЗБО`ЖНИЧЕСКИ. Рядко. Нареч. от прил. безбожнически; безбожно. Ограби ме безбожнически. △ Там е безбожнически скъпо.
БЕЗБО`ЖНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Безбожие. През една друга подобна нощ на семейните диалози аз заявих на баща си, че вече не вярвам в бога… Не знам дали го слисах с това открито изявено в нощния мрак безбожничество. Т. Генов, ДОД, 21.
БЕЗБО`ЖНО нареч. 1. Безсъвестно, непочтено; безбожнически. Как ли преминува животът си един чловек, който мисли и работи непочтено и безбожно? У, 1871, бр. 9, 136.
2. Разг. За означаване много висока степен в проявата на някакво действие или качество; без мярка, прекалено много, извънредно много. Знайте, че тука има доктори знаменити, но има и такива, на които трябват много пари, богати жертви, които да скубят безбожно. Ив. Вазов, Съч. XI, 119. Тютюноработниците са преди всичко жени и момичета .. Това са най-окаяните, най-безбожно експлоатираните работници у нас. Д. Димов, Т, 80. Как безобразно и безбожно ни е мъчило, съсипвало и унижавало гръко-фенерското духовенство, — известно е вече на цял свят. Т. Шишков, ИБН, 304. Безбожно скъп плат. △ Безбожно ограбване на авторите.
БЕЗБО`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Проява на безбожен; безбожие.
БЕЗБОЛЕ`ЗНЕН, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Който не е придружен с физическа болка, който не причинява болка. Безболезнена операция. Безболезнено вадене на зъби. Безболезнено раждане.
2. Прен. Който не е съпроводен със затруднения, който протича леко, без трудности и усложнения. Предсрочните избори спомогнаха да се извърши безболезнена смяна на правителството.
3. Остар. Който не боледува, не е болен; здрав. Ако ви е тялото здраво и безболезнено, а душата ви болна и немощна, то ще бъдете твърде злочестни человеци. С. Радулов, НД (превод), 24.
БЕЗБОЛЕ`ЗНЕНО нареч 1. Без физическа болка. Звуковите вълни вкарват безболезнено препарата през пластовете на кожата в мускулните влакна. К, 1963, кн. 7, 36. Извадиха му зъба безболезнено.
2. Прен. Без усложнения, неприятности, сътресения; леко. Нека Лазар стои по-настрана от започналата борба, нека да мине тя и свърши по-тихо, по-безболезнено за всички и нека остане по-голямата горчилка за нея самата, за Ния. Д. Талев, ПК, 109. Боян пак си спомни за Катя. И пак остана доволен от себе си, че така безболезнено се раздели с нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 212. Искаше ми се час по-скоро да хвръкна, да ги [партизаните] достигна и видя. И това ми съкровено желание леко и безболезнено се изпълни. П. Михайлов, МП, 60.
БЕЗБОЛЕ`ЗНЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Отсъствие на физическа болка. Японски лекари са изобретили едно упоително средство, което предизвиква бързо една траеща само две минути безболезненост. ВН, 1961, бр. 2955, 4.
2. Прен. Отсъствие на трудности, неприятности, усложнения.
3. Остар. Отсъствие на болести.
БЕЗБОЯ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
