Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/751“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ЧКГ, 148. <i>Кой би повярвал, че до вчера тази красна пеперуда не беше друго, освен една въсеница?</i> У, 1870, бр. 1, 8. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪ`СЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Мустакат. <i>Въсест човек.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪ`СИ</b> само <i>мн. Анат.</i> Тънки израстъци — космици по свободни повърхности на клетки, с които са покрити някои части от епидермалната дихателна или храносмилателна система у човека и животните. | |
| − | + | ---- | |
| − | — космици по свободни повърхности на клетки, с които са покрити някои части от епидермалната дихателна или храносмилателна система у човека и животните. | + | <b>ВЪСТА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>въста`на</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св.</i>, <i>непрех.</i> 1. Започвам, повеждам въоръжена борба срещу насилническа власт в защита на свои класови или национални интереси; вдигам въстание. <i>Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина, опивахме се от подвизите на юнаците им, и във възторга, който ни увличаше, виждахме вече България цяла възпламенена, въстанала като един човек.</i> К. Величков, ПССъч. I, 15-16. <i>На 20 априлий клисурският представител в главното събрание при Мечка пристигна от Копривщица, въстанала същия ден.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119. <i>„Свобода в гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ!“</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. <i>Вдъхни секиму, о Боже! / Любов жива за свобода — / .. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гроба!</i> Хр. Ботев, Съч., 1950, 19. <i>С хиляди ножа / прободен / народ — / .. / въстана / из мрака тревожен / на своя живот / — и писа със своите кърви / „свободен“!</i> Г. Милев, С, 17-28. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
2. Обявявам се решително против, срещу някого или нещо; опълчвам се. <i>Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. <i>Аз ща да зема Лила, па нека да въстанат против мене сичките дяволе.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 112. | 2. Обявявам се решително против, срещу някого или нещо; опълчвам се. <i>Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. <i>Аз ща да зема Лила, па нека да въстанат против мене сичките дяволе.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 112. | ||
| − | 3. <i>Прен. Поет.</i> За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, възправям се. <i>Пред погледа още | + | 3. <i>Прен. Поет.</i> За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, възправям се. <i>Пред погледа още въстават и чезнат кървавите видения на боя.</i> Й. Йовков, Разк. II, 166. <i>Сега въстана в ума му всичкият страшен сонм от ужаси и бедствия, на които бе свидетел.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. <i>Въстават в паметта ми детските години — / аз виждам малък град, потънал сред градини, / засенчени широки дворове / и в дъното им стари домове.</i> Н. Ракитин, С II, 99. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪСТА`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въставам. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪСТА`НА</b>. Вж. <em>въставам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪСТА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Организирана въоръжена борба срещу властта в защита на класови или национални интереси. <i>Ала ето понесе се из цялата поробена земя една дума-пламък, която бързо превръщаше дори колебанията и страховете, мъдрите прозрения и разумната целесъобразност във все по-буйно и по-широко борческо въодушевление. Тая дума беше: Въстание.</i> Д. Талев, И, 453. <i>След като [Стамболов] бе видял в две нещастни въстания безсилието на българския народ сам да се освободи, минаването на Дунава от победоносните руски войски завладя възторжената му млада душа.</i> С. Радев, ССБ I, 353. <i>Априлското въстание е най-мощната проява на българската национална буржоазнодемократична революция.</i> Ист. X и XI кл, 165. <i>Обявявам въстание.</i> <i>Избухва въстание.</i> <i>Вдигам въстание.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪСТА`НИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Участник във въстание. <i>Въстаникът, който стоеше с пушка в ръка пред вратата на Главния революционен щаб, натисна бравата, отвори и влезе.</i> А. Каралийчев, НЧ, 105. <i>Баща ми е бил въстаник през двайсет и трета година, сражавал се е с царската власт.</i> А. Гуляшки, ЗР, 87. <i>Тя наистина чуваше да се разправя за бунтове тук и там по селата, за нападнати градове, за превзети гари, които въстаниците държали с дни наред в свои ръце.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 294. <i>Храмът беше пълен с деца и невести, / с въстаници бодри и бащи злочести, / които борбата в тез зидове сбра.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 177. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪСТА`НИЧЕСКИ</b>, -а, ~о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до въстаник и до въстание. <i>Бенковски, както винаги, яздеше отстрани .. в пълна въстаническа униформа, както не беше си въобразявал в най-разпалените хъшовски мечти.</i> Л. Стоянов, Б, 101. <i>На малката площадка пред училищната врата се бе изправил млад, хубав четник, .. Той държеше в едната си ръка въстаническото знаме, притиснал якия прът към гърдите си.</i> Д. Талев, И, 517. <i>В средата на май по улиците на Пловдив Димитър Матевски среща първата върволица от български въстанически пленници.</i> К. Странджев, ЖБ, 55. <i>Въстаническа борба.</i> <i>Въстаническо движение.</i> <i>Въстаническа чета.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪСТА`НИЧКА</b> <i>ж.</i> Жена въстаник. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪСТА`НИШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Въстанически. <i>Турците забелязаха отдалеко въстанишките позиции, повървяха колебливо още някое време, .., но после всички се спряха на пътя в гъста тълпа.</i> Д. Талев, И, 584. <i>Въстаници с пушки и сопи / сред боя / нападаха тук като снопи / безбройни. / Когато през пролет Огоста / приижда, / ей долу въстанишки кости / се виждат.</i> Ас. Босев, ДО, 44. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЪСТЕГА`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Тояга за подпиране на едната страна на товар, когато се товари кон или магаре. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| + | — Друга форма: <em>востега`рка</em>. | ||
Текуща версия към 08:23, 21 юли 2015
ЧКГ, 148. Кой би повярвал, че до вчера тази красна пеперуда не беше друго, освен една въсеница? У, 1870, бр. 1, 8.
ВЪ`СЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мустакат. Въсест човек.
ВЪ`СИ само мн. Анат. Тънки израстъци — космици по свободни повърхности на клетки, с които са покрити някои части от епидермалната дихателна или храносмилателна система у човека и животните.
ВЪСТА`ВАМ, -аш, несв.; въста`на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам, повеждам въоръжена борба срещу насилническа власт в защита на свои класови или национални интереси; вдигам въстание. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина, опивахме се от подвизите на юнаците им, и във възторга, който ни увличаше, виждахме вече България цяла възпламенена, въстанала като един човек. К. Величков, ПССъч. I, 15-16. На 20 априлий клисурският представител в главното събрание при Мечка пристигна от Копривщица, въстанала същия ден. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119. „Свобода в гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. Вдъхни секиму, о Боже! / Любов жива за свобода — / .. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гроба! Хр. Ботев, Съч., 1950, 19. С хиляди ножа / прободен / народ — / .. / въстана / из мрака тревожен / на своя живот / — и писа със своите кърви / „свободен“! Г. Милев, С, 17-28.
2. Обявявам се решително против, срещу някого или нещо; опълчвам се. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. Аз ща да зема Лила, па нека да въстанат против мене сичките дяволе. Л. Каравелов, Съч. II, 112.
3. Прен. Поет. За образ, спомен, мисъл — отново възниквам, появявам се в паметта, във въображението на някого; възкръсвам, възправям се. Пред погледа още въстават и чезнат кървавите видения на боя. Й. Йовков, Разк. II, 166. Сега въстана в ума му всичкият страшен сонм от ужаси и бедствия, на които бе свидетел. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. Въстават в паметта ми детските години — / аз виждам малък град, потънал сред градини, / засенчени широки дворове / и в дъното им стари домове. Н. Ракитин, С II, 99.
ВЪСТА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от въставам.
ВЪСТА`НА. Вж. въставам.
ВЪСТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Организирана въоръжена борба срещу властта в защита на класови или национални интереси. Ала ето понесе се из цялата поробена земя една дума-пламък, която бързо превръщаше дори колебанията и страховете, мъдрите прозрения и разумната целесъобразност във все по-буйно и по-широко борческо въодушевление. Тая дума беше: Въстание. Д. Талев, И, 453. След като [Стамболов] бе видял в две нещастни въстания безсилието на българския народ сам да се освободи, минаването на Дунава от победоносните руски войски завладя възторжената му млада душа. С. Радев, ССБ I, 353. Априлското въстание е най-мощната проява на българската национална буржоазнодемократична революция. Ист. X и XI кл, 165. Обявявам въстание. Избухва въстание. Вдигам въстание.
ВЪСТА`НИК, мн. -ци, м. Участник във въстание. Въстаникът, който стоеше с пушка в ръка пред вратата на Главния революционен щаб, натисна бравата, отвори и влезе. А. Каралийчев, НЧ, 105. Баща ми е бил въстаник през двайсет и трета година, сражавал се е с царската власт. А. Гуляшки, ЗР, 87. Тя наистина чуваше да се разправя за бунтове тук и там по селата, за нападнати градове, за превзети гари, които въстаниците държали с дни наред в свои ръце. Й. Йовков, ЧКГ, 294. Храмът беше пълен с деца и невести, / с въстаници бодри и бащи злочести, / които борбата в тез зидове сбра. Ив. Вазов, Съч. I, 177.
ВЪСТА`НИЧЕСКИ, -а, ~о, мн. -и, прил. Който се отнася до въстаник и до въстание. Бенковски, както винаги, яздеше отстрани .. в пълна въстаническа униформа, както не беше си въобразявал в най-разпалените хъшовски мечти. Л. Стоянов, Б, 101. На малката площадка пред училищната врата се бе изправил млад, хубав четник, .. Той държеше в едната си ръка въстаническото знаме, притиснал якия прът към гърдите си. Д. Талев, И, 517. В средата на май по улиците на Пловдив Димитър Матевски среща първата върволица от български въстанически пленници. К. Странджев, ЖБ, 55. Въстаническа борба. Въстаническо движение. Въстаническа чета.
ВЪСТА`НИЧКА ж. Жена въстаник.
ВЪСТА`НИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Въстанически. Турците забелязаха отдалеко въстанишките позиции, повървяха колебливо още някое време, .., но после всички се спряха на пътя в гъста тълпа. Д. Талев, И, 584. Въстаници с пушки и сопи / сред боя / нападаха тук като снопи / безбройни. / Когато през пролет Огоста / приижда, / ей долу въстанишки кости / се виждат. Ас. Босев, ДО, 44.
ВЪСТЕГА`РКА ж. Диал. Тояга за подпиране на едната страна на товар, когато се товари кон или магаре.
— Друга форма: востега`рка.
