Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/614“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Мария Костадинова - 12а клас) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<i>— дойде до ушите ми гласът на девойката, възглух, строг и заповеден.</i> ВН, 1960, бр. 2659,4. | <i>— дойде до ушите ми гласът на девойката, възглух, строг и заповеден.</i> ВН, 1960, бр. 2659,4. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГЛУ`ХО</b> <i>нареч.</i> 1. С възглух глас, без да се чува ясно, отчетливо. <i>Ваш събеседник става Михаил Шолохов, който възглу-</i>д<i>со, без да бърза, чете трагични моменти от страници на „Тихия Дон“.</i> ВН, 1964, бр. 3878, 4. |
2. С гл. съм, изглеждам, струва ми се в 3 <i>л. ед.</i> Означава, че някъде е малко глухо, сравнително глухо; неоживено, пусто, безлюдно. <i>След два дни е панаирът, но в селото е още възглухо.</i> | 2. С гл. съм, изглеждам, струва ми се в 3 <i>л. ед.</i> Означава, че някъде е малко глухо, сравнително глухо; неоживено, пусто, безлюдно. <i>След два дни е панаирът, но в селото е още възглухо.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГО`ЛВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възголя, -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Диал.</i> Заголвам, раз-голвам. възголвам се, възголя се <i>страд</i> и <i>възвр.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГО`ЛВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възголвам <i>и от</i> възголвам се; заголване, разголване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОЛЕМЕ`Я СЕ</b>. Вж. възголемя-вамсе. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОЛЕ`МИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възголям. <i>Отнякъде изникна старият конашки разносвач със своите възголемички емении.</i> Ст. Дичев, ЗС |
II, 289. <i>А панталоните му имаха десетина прозорци най-малко, от които на коленете два възголемички.</i> Г, 1863, бр. 10,78. | II, 289. <i>А панталоните му имаха десетина прозорци най-малко, от които на коленете два възголемички.</i> Г, 1863, бр. 10,78. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> възголемея се, -ееш се, <i>мин. св.</i> възголемях се, <i>прич. мин. св. деят.</i> възголемял се, -а се, -о се, <i>мн.</i> възголемели се и възголемя се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Рядко.</i> Възгордявам се. <i>— Здравствувайте, Ан-дончо! (Стиска му ръката с левицата си. Към г-жа Ботушанова) Възголемяхте се!</i> Ив. Вазов, НП, 189. <i>Един ден старецът получи пак писмо, разтвори го и прочете: Кирил е вече подпоручик, офицер! .. От този ден и старецът се някак възголеми: стана по-придирчив и важен.</i> Г. Райчев, В, 33. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> възголемявам се; възгордяване. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗГОЛЕМЯ СЕ</b>. Вж. възголемявам се. | + | <b>ВЪЗГОЛЕМЯ` СЕ</b>. Вж. възголемявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГО`ЛЯ</b>. Вж. възголвам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОЛЯ`М</b>, -а, -о, <i>мн.</i> възголеми, <i>прил.</i> Който е по-голям от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Той я взе в двете си възголеми силни ръце със сравнително тънки пръсти.</i> Д. Спространов, ОП, 156. <i>Пенчо Славейков — среден на ръст, широ-коплещест, с възголяма глава и тежко, тромаво тяло — се приближи до катедрата намръщен.</i> М. Кремен, РЯ, 236. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРДЕ`Я</b>. Вж. възгордявам. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗГОРДЯ</b>. Вж. възгордявам. | + | <b>ВЪЗГОРДЯ`</b>. Вж. възгордявам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възгордея, -ееш, <i>мин. св.</i> възгордях, <i>прич. мин. св. деят.</i> възгордял, -а, -о, <i>мн.</i> възгордели, <i>прич. мин. страд.</i> възгордян, -а, -о, <i>мн.</i> въз-гордени и (остар.) възгордя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех.</i> Ставам причина някой да започне да се гордее, да стане горделив, надменен. <i>— Юнак си ти! — потупа го вуйчото по гърба. — Така трябва. Тази похвала възгордя и развълнува Ленка.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 220. <i>На дяда Стоилка потрепераха устните: споменът за младини, когато той насила отведе хаджи Джон-кочорбаджиевата гласена снаха го възгордя сега.</i> А. Страшимиров, ЕД, 59. <i>Хорски хвали често ни възгордяват / и от ум ни само вадят.</i> У, 1870, бр. 2, 29. възгордявам се, възгордея се и възгордя се <i>страд.</i> ВЪЗГОРДЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> възгордея се и (остар.) възгордя се <i>св. непрех.</i> Започвам да се гордея, ставам горделив, надменен. <i>Много си е вирнал главата .. Чдкай, бе приятелю, какво си се възгордял.</i> И. Йовков, А, 58. <i>Като се ожени за хаджи Серафимовата внука и облече градски дрехи, Стоян Глаушев се възгордя малко.</i> Д. Талев, ЖС, 83. <i>Измина година, втора, клиентелата на Златков растеше, а той хич не се възгор-дяваше. Напротив, още повече тичаше.</i> Н. Каралиева, Н, 44. <i>За щастие нищо не ми попречи и аз гълтах книга след книга, за да бъда възнаграден с една похвала, от която би се възгордял и граф Толстой.</i> К. Георгиев, ВБВЛ, 31. <i>Колкото повече виждах, че хората се чудят и удивляват, толкоз повече са надувах и възгордявах.</i> Ч, 1875, бр. 8, 369. <i>Лекар Менекрат, дотолко бе са въз-гордил, че наричаше себе си бог.</i> П. Р. Славейков, СК, 111. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРДЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възгордявам <i>и от</i> възгордявам се. |
<i>— Аз винаги съм презирал възгордяването и горделивците. А.</i> Гуляшки, ЗР, 97. <i>„Да, трябва да бъда по-внимателна с него</i> .. <i>Така се случи по-рано със Здравко. Все същото възгордяване. Може би прекалихме с похвалите, да...“</i> Цв. Ангелов, ЧД, 207. | <i>— Аз винаги съм презирал възгордяването и горделивците. А.</i> Гуляшки, ЗР, 97. <i>„Да, трябва да бъда по-внимателна с него</i> .. <i>Така се случи по-рано със Здравко. Все същото възгордяване. Може би прекалихме с похвалите, да...“</i> Цв. Ангелов, ЧД, 207. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРДЯ`НО</b> <i>нареч. Рядко.</i> С възгордяване. <i>Чичо Продан избърса мустаците си</i> .. <i>и рече възгордяно: — Всяка работа си иска майстора.</i> Г. Караславов, Тат., 29. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГОРЕ`Н</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Диал.</i> Нанагорен. <i>И непозовани се зареждат видения от палавите и лудешките години</i> .. <i>Те го повеждат и към възгорната, а стръмно слизаща към раздолището на Глогова река улица „Тинтява“ с оцелели столетни къщи.</i> Е, 1981, бр. 4, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗГО`РНО</b>. <i>Диал. Нареч. от</i> възго-рен; нанагорно. <i>От висок рид голямо бяло</i> |
| − | |||
Версия от 11:29, 17 март 2015
2. За звук, глас, шум — който е малко глух; глуховат. — Кажи какво знаеш! Възглух, неумолим глас, от който свидетелят преглъща. Ст. Сивриев, ЗСБ, 114. — Седнете!
— дойде до ушите ми гласът на девойката, възглух, строг и заповеден. ВН, 1960, бр. 2659,4.
ВЪЗГЛУ`ХО нареч. 1. С възглух глас, без да се чува ясно, отчетливо. Ваш събеседник става Михаил Шолохов, който възглу-дсо, без да бърза, чете трагични моменти от страници на „Тихия Дон“. ВН, 1964, бр. 3878, 4.
2. С гл. съм, изглеждам, струва ми се в 3 л. ед. Означава, че някъде е малко глухо, сравнително глухо; неоживено, пусто, безлюдно. След два дни е панаирът, но в селото е още възглухо.
ВЪЗГО`ЛВАМ, -аш, несв.; възголя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Заголвам, раз-голвам. възголвам се, възголя се страд и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗГО`ЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възголвам и от възголвам се; заголване, разголване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗГОЛЕМЕ`Я СЕ. Вж. възголемя-вамсе.
ВЪЗГОЛЕ`МИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възголям. Отнякъде изникна старият конашки разносвач със своите възголемички емении. Ст. Дичев, ЗС
II, 289. А панталоните му имаха десетина прозорци най-малко, от които на коленете два възголемички. Г, 1863, бр. 10,78.
ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; възголемея се, -ееш се, мин. св. възголемях се, прич. мин. св. деят. възголемял се, -а се, -о се, мн. възголемели се и възголемя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Рядко. Възгордявам се. — Здравствувайте, Ан-дончо! (Стиска му ръката с левицата си. Към г-жа Ботушанова) Възголемяхте се! Ив. Вазов, НП, 189. Един ден старецът получи пак писмо, разтвори го и прочете: Кирил е вече подпоручик, офицер! .. От този ден и старецът се някак възголеми: стана по-придирчив и важен. Г. Райчев, В, 33.
ВЪЗГОЛЕМЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от възголемявам се; възгордяване.
ВЪЗГОЛЕМЯ` СЕ. Вж. възголемявам се.
ВЪЗГО`ЛЯ. Вж. възголвам.
ВЪЗГОЛЯ`М, -а, -о, мн. възголеми, прил. Който е по-голям от обикновеното или отколкото се очаква. Той я взе в двете си възголеми силни ръце със сравнително тънки пръсти. Д. Спространов, ОП, 156. Пенчо Славейков — среден на ръст, широ-коплещест, с възголяма глава и тежко, тромаво тяло — се приближи до катедрата намръщен. М. Кремен, РЯ, 236.
ВЪЗГОРДЕ`Я. Вж. възгордявам.
ВЪЗГОРДЯ`. Вж. възгордявам.
ВЪЗГОРДЯ`ВАМ, -аш, несв.; възгордея, -ееш, мин. св. възгордях, прич. мин. св. деят. възгордял, -а, -о, мн. възгордели, прич. мин. страд. възгордян, -а, -о, мн. въз-гордени и (остар.) възгордя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Ставам причина някой да започне да се гордее, да стане горделив, надменен. — Юнак си ти! — потупа го вуйчото по гърба. — Така трябва. Тази похвала възгордя и развълнува Ленка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 220. На дяда Стоилка потрепераха устните: споменът за младини, когато той насила отведе хаджи Джон-кочорбаджиевата гласена снаха го възгордя сега. А. Страшимиров, ЕД, 59. Хорски хвали често ни възгордяват / и от ум ни само вадят. У, 1870, бр. 2, 29. възгордявам се, възгордея се и възгордя се страд. ВЪЗГОРДЯВАМ СЕ несв.; възгордея се и (остар.) възгордя се св. непрех. Започвам да се гордея, ставам горделив, надменен. Много си е вирнал главата .. Чдкай, бе приятелю, какво си се възгордял. И. Йовков, А, 58. Като се ожени за хаджи Серафимовата внука и облече градски дрехи, Стоян Глаушев се възгордя малко. Д. Талев, ЖС, 83. Измина година, втора, клиентелата на Златков растеше, а той хич не се възгор-дяваше. Напротив, още повече тичаше. Н. Каралиева, Н, 44. За щастие нищо не ми попречи и аз гълтах книга след книга, за да бъда възнаграден с една похвала, от която би се възгордял и граф Толстой. К. Георгиев, ВБВЛ, 31. Колкото повече виждах, че хората се чудят и удивляват, толкоз повече са надувах и възгордявах. Ч, 1875, бр. 8, 369. Лекар Менекрат, дотолко бе са въз-гордил, че наричаше себе си бог. П. Р. Славейков, СК, 111.
ВЪЗГОРДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възгордявам и от възгордявам се.
— Аз винаги съм презирал възгордяването и горделивците. А. Гуляшки, ЗР, 97. „Да, трябва да бъда по-внимателна с него .. Така се случи по-рано със Здравко. Все същото възгордяване. Може би прекалихме с похвалите, да...“ Цв. Ангелов, ЧД, 207.
ВЪЗГОРДЯ`НО нареч. Рядко. С възгордяване. Чичо Продан избърса мустаците си .. и рече възгордяно: — Всяка работа си иска майстора. Г. Караславов, Тат., 29.
ВЪЗГОРЕ`Н, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Нанагорен. И непозовани се зареждат видения от палавите и лудешките години .. Те го повеждат и към възгорната, а стръмно слизаща към раздолището на Глогова река улица „Тинтява“ с оцелели столетни къщи. Е, 1981, бр. 4, 3.
ВЪЗГО`РНО. Диал. Нареч. от възго-рен; нанагорно. От висок рид голямо бяло
