ВЪЗГЛАВЯ`ВАМ, -аш, несв.; възглавя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Стоя или заставам начело; ръководя, оглавявам. В първите дни след освобождението неколцина социалисти от града, .., посетиха у дома му стария учител и му предложиха да възглави възродената социалистическа група. Ем. Манов, ДСР, 88. През времето, когато той го възглавяваше, Съюзът [на българските артисти] израсна в очите на колегите. Ив. Димов, АИДЖ, 136. В 1610 г. Хенри Хъдсън възглавил експедицията, която проникнала в обширен залив, изпълнен с ледове. Този залив по-късно бил наречен на негово име. Л. Мелнишки, К, 43. Подобна кампания в печата, чужда на всяка умереност в езика и на всяка справедливост, е могла само да компрометира Стоянов, а заедно с него и дружеството, което е възглавявал фактически. М. Арнаудов, БКДБ, 189. възглавявам се, възглавя се страд. Комитетите и комисиите се възглавяват от председател. Мор. пр VIII кл, 75.
— От рус. возглавлять.
ВЪЗГЛАВЯ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възглавявам и от възглавявам се; оглавяване.
ВЪ`ЗГЛАС м. 1. Дума или кратък израз, отправени към някого, които се изказват високо и силно и изразяват одобрение (неодобрение) или някакво силно чувство; възклик. — Ние сме отмъстители! Ние сме войници и защитници на православната вяра срещу подлите схизматици… — Да, да — прекъсна го консулът съчувствено, ала и нетърпеливо. Поручикът и сам се сепна в своите буйни възгласи. Д. Талев, ГЧ, 59. — А, дойде ли… Това беше твоят първият възглас, когато ме видя и в него имаше повече учудване, отколкото радост, че съм дошла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 49. // Призив. — Другари! Това не беше обръщение, а възглас, кратък, отсечен и боек. Г. Караславов, СИ, 159. Те [книжовниците] тръгват по стъпките му [на Паисий], верни на неговия възглас: „Ти, болгарине, знай свой род и език и учи се по своему езику!“ Б. Пенев, НБВ, 62.
2. Църк. Кратък молитвен или обреден израз, произнасян високо по време на църковна служба. И може би преди малко, когато в нощта звучеше тържественият възглас „Христос възкресе“, в същото това време той се е борил с мътните вълни на реката и, тия думи пак са стояли на устните му. Й. Йовков, Разк. II, 71. Често се чуваха възгласите: „Помилуй нас!“ Ив. Вазов, Съч. XIII, 150. Чуват се само гласовете на певците ..: „Слава долготерпению твоему, Господи!“, на който възглас сички вън, вътре прикланят глава. Ил. Блъсков, СК, 36.
ВЪЗГЛАСЯ`. Вж. възгласявам и възгласям.
ВЪЗГЛАСЯ`ВАМ, -аш, несв.; възглася`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Остар. Книж. Обявявам тържествено, произнасям високо, за да бъде чуто от всички; огласявам, възгласям. Автомобилите един след друг се спират при входа и един човек извиква имената на пристигащите знаменитости. Високоговорителят възгласява имената им не само на улицата, но и в залата. ЛН, 1927, бр. 10, 4. Но в миг / подигна Фрина свойта пълна чаша / и възгласи наздравица тогаз: — / „За славата на нова Афродита!“ П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 4, 190-191.
2. Църк. Произнасям високо възглас по време на църковна служба; възгласям. — М-м… м-мм… Христу Богу пре-дадийм! — възгласи дядо поп. Елин Пелин, Съч. I, 62. Свещениците тържествено възгласиха „Христос возкресе!“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 248. възгласявам се, възглася се страд.
ВЪЗГЛАСЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възгласявам и от възгласявам се; възгласяне.
ВЪЗГЛА`СЯМ, -яш, несв.; възглася`; -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възгласявам. Глава навел пред Царя Покръстител, / аз, грешният Наум, .. / .. възгласям днес. К. Христов, ППож., 31. • Обр. Чук извива юначина, / бий метала разкалени; / — Трак-чук, .. / Наковалнята възглася. П. К. Яворов, Съч. I, 7. възгласям се, възглася се страд.
ВЪЗГЛА`СЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възгласям и от възгласям се; възгласяване.
ВЪ`ЗГЛЕД м. Мнение, разбиране, възприето от някого, по даден въпрос или върху нещо; гледище, становище. Не ви ли се струва, че човек трябва поне отчасти да действува съгласно възгледите си? Ем. Манов, БГ, 135. Неофит ни удивлява със забележително нови възгледи, противоречащи на духа на черквата. Ив. Вазов, Съч. XV, 30. Различният социален състав на тази група определя и различията във възгледите на младите. Ив. Унджиев, ВЛ, 106. Тя .. е съгласна да се омъжи за него, защото вижда в него добър и любезен другар, който споделя възгледите й за живота. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 58. — На едно място [в писмото] си изтърсила, че съм човек с консервативни възгледи. За твое сведение възгледите ми са прогресивни и това е написано в характеристиката ми. Й. Попов, ББ, 38. Познавам възгледите Ваши. / Аз зная, че войната Ви не плаши. К. Христов, ЧБ, 168. Прогресивни възпитателни възгледи. Остарели възгледи. △ Притежава широта на възгледите.
— Друга (остар.) форма: въ`згляд.
ВЪЗГЛУ`ПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко глупав; глупавичък, глуповат.
ВЪЗГЛУ`Х, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който слабо чува, който недочува; глуховат. Възглух старец.
