Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/555“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЪКА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>втъка` се</b> <i>св., непрех. Поет.</i> Залягам, прониквам в нещо трайно, като неотделима част от него; вплитам се. <i>След него [Иван Милев] се наредиха и други — поети, музиканти. Бунтът и нежната любов към народа .. се втъкаха в тяхното творчество.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 43. <i>Всичко онова, което беше ме вълнувало през детството — като дете, — сега беше избликнало в тези стихове, беше се втъкало в много от тях и за мене звучаха по новому.</i> Е. Евтимов, ПМ, 171. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЪКА`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> втъкавам <i>и от</i> втъкавам се. <i>Втъкаване на нишки.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЪ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втъ`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> втъ`кнат, <i>св., прех. Разг.</i> 1. Вкарвам нещо с натиск в тясно пространство, зад, до или вътре в нещо; пъхам, въвирам. <i>Грабна нелегалните материали и ги втъкна зад водосточната тръба.</i> В. Геновска, ПЮФ, 121. <i>Хайдутинът коленичи. Един от джелатите втъкна три пръста в устата му, за да държи главата му да не клима; друг изтегли тежък, широк нож.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410. <i>От едната страна на иконостаса била втъкната върбата от Върбница.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 82. <i>Той [Цветан] прекъсва песента, втъква кавала в пояса си.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 36. | ||
| − | + | 2. Пъхам нещо тънко, остро вътре в нещо или между други неща, за да го прикрепя; забождам, затъквам. <i>После се изправи пред огледалото, та си втъкна в косата един едър трендафил.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87. <i>Той погледна наклонената слива-афъзка, от която жена му правеше чудесно сладко, като във всяко зърно втъкваше бадемче, и въздъхна.</i> Д. Кисьов, Щ, 252. <b>втъквам се</b>, <b>втъкна се</b> <i>страд.</i> <b>втъквам си</b>, <b>втъкна си</b> <i>възвр. Втъквам си китка зад ухото.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТЪ`КВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> втъквам <i>и от</i> втъквам се; пъхане, затъкване. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТЪ`КНА</b>. Вж. <em>втъквам</em> и <em>втъкнувам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТЪ`КНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (диал.); <b>втъ`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> втъ`кнат, <i>св., прех.</i> Втъквам, <b>втъкнувам се</b>, <b>втъкна се</b> <i>страд.</i> <b>втъкнувам си</b>, <b>втъкна си</b> <i>възвр</i>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТЪ`КНУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втъкнувам <i>и от</i> втъкнувам се; втъкване. | |
| − | |||
| − | 2. Пъхам нещо тънко, остро вътре в нещо или между други неща, за да го прикрепя; забождам, затъквам. <i>После се изправи пред огледалото, та си втъкна в косата един едър трендафил.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87. <i>Той погледна наклонената слива-афъзка, от която жена му правеше чудесно сладко, като във всяко зърно втъкваше бадемче, и въздъхна.</i> Д. Кисьов, Щ, 252. <b>втъквам се, втъкна се</b> <i>страд.</i> <b>втъквам си, втъкна си</b> <i>възвр. Втъквам си китка зад ухото.</i> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЪЛПЯ`</b>. Вж. <em>втълпявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТЪЛПЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втълпя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех.</i> 1. Усилено, многократно повтарям, разяснявам нещо на някого, за да го запомни, усвои. <i>— Когато бях войник, нашият ротен непрекъснато ни втълпяваше, че винаги трябва да сме готови да се жертвуваме за цар и родина…</i> Д. Кисьов, Щ, 240. <i>По този път Апостолът не престава да втълпява всеизвестни истини, .., за да бъдат те още по-добре осъзнати от народа.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 251. <i>Едва ли не всеки ден им е било втълпявано, че на война може да се случи всичко и че те са длъжни в името на своя войнишки дълг мъжки да понасят всяко изпитание.</i> П. Вежинов, ВР, 175. <i>За да втълпи още по-дълбоко в ума на Марийка съветите си и важността на мисията й, той прибави тихо: — Защото… турците ще дойдат и ще ме заколят…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 188. | ||
| − | + | 2. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; внушавам. <i>Тя говореше някак вдъхновено, с един задълбочен глас, като се мъчеше и мен да втълпи своето особено разбиране и вярата в неговата правота.</i> Т. Влайков, Съч. II, 61. <i>Митър през тия дни бе като болен, нито спеше, нито си гледаше работата. Вървеше подир стъпките на Стояна и непрекъснато му втълпяваше мисълта, че ако убие калугера, ще извърши народно дело.</i> К. Петканов, П, 28. <i>В гимназията ни втълпяваха, че любовта ще ни отклони от борбата.</i> Кл. Цачев, Сш, 168. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; внушавам. <i>Тя говореше някак вдъхновено, с един задълбочен глас, като се мъчеше и мен да втълпи своето особено разбиране и вярата в неговата правота.</i> Т. Влайков, Съч. II, 61. <i> | ||
| − | 3. <i>Остар.</i> Втренчвам, впивам (очи, поглед). <i>Васил втълпи очи си в Желя и Никола, като да искаше да открие по лицето им що са те за хора.</i> Ил. Блъсков, ИС, 63. <b>втълпявам се, втълпя се</b> <i>страд. Ето войните. Антон [Страшимиров] участвува, .. писа с кръв и сълзи .. А когато стане дума за писател на тези войни, от години вече | + | 3. <i>Остар.</i> Втренчвам, впивам (очи, поглед). <i>Васил втълпи очи си в Желя и Никола, като да искаше да открие по лицето им що са те за хора.</i> Ил. Блъсков, ИС, 63. <b>втълпявам се</b>, <b>втълпя се</b> <i>страд.</i> <i>Ето войните. Антон [Страшимиров] участвува, .. писа с кръв и сълзи .. А когато стане дума за писател на тези войни, от години вече официално и с чиста съвест се втълпяват други имена.</i> Г. Райчев, СбАСЕП, 141. <b>втълпява се</b>, <b>втълпи се</b> <i>безл. Той [гъдуларят] беше съща и близка роднина на майка ми, но сега не мога да кажа положително какъв й беше. Втълпило се е в ума ми, като да беше вуйчо.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. <i>Не зная защо, но бае Крачун си мислеше, — втълпило му се беше в главата, че ако загуби Найденовото писмо, Младен не може да се върне.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 242. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВТЪЛПЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>втълпя` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. Налагам се на съзнанието, оставам, залягам трайно в него; запомням се, запечатвам се. <i>Княз Алеко беше старец висок, величествен, .. с благородно, хубаво, кротко лице, малко скръбно, което се втълпяваше в паметта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 50. <i>У мен се е бил втълпил един особен израз, който често ще да съм повтарял.</i> Т. Влайков, Пр I, 141. <i>В походите си с него [Прашилника] аз съм бивал свидетел на сцени доста куриозни, които са се втълпили в ума ми.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. |
2. За някаква мисъл, убеждение — упорито, натрапчиво залягам в съзнанието, въпреки възможната си недостоверност, неправилност; загнездвам се. <i>Сега припомваше тези случки и в душата й се втълпи съзнанието за вина от лоши помисли.</i> Г. Райчев, Избр. | 2. За някаква мисъл, убеждение — упорито, натрапчиво залягам в съзнанието, въпреки възможната си недостоверност, неправилност; загнездвам се. <i>Сега припомваше тези случки и в душата й се втълпи съзнанието за вина от лоши помисли.</i> Г. Райчев, Избр. | ||
| − | |||
Текуща версия към 19:22, 3 март 2015
ВТЪКА`ВАМ СЕ несв.; втъка` се св., непрех. Поет. Залягам, прониквам в нещо трайно, като неотделима част от него; вплитам се. След него [Иван Милев] се наредиха и други — поети, музиканти. Бунтът и нежната любов към народа .. се втъкаха в тяхното творчество. Ал. Гетман и др., СБ, 43. Всичко онова, което беше ме вълнувало през детството — като дете, — сега беше избликнало в тези стихове, беше се втъкало в много от тях и за мене звучаха по новому. Е. Евтимов, ПМ, 171.
ВТЪКА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от втъкавам и от втъкавам се. Втъкаване на нишки.
ВТЪ`КВАМ, -аш, несв.; втъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втъ`кнат, св., прех. Разг. 1. Вкарвам нещо с натиск в тясно пространство, зад, до или вътре в нещо; пъхам, въвирам. Грабна нелегалните материали и ги втъкна зад водосточната тръба. В. Геновска, ПЮФ, 121. Хайдутинът коленичи. Един от джелатите втъкна три пръста в устата му, за да държи главата му да не клима; друг изтегли тежък, широк нож. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410. От едната страна на иконостаса била втъкната върбата от Върбница. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Той [Цветан] прекъсва песента, втъква кавала в пояса си. Ив. Карановски, Разк. I, 36.
2. Пъхам нещо тънко, остро вътре в нещо или между други неща, за да го прикрепя; забождам, затъквам. После се изправи пред огледалото, та си втъкна в косата един едър трендафил. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87. Той погледна наклонената слива-афъзка, от която жена му правеше чудесно сладко, като във всяко зърно втъкваше бадемче, и въздъхна. Д. Кисьов, Щ, 252. втъквам се, втъкна се страд. втъквам си, втъкна си възвр. Втъквам си китка зад ухото.
ВТЪ`КВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от втъквам и от втъквам се; пъхане, затъкване.
ВТЪ`КНА. Вж. втъквам и втъкнувам.
ВТЪ`КНУВАМ, -аш, несв. (диал.); втъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втъ`кнат, св., прех. Втъквам, втъкнувам се, втъкна се страд. втъкнувам си, втъкна си възвр.
ВТЪ`КНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втъкнувам и от втъкнувам се; втъкване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЪЛПЯ`. Вж. втълпявам.
ВТЪЛПЯ`ВАМ, -аш, несв.; втълпя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Усилено, многократно повтарям, разяснявам нещо на някого, за да го запомни, усвои. — Когато бях войник, нашият ротен непрекъснато ни втълпяваше, че винаги трябва да сме готови да се жертвуваме за цар и родина… Д. Кисьов, Щ, 240. По този път Апостолът не престава да втълпява всеизвестни истини, .., за да бъдат те още по-добре осъзнати от народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 251. Едва ли не всеки ден им е било втълпявано, че на война може да се случи всичко и че те са длъжни в името на своя войнишки дълг мъжки да понасят всяко изпитание. П. Вежинов, ВР, 175. За да втълпи още по-дълбоко в ума на Марийка съветите си и важността на мисията й, той прибави тихо: — Защото… турците ще дойдат и ще ме заколят… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 188.
2. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; внушавам. Тя говореше някак вдъхновено, с един задълбочен глас, като се мъчеше и мен да втълпи своето особено разбиране и вярата в неговата правота. Т. Влайков, Съч. II, 61. Митър през тия дни бе като болен, нито спеше, нито си гледаше работата. Вървеше подир стъпките на Стояна и непрекъснато му втълпяваше мисълта, че ако убие калугера, ще извърши народно дело. К. Петканов, П, 28. В гимназията ни втълпяваха, че любовта ще ни отклони от борбата. Кл. Цачев, Сш, 168.
3. Остар. Втренчвам, впивам (очи, поглед). Васил втълпи очи си в Желя и Никола, като да искаше да открие по лицето им що са те за хора. Ил. Блъсков, ИС, 63. втълпявам се, втълпя се страд. Ето войните. Антон [Страшимиров] участвува, .. писа с кръв и сълзи .. А когато стане дума за писател на тези войни, от години вече официално и с чиста съвест се втълпяват други имена. Г. Райчев, СбАСЕП, 141. втълпява се, втълпи се безл. Той [гъдуларят] беше съща и близка роднина на майка ми, но сега не мога да кажа положително какъв й беше. Втълпило се е в ума ми, като да беше вуйчо. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. Не зная защо, но бае Крачун си мислеше, — втълпило му се беше в главата, че ако загуби Найденовото писмо, Младен не може да се върне. М. Георгиев, Избр. разк., 242.
ВТЪЛПЯ`ВАМ СЕ несв.; втълпя` се св., непрех. 1. Налагам се на съзнанието, оставам, залягам трайно в него; запомням се, запечатвам се. Княз Алеко беше старец висок, величествен, .. с благородно, хубаво, кротко лице, малко скръбно, което се втълпяваше в паметта. Ив. Вазов, Съч. XXV, 50. У мен се е бил втълпил един особен израз, който често ще да съм повтарял. Т. Влайков, Пр I, 141. В походите си с него [Прашилника] аз съм бивал свидетел на сцени доста куриозни, които са се втълпили в ума ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.
2. За някаква мисъл, убеждение — упорито, натрапчиво залягам в съзнанието, въпреки възможната си недостоверност, неправилност; загнездвам се. Сега припомваше тези случки и в душата й се втълпи съзнанието за вина от лоши помисли. Г. Райчев, Избр.
