Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/469“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | глас; вряскам, врякам. <i>Иванка Лекова пристъпи към обезумялата от плач жена,.., | + | глас; вряскам, врякам. <i>Иванка Лекова пристъпи към обезумялата от плач жена, .., сопна й се: — Стига си врещяла мари, не ставай за смях на хората!</i> Ст. Марков, ДБ, 68. <i>Мъничка девойчица, .. на влажний пол седешком залъгвала помало от себе брата и старала ся да го приспи, между тем друго детенце лежало на слама и жално врещяло.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 181. |
| − | <i> | + | 3. <i>Разг. Пренебр.</i> Карам се с рязък, силен глас; вряскам, врякам, крещя. <i>Онази кипна и започна да врещи: — Че каква си ми ти мари а, каква си ми?</i> Ст. Марков, ДБ, 126. <i>— Каквото и да направя, каквото и да кажа — все лошо! Врещиш по мене, псуваш, като че ли аз съм виновен за всичко! Ами не може така! А че аз не съм ли човек!…</i> П. Вежинов, НС, 237. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРИС</b>, ври`сът, ври`са, <i>мн.</i> ври`сове и ври`сьове, след <i>числ.</i> ври`са и ври`ся, <i>м. Диал.</i> 1. Извор, където се налива вода. <i>Животът на старците им изглеждаше по-значителен и по-съществен там, в Манастър, в горите, .., във врисовете, пресипани по полегатите склонове към морето.</i> Н. Инджов, ПП, 129. <i>Торнала мома на врис на вода.</i> Нар. пес., СбНУ XXXIX, 151. <i>Пашовото сиво стадо, / мостове бе возлюляло, / врисове бе возмушило.</i> Нар. пес., СбНУ XXXIX, 119. <i>Видели са сме, малеле, / на студените врисюве.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 40. | ||
| − | + | 2. Кладенец. <i>Татко ми гърци убиха, / и го на врис фърлиха, / останахме сираци.</i> Нар. пес., СбНП I, 151. | |
| − | + | — От гр. βρύση ’извор, чешма’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВРИ`ЧАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>врека`</b>, врече`ш, <i>мин. св.</i> вре`кох, <i>прич. мин. св. деят.</i> вре`къл, -кла, -кло, <i>мн.</i> -кли, <i>прич. мин. страд.</i> вре`чен, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Обещавам, обричам нещо или някого. <i>Един нещастен случай, и работата може да се разплете. „Не, няма време за отлагане“ реши Юрталана. „Каквото съм врекъл, трябва да го дам!“</i> Г. Караславов, С, 71. <i>А такава мисъл му не идеше, защото той беше веке позакачен от едно място за Райка, от голямо място, макар че още много се двоумеше, да я врече ли или не на туй знатно място.</i> Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 490. <i>— Софка е още послушница. Върни я у дома си — ако искаш да й зачетеш сърцето, — пък щом си врекъл една, нека следната по възраст да иде.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 274. <i>Шестима я братя не вричат; далеко — / и майка сама не пристава…</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — От гр. | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. С предл. <em>в</em>. Заклевам, обвързвам някого с клетва. <i>Ако ли имаш сестрица, в нея те вричам! Маргида, щерка ни, сестрица да ти е войводо!…</i> Ст. Загорчинов, ДП, 86. <b>вричам се</b>, <b>врека се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРИ`ЧАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>врека` се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз <em>че</em>, <em>да</em>. Давам обещание, клетва пред себе си или пред някого да направя, да изпълня нещо. <i>Иконописецът се разкайваше най-искрено, .., вричаше се, че вече няма да пие и ще работи.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 134. <i>Беше добър майстор строител и не една къща бе изградена от неговите ръце. Все се вричаше — спечели ли повечко пари, ще си построи по-хубава собствена къща.</i> Кр. Григоров, И, 21-22. <i>— Прости ме, Хадър ага, .. — Сега те прощавам от уста пред всичките наши достове — да са живи — и пред вездесъщаго Бога, и ти се вричам и заричам пред тях и пред Бога, че няма да ти отмъстявам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата.</i> Ц. Гинчев, ГК, 162-163. <i>Някои по-сиромаси хора като Димитър Плахов дадоха по някоя крина царевица и ечемик и се врекоха да помагат с колите и воловете си при строежа.</i> Г. Караславов, СИ, 44. // Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност. <i>— Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе.</i> Й. Йовков, Б, 111. <i>— Теб, Росано, теб обичам! — врича й се той. — За тебе ми копнее душата, за друга не искам и да зная!</i> Тарас, СГ, 60. <i>Тук ставаха междуселски младежки срещи, мнозина се опознаваха и сприятеляваха. Моми и ергени се вричаха за цял живот.</i> Ст. Даскалов, ЗС, 77. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРИ`ЧАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вричам <i>и от</i> вричам се. <i>Бях й се врекъл на Силвина, като отида с дяда на панаира във Филибе, да й донеса оттам едно кокалено гребенче за мигли, ала с вричането си остана.</i> Н. Хайтов, ДР, 216. <i>Двамата приятели решиха да се сродят и устояха на вричането си: задомиха децата, когато пораснаха.</i> П. Славински, ПЗ, 200. <i>Той [Стойко] се досещаше защо правят всичко това, макар че старите нищо не му казваха. И беше сигурен, че вричането не е отдавнашно и че не е за някакво измислено от майка му боледуване на Алекси.</i> Г. Караславов, С, 81. <i>С вричане са стока не свършва.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП II, 136. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРОГОВЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Спец. Прич. мин. страд. от</i> вроговя се като <i>прил.</i> Който се е превърнал в рогово вещество. <i>При стеблото на косъма коравото вещество се състои от дълги вретеновидни вроговени клетки с продълговати ядра.</i> Г. Георгиев и др., ФПБ, 42. С <i>помощта на вроговената част на долната челюст скобарът остъргва водораслите.</i> Ц. Пешев и др., ФБ, 27. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРОГОВЯ`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вроговя` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Спец.</i> Превръщам се в рогово вещество. <i>Епидермата има характер на многопластова рогова епителна тъкан. Всякога се състои от няколко пласта клетки с различна форма, които проявяват жизнена дейност в дълбоките пластове, а към повърхността умират и се вроговяват.</i> Ст. Младенов и др., ОТК, 8. | ||
Текуща версия към 16:59, 3 януари 2015
глас; вряскам, врякам. Иванка Лекова пристъпи към обезумялата от плач жена, .., сопна й се: — Стига си врещяла мари, не ставай за смях на хората! Ст. Марков, ДБ, 68. Мъничка девойчица, .. на влажний пол седешком залъгвала помало от себе брата и старала ся да го приспи, между тем друго детенце лежало на слама и жално врещяло. С. Радулов, ГМП (превод), 181.
3. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, силен глас; вряскам, врякам, крещя. Онази кипна и започна да врещи: — Че каква си ми ти мари а, каква си ми? Ст. Марков, ДБ, 126. — Каквото и да направя, каквото и да кажа — все лошо! Врещиш по мене, псуваш, като че ли аз съм виновен за всичко! Ами не може така! А че аз не съм ли човек!… П. Вежинов, НС, 237.
ВРИС, ври`сът, ври`са, мн. ври`сове и ври`сьове, след числ. ври`са и ври`ся, м. Диал. 1. Извор, където се налива вода. Животът на старците им изглеждаше по-значителен и по-съществен там, в Манастър, в горите, .., във врисовете, пресипани по полегатите склонове към морето. Н. Инджов, ПП, 129. Торнала мома на врис на вода. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 151. Пашовото сиво стадо, / мостове бе возлюляло, / врисове бе возмушило. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 119. Видели са сме, малеле, / на студените врисюве. Нар. пес., СбНУ XIV, 40.
2. Кладенец. Татко ми гърци убиха, / и го на врис фърлиха, / останахме сираци. Нар. пес., СбНП I, 151.
— От гр. βρύση ’извор, чешма’.
ВРИ`ЧАМ, -аш, несв.; врека`, врече`ш, мин. св. вре`кох, прич. мин. св. деят. вре`къл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. вре`чен, св., прех. Диал. 1. Обещавам, обричам нещо или някого. Един нещастен случай, и работата може да се разплете. „Не, няма време за отлагане“ реши Юрталана. „Каквото съм врекъл, трябва да го дам!“ Г. Караславов, С, 71. А такава мисъл му не идеше, защото той беше веке позакачен от едно място за Райка, от голямо място, макар че още много се двоумеше, да я врече ли или не на туй знатно място. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 490. — Софка е още послушница. Върни я у дома си — ако искаш да й зачетеш сърцето, — пък щом си врекъл една, нека следната по възраст да иде. Ст. Дичев, ЗС I, 274. Шестима я братя не вричат; далеко — / и майка сама не пристава… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.
2. С предл. в. Заклевам, обвързвам някого с клетва. Ако ли имаш сестрица, в нея те вричам! Маргида, щерка ни, сестрица да ти е войводо!… Ст. Загорчинов, ДП, 86. вричам се, врека се страд.
ВРИ`ЧАМ СЕ несв.; врека` се св., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Давам обещание, клетва пред себе си или пред някого да направя, да изпълня нещо. Иконописецът се разкайваше най-искрено, .., вричаше се, че вече няма да пие и ще работи. Й. Йовков, Ж 1945, 134. Беше добър майстор строител и не една къща бе изградена от неговите ръце. Все се вричаше — спечели ли повечко пари, ще си построи по-хубава собствена къща. Кр. Григоров, И, 21-22. — Прости ме, Хадър ага, .. — Сега те прощавам от уста пред всичките наши достове — да са живи — и пред вездесъщаго Бога, и ти се вричам и заричам пред тях и пред Бога, че няма да ти отмъстявам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата. Ц. Гинчев, ГК, 162-163. Някои по-сиромаси хора като Димитър Плахов дадоха по някоя крина царевица и ечемик и се врекоха да помагат с колите и воловете си при строежа. Г. Караславов, СИ, 44. // Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност. — Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе. Й. Йовков, Б, 111. — Теб, Росано, теб обичам! — врича й се той. — За тебе ми копнее душата, за друга не искам и да зная! Тарас, СГ, 60. Тук ставаха междуселски младежки срещи, мнозина се опознаваха и сприятеляваха. Моми и ергени се вричаха за цял живот. Ст. Даскалов, ЗС, 77.
ВРИ`ЧАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вричам и от вричам се. Бях й се врекъл на Силвина, като отида с дяда на панаира във Филибе, да й донеса оттам едно кокалено гребенче за мигли, ала с вричането си остана. Н. Хайтов, ДР, 216. Двамата приятели решиха да се сродят и устояха на вричането си: задомиха децата, когато пораснаха. П. Славински, ПЗ, 200. Той [Стойко] се досещаше защо правят всичко това, макар че старите нищо не му казваха. И беше сигурен, че вричането не е отдавнашно и че не е за някакво измислено от майка му боледуване на Алекси. Г. Караславов, С, 81. С вричане са стока не свършва. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 136.
ВРОГОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от вроговя се като прил. Който се е превърнал в рогово вещество. При стеблото на косъма коравото вещество се състои от дълги вретеновидни вроговени клетки с продълговати ядра. Г. Георгиев и др., ФПБ, 42. С помощта на вроговената част на долната челюст скобарът остъргва водораслите. Ц. Пешев и др., ФБ, 27.
ВРОГОВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вроговя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Спец. Превръщам се в рогово вещество. Епидермата има характер на многопластова рогова епителна тъкан. Всякога се състои от няколко пласта клетки с различна форма, които проявяват жизнена дейност в дълбоките пластове, а към повърхността умират и се вроговяват. Ст. Младенов и др., ОТК, 8.
