Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/441“
Mister sou (беседа | приноси) м (Димитър 12 а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>към нея, която се засилваше, защото не можеше да каже в какво е виновна.</i> Ем. Станев, ИК III, 98. | <i>към нея, която се засилваше, защото не можеше да каже в какво е виновна.</i> Ем. Станев, ИК III, 98. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЖДИНА`</b> <i>ж. Остар.</i> Вражда, враждебност. <i>Когато предлежи да служим на отечеството в каквото и да е служение за неговото преуспявание, трябва да престанва между нас всяка враждина и да млъква всяка страст.</i> Пч, 1871, кн. 4, 52. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЖДУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Намирам се във враждебни отношения с някого. <i>Наистина, те страшно враждуваха. Когато се срещаха, те си фърляха стръвнишки погледи.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 146. <i>Двете семейства не живееха добре, направо враждуваха, макар да бяха съседи и дори, както разправяха, имали далечно родство.</i> К. Калчев, ПИЖ, 65. <i>— Заяли се двамата, враждуват… — Какво делят? — попита Станкулов. — Това, което нямат…</i> М. Марчевски П, 288. <i>Подир смъртта на цар Йоан Александра, българското царство се раздели на толкова части, колкото бяха синовете на Йоана Александра, които никак не живеяха помежду си добре, но са мразяха и враждуваха помежду си.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 66. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЖДУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> враждувам. <i>Младен не усещаше в душата си никакво злорадство. Тъкмо напротив: той се отнасяше към него съчувствено. Това беше за пръв път след толкова враждуване.</i> Т. Влайков, Съч. III, 265. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖЕ`НЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вра`жа`; хитруване, дяволуване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който принадлежи на въоръжените сили на врага, на противника; неприятелски. <i>И чичо Борис си беше жив тогава и никой и не бе помислил, че вражески куршум ще покоси живота му…</i> Кр. Григоров, Н, 141. <i>Погледнах в зрителната тръба: отсреща, в полите на планината се белееха вражески палатки. Вчера ги нямаше — навярно това са току-що пристигнали и ненастанени още части.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 35. <i>Понесоха се конете бясно към вражеските редици.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 486. <i>Наместникът и на това се учуди, като видя и гръцки вестници в това вражеско свърталище.</i> Д. Талев, ЖС, 269. <i>Приятен вятър надул платната, — и корабите благополучно стигнали у вражеския бряг.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 69. |
| − | + | 2. Който е присъщ, свойствен на врага. <i>— Това, което си направил, не е някаква дреболия, а тежко престъпление .. ти си деморализирал войниците, като си казвал, че ще ги хвърля в огъня да ги избият .. Казвал си, че няма никакъв смисъл да се бием в края на войната .. Знаеш ли как се нарича това? Ще ти го кажа направо: вражеска агитация пред лицето на неприятеля.</i> П. Вежинов, ВР, 242. <i>— Те всякак гледат да ни пречат, вършат вражеска пропаганда, заговорничат — трябва ли да ги награждаваме за такава дейност?</i> А. Гуляшки, ЗР, 252. | |
| − | |||
| − | 2. Който е присъщ, свойствен на врага. <i>— Това, което си направил, не е някаква дреболия, а тежко престъпление. | ||
| − | |||
| − | Вежинов, ВР, 242. <i>— Те всякак гледат да ни пречат, вършат вражеска пропаганда, заговорничат — трябва ли да ги | ||
3. <i>Рядко.</i> Който изразява вражда; враждебен. <i>Черньо приказваше нещо оживено, въртеше глава и често-често хвърляше вражески погледи към Вълковото лозе.</i> Ст. Марков, ДБ, 156. | 3. <i>Рядко.</i> Който изразява вражда; враждебен. <i>Черньо приказваше нещо оживено, въртеше глава и често-често хвърляше вражески погледи към Вълковото лозе.</i> Ст. Марков, ДБ, 156. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> вражески (във 2 и 3 знач.); както е присъщо на враг, с чувство на омраза, враждебно, с неприязън. <i>Като мина покрай нас, Радулов го изгледа злобно, вражески.</i> П. Михайлов, ПЗ, 74. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖИ</b>, -а, -е, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Вражески, неприятелски. <i>В Охрид е убит боляринът Янкул Побит. Той беше мой враг, но беше за царството. В това убийство виждам вража ръка, която продължава да върши своята проклета работа.</i> Д. Талев, С II, 53. <i>„Момчета, по мене!“ И пак си байрака / развя за победи, за люти борби, / и три войски вражи разби.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 51. <i>Сред нощ е. Кат буря отвред налетява войнството враже връх тях, / и грозна, безумна подигна се врява — / смущение, безредица, страх.</i> К. Христов, Избр. ст, 62. <i>Бързо те стъписват се назад / и яростно след тях безбройна вража рат / насилия.</i> П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 13. |
| − | |||
| − | 53. <i>„Момчета, по мене!“ И пак си байрака / развя за победи, за люти борби, / и три войски вражи разби.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 51. <i>Сред нощ е. Кат буря отвред налетява войнството враже връх тях, / и грозна, безумна подигна се врява | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖКА</b>, <i>ж. Диал.</i> Хитра, дяволита жена; вражла. <i>Она бе мома хубава, / ала бе вражка хитрава.</i> Н. Геров, РБЯ I, 152. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРА`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Вражески. <i>Дали вишна божия сила те | + | <b>ВРА`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Вражески. <i>Дали вишна божия сила те доварди от явната ти смърт! Или твоите народни начала, твоите народни сили са толко твърди, щото не можеха да те надвият толко и толко вражки противни сили?…</i> СбПер. п1, 75. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Дяволски. <i>Войник юнак мома сака, / мома сака, мома бърка, / мома не го аресува, ареса го граждоменка, / граждоменка вражка керка.</i> Нар. пес., СбБрМ, 296. <i>— Недо, Недо, вражко чедо, / арамиска посестримо, доодаа ле арамии?</i> Нар. пес., СбНУ XLVIII, 58. |
| − | + | ◇ <b>Вра`жки коле`на</b>. <i>Диал.</i> Вид шарки на пиротски килим; дяволски коленца (Ст. Младенов, БТР). | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖЛА</b>, <i>ж. Диал.</i> Хитра, дяволита жена; вражка. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЖЛЬО</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> 1. Хитър, дяволит човек; враг<sup>1</sup>. |
2. Дявол, сатана; враг<sup>1</sup>. | 2. Дявол, сатана; враг<sup>1</sup>. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВРАЖУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Правя магии; бая, врачувам, вража, вражукам. |
Текуща версия към 23:56, 23 декември 2014
към нея, която се засилваше, защото не можеше да каже в какво е виновна. Ем. Станев, ИК III, 98.
ВРАЖДИНА` ж. Остар. Вражда, враждебност. Когато предлежи да служим на отечеството в каквото и да е служение за неговото преуспявание, трябва да престанва между нас всяка враждина и да млъква всяка страст. Пч, 1871, кн. 4, 52.
ВРАЖДУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Намирам се във враждебни отношения с някого. Наистина, те страшно враждуваха. Когато се срещаха, те си фърляха стръвнишки погледи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146. Двете семейства не живееха добре, направо враждуваха, макар да бяха съседи и дори, както разправяха, имали далечно родство. К. Калчев, ПИЖ, 65. — Заяли се двамата, враждуват… — Какво делят? — попита Станкулов. — Това, което нямат… М. Марчевски П, 288. Подир смъртта на цар Йоан Александра, българското царство се раздели на толкова части, колкото бяха синовете на Йоана Александра, които никак не живеяха помежду си добре, но са мразяха и враждуваха помежду си. Р. Каролев, УБЧИ, 66.
ВРАЖДУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от враждувам. Младен не усещаше в душата си никакво злорадство. Тъкмо напротив: той се отнасяше към него съчувствено. Това беше за пръв път след толкова враждуване. Т. Влайков, Съч. III, 265.
ВРА`ЖЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вра`жа`; хитруване, дяволуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който принадлежи на въоръжените сили на врага, на противника; неприятелски. И чичо Борис си беше жив тогава и никой и не бе помислил, че вражески куршум ще покоси живота му… Кр. Григоров, Н, 141. Погледнах в зрителната тръба: отсреща, в полите на планината се белееха вражески палатки. Вчера ги нямаше — навярно това са току-що пристигнали и ненастанени още части. Г. Райчев, Избр. съч. I, 35. Понесоха се конете бясно към вражеските редици. Ст. Загорчинов, ДП, 486. Наместникът и на това се учуди, като видя и гръцки вестници в това вражеско свърталище. Д. Талев, ЖС, 269. Приятен вятър надул платната, — и корабите благополучно стигнали у вражеския бряг. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 69.
2. Който е присъщ, свойствен на врага. — Това, което си направил, не е някаква дреболия, а тежко престъпление .. ти си деморализирал войниците, като си казвал, че ще ги хвърля в огъня да ги избият .. Казвал си, че няма никакъв смисъл да се бием в края на войната .. Знаеш ли как се нарича това? Ще ти го кажа направо: вражеска агитация пред лицето на неприятеля. П. Вежинов, ВР, 242. — Те всякак гледат да ни пречат, вършат вражеска пропаганда, заговорничат — трябва ли да ги награждаваме за такава дейност? А. Гуляшки, ЗР, 252.
3. Рядко. Който изразява вражда; враждебен. Черньо приказваше нещо оживено, въртеше глава и често-често хвърляше вражески погледи към Вълковото лозе. Ст. Марков, ДБ, 156.
ВРА`ЖЕСКИ. Нареч. от прил. вражески (във 2 и 3 знач.); както е присъщо на враг, с чувство на омраза, враждебно, с неприязън. Като мина покрай нас, Радулов го изгледа злобно, вражески. П. Михайлов, ПЗ, 74.
ВРА`ЖИ, -а, -е, мн. -и, прил. Поет. Вражески, неприятелски. В Охрид е убит боляринът Янкул Побит. Той беше мой враг, но беше за царството. В това убийство виждам вража ръка, която продължава да върши своята проклета работа. Д. Талев, С II, 53. „Момчета, по мене!“ И пак си байрака / развя за победи, за люти борби, / и три войски вражи разби. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 51. Сред нощ е. Кат буря отвред налетява войнството враже връх тях, / и грозна, безумна подигна се врява — / смущение, безредица, страх. К. Христов, Избр. ст, 62. Бързо те стъписват се назад / и яростно след тях безбройна вража рат / насилия. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 13.
ВРА`ЖКА, ж. Диал. Хитра, дяволита жена; вражла. Она бе мома хубава, / ала бе вражка хитрава. Н. Геров, РБЯ I, 152.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вражески. Дали вишна божия сила те доварди от явната ти смърт! Или твоите народни начала, твоите народни сили са толко твърди, щото не можеха да те надвият толко и толко вражки противни сили?… СбПер. п1, 75.
ВРА`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволски. Войник юнак мома сака, / мома сака, мома бърка, / мома не го аресува, ареса го граждоменка, / граждоменка вражка керка. Нар. пес., СбБрМ, 296. — Недо, Недо, вражко чедо, / арамиска посестримо, доодаа ле арамии? Нар. пес., СбНУ XLVIII, 58.
◇ Вра`жки коле`на. Диал. Вид шарки на пиротски килим; дяволски коленца (Ст. Младенов, БТР).
ВРА`ЖЛА, ж. Диал. Хитра, дяволита жена; вражка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ЖЛЬО, мн. -вци, м. Диал. 1. Хитър, дяволит човек; враг1.
2. Дявол, сатана; враг1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Правя магии; бая, врачувам, вража, вражукам.
