вече любов и сговор. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Вражда и обида пълнеха дома и тежаха на душите. Елин Пелин, Съч. III, 66. Късно започна тя да разбира непримиримата вражда между него и майка й, да дири кой е правият между тях. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. По тия места разпрата между българи и сърбомани беше по-стара, разгорила се беше голяма вражда, проляла се бе кръв, горили се бяха къщи, плевни. Д. Талев, ГЧ, 120. Хората се разотидоха и освен всичко друго отнесоха в себе си убеждението, че смъртна вражда е разделила завинаги двамата братя Кардамови. Ст. Цанев, МБ, 230. Явна вражда. Скрита вражда. Сея вражди.
ВРАЖДЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който е изпълнен с вражда; неприязнен. Мария беше все така няма и враждебна, а Филип поглеждаше ту нея, ту приятеля си, опитвайки се да отгатне нещо в държанието им. Ем. Манов, БГ, 223. За него светът беше враждебен свят, в който имаше малко приятели. Ем. Станев, ВТВ, 10. Андроник: Да, господарке, напущането на Търново е неизбежно. Фросини: Опасно е стоенето в този развълнуван и враждебен град. Ив. Вазов, Съч. XXI, 59.
2. Който изразява недоброжелателно отношение или ненавист, вражда; неприязнен. Едно враждебно бръмчене на публиката го посрещна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 105. Улицата беше пуста и той не знаеше как да се върне в чаршията, да излезе от тоя Лабиринт от тесни, криви улички, .., дето се мяркаха само турци с презрителни и враждебни погледи. Д. Талев, ЖС, 29. Чакаха многобройни турци и, щом ни видяха, заобиколиха ни с враждебни викове. К. Величков, ПССъч. I, 128.
3. Който е във вражда с някого; враждуващ. Двете враждебни организации се дебнеха непрестанно, познаваха се взаимно, всяка познаваше най-дейните работници на другата, начините й на действие; караниците, сбиванията, убийствата не спираха. Д. Талев, ГЧ, 89. Народът е бил разделен на множество враждебни едно на друго племена. СбС, 13. Г. Игнатиев е сякога гледал да споразумее враждебните народности и да предупреди сяка една религиозна схизма. С, 1872, бр. 45, 359. // Неприятелски, вражески. Всеки е наклонен да вярва, че в такива дни настъпва мълчаливо примирие, което прави невъзможни каквито и да било враждебни действия. Но кой знай? Неприятелят не избира ли тъкмо такова време. Й. Йовков, Разк. II, 60. Уж беше в страната, която смяташе за своя родина, а се чувствуваше като във враждебен лагер. М. Марчевски, П, 147.
ВРАЖДЕ`БНИК, мн. -ци, м. Остар. Враг, неприятел. Ех, казал той тогава, не мя е жал, че ще да умра като ща видя враждебника си преди мене да умре. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 72. То [учението] ни научава кое е добро, кое е зло: .., как да поминуваме с враждебниците си. Р. Попович, X, 28.
ВРАЖДЕ`БНИЦА ж. Остар. Неприятелка, враг. Котката отговорила, че не може да го пусти [прилепа] чтото е враждебница на хвърковатите. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 102. Ти сякаш че завидаш на зъмята, — „Човешката враждебница проклята“. Ст. Михайловски, КБЗ, 57.
ВРАЖДЕ`БНО нареч. 1. С чувство на омраза, с вражда; недружелюбно, неприязнено. Войниците гледаха тогава на Делча равнодушно, дори враждебно, както всички уморели пехотинци гледат на всеки конник. Й. Йовков, Разк. I, 51. Той гледаше Анастаси враждебно. Недоверчивите му очи горяха .. и напомняха с израза си очите на зверче. Ем. Станев, ИК I и II, 141. Тя видя строгото и бледо лице на сина си, дръпна се настрана и враждебно го изгледа. Д. Кисьов, Щ, 329. Враг на всякакво безправие и насилие, учител Трайко, естествено, беше враждебно настроен и към царствуващето насилническо управление. Т. Влайков, Съч. III, 148.
2. Остар. Вредно, пагубно. Тия изпарения действуват губително не само на хората, ..; тие действуват враждебно и на добитъка, който живее около касапниците. Знан., 1875, бр. 22-23, 349.
3. Остар. Жестокосърдечно, жестоко. И положил ръката си на огъня: той не си променил лицето, когато ръката му медлено горяла .. — Махни са, махни са оттука безнаказано! — извикал царят: ти си постъпил със самаго себе по-враждебно, нежели с мене… Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 278-279.
ВРАЖДЕ`БНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от враждебен; враждебно, неприязнено отношение или настроение. Сам Светослав бе му обяснил своето поведение с това, че се боеше от явната враждебност на повечето боляри. Ив. Вазов, Съч. XIV, 148. Когато двамата пенсионирани учители се пренесоха в грамадното здание, обитателите от другите етажи ги посрещнаха със същата враждебност. Те ги гледаха подигравателно, присмиваха се на провинциалната им външност, говореха с презрение за простата им покъщнина. Св. Минков, РТК, 54. Ала щом влезе в стаята, усети, че бе станало нещо недобро, полъхна го студенина и враждебност .. Тоя път Лазар Глаушев срещна в общинската стая затворени лица, само някои от по-добрите му приятели го погледнаха плахо и бързо, а Таки Брашнаров и старият Яким Ортомар дори не отговориха на поздрава му. Д. Талев, ПК, 219. Той я погледна сърдито, но се подчини. Душеше го глуха враждебност
