„Е, що ти е това?“ — рекъл попо. „Вражалец“ — рекъл сиромао. „Вражалец ли?“ — рекъл попо: „Я да видиме, како че вражува!“ СбНУ XLV, 387.
ВРАЖУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вражувам; вражане, вражукане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖУ`КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Бая, врачувам; вражувам, вража. Вражукали ти над главата! СбНУ IX, 213.
ВРАЖУ`КАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от вражукам; вражуване, вражане.
ВРАЗУМЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Вразумяване; вразумление. Еднаж, като залегнах, дядото полетя върху мене и почти се преметна през главата ми. Увещания, вразумения, молби, заплахи — нищо не помагаше. П. К. Яворов, ХК, 48.
ВРАЗУМИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. 1. Който се разбира ясно; разбран, достъпен, вразумлив. Един язик .. не е възможно да ся усъвершенствува, ако всякой вещ списател не би имал свобода да си изложи мислите как му е мило, стига само да бъде той ясен и вразумителен. Ч, 1870, бр. 1, 8. Макар владеющ не много силен глас, Кънчев, .., при това се изразяваше кратко, мислите му бяха ясни, начина на изражението вразумителен. Бълг., 1902, бр. 453, 3. Външните искания от оратора са: гръмлив глас, вразумително произнасяне и изразително четене (декламация). Т. Шишков, ТС (превод), 158.
2. Който може да вразуми; убедителен. Ицо махна ръка с досада: — Кому ще се оплачеш? Кой ще тръгне да лови обирниците? — Той додаде с вразумителен тон: — Никой нема да тръгне да гони Арап ага. Д. Талев, ПК, 134.
— От рус. вразумительный.
ВРАЗУМИ`ТЕЛНО, нареч. Остар. Книж. 1. Разбрано, достъпно, ясно; вразумливо. Множество треперещи ръце се протягат, за да вземат писмото… Най-сетне взима го Бенковски и го чете ясно, високо и вразумително. Л. Стоянов, Б, 83. Обучението в матерния език трябва методически да доведе учениците дотамо, щото да могат они не само да говорят сами и да разумяват речта на другиго, но и да са в состояние да излагат вразумително и целесъобразно писмено .. свои или чужди мисли. ПСп, 1876, кн. 11-12, 189.
2. С убедителност; убедително. — Секири… няколко секири трябват! — рече пак Алекса Кочов. — За нищо не сме помислили ние — каза вразумително пак някой от въстаниците. — Така ли ще ни посрещнат агите, с отворени порти! Д. Талев, ПК, 697. — Йовчо, онзи ден те викахме, ти пак не рачи да дойдеш — започна кметът, като се силеше да говори спокойно и вразумително. Ем. Станев, ИК I и II, 7. Ако вие говорите за детето, че то не трябва да върши това или онова, то трябва да му докажете просто, ясно и вразумително защо, за какво и по какви причини не трябва да го върши. Знан., 1875, бр. 9, 141.
ВРАЗУМИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вразумителен. За по-голяма вразумителност избрал за съчинението си формата на разказ. Ч, 1871 бр. 8, 234. Той замахна пак с ръка — не искаше нищо да чува, но Борис Глаушев подзе с някаква преднамерена кроткост и вразумителност: — Не може така, другари. Заповедите на войводите трябва да се изпълняват. Д. Талев, ГЧ, 452.
— Рус. вразумительность.
ВРАЗУМЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Вразумяване; вразумение. И какъвто си бе дяволит взе, че скрои един план за вразумление на непризнателните й синове. ВН, 1960, бр. 2793, 4. „Моля ви покорно, поместете, в най-близкия брой на Книжиците, прилагаемата ми статия, но да благоволите да дръжите в тайна имято и местожителството на съчинителя й, за да не би тя да възбуди ненавист и злоба наместо вразумление и изправление в лицето на тогози, на когото творението ся разгледва в нея.“ БКн, 1859, апр., кн. 1, ч. I, 227.
— Рус. вразумление.
ВРАЗУМЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който лесно се разбира, схваща; ясен, разбран, вразумителен. Тази книжка ще носи название: Селският лекар; тя щяла да съдържа много съвети и наставления и щяла да бъде написана на един прост и вразумлив език. Ч, 1875, бр. 7, 333. Гледал съм да бъда колкото е възможно гладък и лесно вразумлив. А. Дювернуа, СБЯ I, 271.
ВРАЗУМЛИ`ВО, Остар. Книж. Нареч. от вразумлив; ясно, разбрано, вразумително.
ВРАЗУМЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вразумлив.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРАЗУМЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Книж. Вразумявам се. Защо немате различни книги поучителни, да са поучавате, да са вразумлявате. Р. Попович, X, 86.
ВРАЗУМЯ`, Вж. вразумявам.
ВРАЗУМЯ`ВАМ, -аш, несв.; вразумя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Въздействам на някого да се опомни, да осъзнае грешките си, да стане разумен. Винаги съм се задоволявал само с мъмрене или със съвети, като съм смятал, че те са достатъчни, за да го вразумят. М. Марчевски, ТС, 104. Той отиде на самото място, опита се да вразуми хората, те уж поомекнаха малко, но кой
