Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/483“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
<i>6. Остар.</i> Жена, която лекува с билки и бая-ния; врачка, баячка, баба. <i>Атанас ми разправи, че първото му дете чезнело от някаква непозната болест, която ни бабички, ни ходжи не могли да премахнат,</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. <i>Заредиха се пак лекари и бабички. Пак шишета, шишенца, прахове и билки.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 157. | <i>6. Остар.</i> Жена, която лекува с билки и бая-ния; врачка, баячка, баба. <i>Атанас ми разправи, че първото му дете чезнело от някаква непозната болест, която ни бабички, ни ходжи не могли да премахнат,</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. <i>Заредиха се пак лекари и бабички. Пак шишета, шишенца, прахове и билки.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 157. | ||
| − | + | ---- | |
БАБИШКЕЛ <i>м. Разг. Пренебр.</i> Бабуш-кера; бабишкера, бабушкерник. <i>Стара, прегърбена бабичка, .. Малко е глуха, очилата е и има перде или на лявото око, или на дясното.. Пристигна влака, .. Почнах да зяпам по прозорците, Тук бабишкел, там ба-бишкел, та чак на най-крайния вагон на прозореца, гледам, проточила шия и се пули една очиларка.</i> Чудомир, Избр. пр, 187-188. | БАБИШКЕЛ <i>м. Разг. Пренебр.</i> Бабуш-кера; бабишкера, бабушкерник. <i>Стара, прегърбена бабичка, .. Малко е глуха, очилата е и има перде или на лявото око, или на дясното.. Пристигна влака, .. Почнах да зяпам по прозорците, Тук бабишкел, там ба-бишкел, та чак на най-крайния вагон на прозореца, гледам, проточила шия и се пули една очиларка.</i> Чудомир, Избр. пр, 187-188. | ||
— Други форми: бабишкер, бабушкер. | — Други форми: бабишкер, бабушкер. | ||
| − | + | ---- | |
БАБИШКЕЛА <i>ж. Диал.</i> 1. <i>Пренебр.</i> Ба-бушкера; бабишкелник, бабишкелница. 2. Дете, което гшилича на баба, на стара жена (Н. Геров, РБЯ). | БАБИШКЕЛА <i>ж. Диал.</i> 1. <i>Пренебр.</i> Ба-бушкера; бабишкелник, бабишкелница. 2. Дете, което гшилича на баба, на стара жена (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | + | ---- | |
БАБИШКЕЛНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Бабушкера; бабушкела, бабиш-келник, бабушкерник. | БАБИШКЕЛНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал. Пренебр.</i> Бабушкера; бабушкела, бабиш-келник, бабушкерник. | ||
| − | + | ---- | |
БАБИШКЕЛНИЦА <i>ж. Диал. Пренебр. Бабушкерница.</i> | БАБИШКЕЛНИЦА <i>ж. Диал. Пренебр. Бабушкерница.</i> | ||
— Друга форма: бабушкерница. | — Друга форма: бабушкерница. | ||
| − | + | ---- | |
БАБИШКЕР <i>м. Разг. Пренебр.</i> Бабушкера; бабишкера, бабушкерник. <i>Тя не бе отронила блага дума и на свекърва си, баба Вела. Нито веднъж не бе й казала „мамо „, а все някак избикаляше: — старата, бабиш-</i>/с^ра, <i>скубисвекървата.</i> Кр. Григоров, Н, | БАБИШКЕР <i>м. Разг. Пренебр.</i> Бабушкера; бабишкера, бабушкерник. <i>Тя не бе отронила блага дума и на свекърва си, баба Вела. Нито веднъж не бе й казала „мамо „, а все някак избикаляше: — старата, бабиш-</i>/с^ра, <i>скубисвекървата.</i> Кр. Григоров, Н, | ||
| − | + | ---- | |
БАБИШКЕЛ | БАБИШКЕЛ | ||
- Други форми: бабишкел, бабушкер. | - Други форми: бабишкел, бабушкер. | ||
| − | + | ---- | |
БАБИШКЕРА <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Бабушкера; бабушкер, бабишкер, бабишкел, бабушкерник. <i>Домна криеше най-старател-но своята самоличност от леля Марийка. Не искаше покрай връзките на бабишкера-та с болногледачката Крася Григорова целият „Родилен център „ да узнае, че е изоставена любовница.</i> Б. Болгар, Б, 72. | БАБИШКЕРА <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Бабушкера; бабушкер, бабишкер, бабишкел, бабушкерник. <i>Домна криеше най-старател-но своята самоличност от леля Марийка. Не искаше покрай връзките на бабишкера-та с болногледачката Крася Григорова целият „Родилен център „ да узнае, че е изоставена любовница.</i> Б. Болгар, Б, 72. | ||
| − | + | ---- | |
БАБИ`ЩЕ, <i>мн,</i> -а, <i>ср. Разг. Грубо. Увел. от</i> баба<sup>1</sup> (във 2 знач.). <i>Взех й куфара, който сякаш беше препълнен с конски подкови. .. Гърнето, да кажем, ще го понося, ще го понося, ще го тупна в земята и ще кажа, че съм го изтървал случайно, но с това ку-фарище и това дърто бабище, как се стига пеш до Лозенец?</i> Чудомир, Избр. пр, 188. <i>Тебе дома не те найдох; / ток те найдох насред село, / дека водиш до три танца; / първи танец се моминя, /.. Треки танец се бабища.</i> Нар. пес., СбБрМ, 404. | БАБИ`ЩЕ, <i>мн,</i> -а, <i>ср. Разг. Грубо. Увел. от</i> баба<sup>1</sup> (във 2 знач.). <i>Взех й куфара, който сякаш беше препълнен с конски подкови. .. Гърнето, да кажем, ще го понося, ще го понося, ще го тупна в земята и ще кажа, че съм го изтървал случайно, но с това ку-фарище и това дърто бабище, как се стига пеш до Лозенец?</i> Чудомир, Избр. пр, 188. <i>Тебе дома не те найдох; / ток те найдох насред село, / дека водиш до три танца; / първи танец се моминя, /.. Треки танец се бабища.</i> Нар. пес., СбБрМ, 404. | ||
| − | + | ---- | |
БАБКА<sup>1</sup>, <i>зват.</i> бабке <i>и</i> бабко, <i>ж. Умал. от</i> баба<sup>1</sup> (в 1 и 2 знач.); бабе<sup>1</sup>, бабичка. -<i>Бабо, дай ни я питката, бабо! — замоли се Ваньо. — Бабке, молим ти се, дай ни я! — изправи се пред нея сестричето му.</i> А. Каралийчев, ПС I, 5. -<i>И ти заприказва като бабичка, Найдо, -Бабичка ли? Пази боже! Само на бабките дано не заприличам. А.</i> Каменова, ХГ, 21. <i>На летшцето кацнаха още два английски самолета, от които излязоха десетки пъстро облечени жени. За наше учудване това бяха петдесетина стари бабки, които едва пазеха равновесие еърху високите си токове.</i> Ив. Мирски, ЦДЗ, 7. <i>И целува Ружа млада / ръка костелива; / прегръща я, хортува и`: / — Бабко, да си жива!</i> Ц. Церковски, Съч. 269. <i>Бабка юначе думаше: / „Я върви саме на сватба.“</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 203. | БАБКА<sup>1</sup>, <i>зват.</i> бабке <i>и</i> бабко, <i>ж. Умал. от</i> баба<sup>1</sup> (в 1 и 2 знач.); бабе<sup>1</sup>, бабичка. -<i>Бабо, дай ни я питката, бабо! — замоли се Ваньо. — Бабке, молим ти се, дай ни я! — изправи се пред нея сестричето му.</i> А. Каралийчев, ПС I, 5. -<i>И ти заприказва като бабичка, Найдо, -Бабичка ли? Пази боже! Само на бабките дано не заприличам. А.</i> Каменова, ХГ, 21. <i>На летшцето кацнаха още два английски самолета, от които излязоха десетки пъстро облечени жени. За наше учудване това бяха петдесетина стари бабки, които едва пазеха равновесие еърху високите си токове.</i> Ив. Мирски, ЦДЗ, 7. <i>И целува Ружа млада / ръка костелива; / прегръща я, хортува и`: / — Бабко, да си жива!</i> Ц. Церковски, Съч. 269. <i>Бабка юначе думаше: / „Я върви саме на сватба.“</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 203. | ||
| − | + | ---- | |
БАБКА<sup>2</sup> <i>ж.</i> 1. Старинна дребна сребърна монета. <i>Чудо вещи старовремски / има той събрани, / дири бабки и антики, /ходи по имане.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 84-85. <i>Мари, залибила й бяла Рада, / залибила й младо турче, / .. Малко го е полибила, / млого го е измамила, /.. та ми й зела двеста-триста, / двеста-триста бели бабки / и петстотин бели гроша.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 164. 2. Такава монета или друг дребен предмет (малко морско охлювче и др.), носени едно време за украса, за предпазване от уроки или за щастие. <i>Нека по Неврокопски пазари моми се труфят с бабки и менгуши!</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 139. <i>А изотзад под краят на чумоера са спускаше косата и`, оплетена на дребни косички,.., в средната ко-сичка на черно конче висеше бяла бабка,</i> Ил. Блъсков, ЗК, 70. <i>Булка Стояну дума</i> | БАБКА<sup>2</sup> <i>ж.</i> 1. Старинна дребна сребърна монета. <i>Чудо вещи старовремски / има той събрани, / дири бабки и антики, /ходи по имане.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 84-85. <i>Мари, залибила й бяла Рада, / залибила й младо турче, / .. Малко го е полибила, / млого го е измамила, /.. та ми й зела двеста-триста, / двеста-триста бели бабки / и петстотин бели гроша.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 164. 2. Такава монета или друг дребен предмет (малко морско охлювче и др.), носени едно време за украса, за предпазване от уроки или за щастие. <i>Нека по Неврокопски пазари моми се труфят с бабки и менгуши!</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 139. <i>А изотзад под краят на чумоера са спускаше косата и`, оплетена на дребни косички,.., в средната ко-сичка на черно конче висеше бяла бабка,</i> Ил. Блъсков, ЗК, 70. <i>Булка Стояну дума</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАБКА<sup>2</sup> | БАБКА<sup>2</sup> | ||
Версия от 20:45, 27 ноември 2012
стари, дремеха в дрипите си по пътните сенки. Елин Пелин, Съч. III, 46. Стрина Ра-довица по години не е дотам стара, ала по изглед е цяла бабичка: лицето й е покрито с бръчки, косата й май побеляла. Т. Влайков, Съч. И, 146. На една страна край пле-тищака насядали стари жени, бабички. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Бабо ле, стара бабичко, / син ти йе, бабо, затворен! във Солун града голяма, /във солунските зандане, Нар. пес., СбНУ XLVI, 86.
3. Прен. Пренебр. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; баба. Бъди само мъж, а не бабичка, защото ако захванеш да пъшкаш и да ревеш, то ща да та оставя. Л. Караве-лов, Съч. II, 123.
4. Разг. Съпруга, жена на стар човек; баба. Дядо Миръо живееше доста самотно с бабичката си — дребна женица, родила и отгледала три дъщери и двама сина. Ем. Станев, ЯГ, 6. Петровият стар баща салт се усмихваше под мустак. Додражаваше му на горкия, като си въображаваше, че всичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 5, 14.
5. Простонар. Опитна жена, която помага на родилка при раждане; акушерка, баба. В белия си ръченик го е повивала младата ра-тайкиня Парашкева Димитрова, за която не се беше намерила нито една селска бабичка — да й помогне при раждането. А. Каралийчев, НЧ, 137.
6. Остар. Жена, която лекува с билки и бая-ния; врачка, баячка, баба. Атанас ми разправи, че първото му дете чезнело от някаква непозната болест, която ни бабички, ни ходжи не могли да премахнат, Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. Заредиха се пак лекари и бабички. Пак шишета, шишенца, прахове и билки. Д. Калфов, Избр. разк., 157.
БАБИШКЕЛ м. Разг. Пренебр. Бабуш-кера; бабишкера, бабушкерник. Стара, прегърбена бабичка, .. Малко е глуха, очилата е и има перде или на лявото око, или на дясното.. Пристигна влака, .. Почнах да зяпам по прозорците, Тук бабишкел, там ба-бишкел, та чак на най-крайния вагон на прозореца, гледам, проточила шия и се пули една очиларка. Чудомир, Избр. пр, 187-188.
— Други форми: бабишкер, бабушкер.
БАБИШКЕЛА ж. Диал. 1. Пренебр. Ба-бушкера; бабишкелник, бабишкелница. 2. Дете, което гшилича на баба, на стара жена (Н. Геров, РБЯ).
БАБИШКЕЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Бабушкера; бабушкела, бабиш-келник, бабушкерник.
БАБИШКЕЛНИЦА ж. Диал. Пренебр. Бабушкерница.
— Друга форма: бабушкерница.
БАБИШКЕР м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабишкера, бабушкерник. Тя не бе отронила блага дума и на свекърва си, баба Вела. Нито веднъж не бе й казала „мамо „, а все някак избикаляше: — старата, бабиш-/с^ра, скубисвекървата. Кр. Григоров, Н,
БАБИШКЕЛ
- Други форми: бабишкел, бабушкер.
БАБИШКЕРА ж. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабушкер, бабишкер, бабишкел, бабушкерник. Домна криеше най-старател-но своята самоличност от леля Марийка. Не искаше покрай връзките на бабишкера-та с болногледачката Крася Григорова целият „Родилен център „ да узнае, че е изоставена любовница. Б. Болгар, Б, 72.
БАБИ`ЩЕ, мн, -а, ср. Разг. Грубо. Увел. от баба1 (във 2 знач.). Взех й куфара, който сякаш беше препълнен с конски подкови. .. Гърнето, да кажем, ще го понося, ще го понося, ще го тупна в земята и ще кажа, че съм го изтървал случайно, но с това ку-фарище и това дърто бабище, как се стига пеш до Лозенец? Чудомир, Избр. пр, 188. Тебе дома не те найдох; / ток те найдох насред село, / дека водиш до три танца; / първи танец се моминя, /.. Треки танец се бабища. Нар. пес., СбБрМ, 404.
БАБКА1, зват. бабке и бабко, ж. Умал. от баба1 (в 1 и 2 знач.); бабе1, бабичка. -Бабо, дай ни я питката, бабо! — замоли се Ваньо. — Бабке, молим ти се, дай ни я! — изправи се пред нея сестричето му. А. Каралийчев, ПС I, 5. -И ти заприказва като бабичка, Найдо, -Бабичка ли? Пази боже! Само на бабките дано не заприличам. А. Каменова, ХГ, 21. На летшцето кацнаха още два английски самолета, от които излязоха десетки пъстро облечени жени. За наше учудване това бяха петдесетина стари бабки, които едва пазеха равновесие еърху високите си токове. Ив. Мирски, ЦДЗ, 7. И целува Ружа млада / ръка костелива; / прегръща я, хортува и`: / — Бабко, да си жива! Ц. Церковски, Съч. 269. Бабка юначе думаше: / „Я върви саме на сватба.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 203.
БАБКА2 ж. 1. Старинна дребна сребърна монета. Чудо вещи старовремски / има той събрани, / дири бабки и антики, /ходи по имане. Ив. Вазов, Съч. IV, 84-85. Мари, залибила й бяла Рада, / залибила й младо турче, / .. Малко го е полибила, / млого го е измамила, /.. та ми й зела двеста-триста, / двеста-триста бели бабки / и петстотин бели гроша. Нар. пес., СбНУ XLVI, 164. 2. Такава монета или друг дребен предмет (малко морско охлювче и др.), носени едно време за украса, за предпазване от уроки или за щастие. Нека по Неврокопски пазари моми се труфят с бабки и менгуши! П. Тодоров, Събр. пр II, 139. А изотзад под краят на чумоера са спускаше косата и`, оплетена на дребни косички,.., в средната ко-сичка на черно конче висеше бяла бабка, Ил. Блъсков, ЗК, 70. Булка Стояну дума
БАБКА2
