Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/481“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
берка, бабер. <i>Леля седеше на завет зад портата в широкия калдъръмен двор</i> <i>и</i> <i>белеше</i> <i>мамули</i><i>, дребни като баберки.</i> Н. Тихолов, ДКД, 51. <i>На жаравата често пращяха баберки, в котлето къкреха отбрани зелени</i> <i>мамули.</i> Ил. Волен, БХ, 127. 2. Недозрял дребен, некачествен, изостанал след редовната беритба плод; паберка, бабер. <i>Джупунката, неидвала на колибата цяла година, си намери сто работи: трябвало да вароса стаите, да дообере баберки-те, имало неодообрани лози.</i> Ем. Станев, ИК II, 89. | берка, бабер. <i>Леля седеше на завет зад портата в широкия калдъръмен двор</i> <i>и</i> <i>белеше</i> <i>мамули</i><i>, дребни като баберки.</i> Н. Тихолов, ДКД, 51. <i>На жаравата често пращяха баберки, в котлето къкреха отбрани зелени</i> <i>мамули.</i> Ил. Волен, БХ, 127. 2. Недозрял дребен, некачествен, изостанал след редовната беритба плод; паберка, бабер. <i>Джупунката, неидвала на колибата цяла година, си намери сто работи: трябвало да вароса стаите, да дообере баберки-те, имало неодообрани лози.</i> Ем. Станев, ИК II, 89. | ||
| − | + | ---- | |
БАБЕРКУВАМ, -аш. <i>несв,, непрех. Диал.</i> Бера, събирам баберки; паберкувам. [Пастирчетата] <i>се втурваха по стръмните кайраци нагоре, за да оаберкуват.</i> К. Колев, ТЕ, 76. // <i>Разш.</i> Събирам, купувам некачествена стока, останала след добрата. <i>Месечка-та беше прекупвач, но по-скоро вършеше не търговия, а баберкуваше подир истинските търговци — купуваше туй, което останеше: някой<sub>и</sub>слао добитък, някоя повредена кожа,</i> Й. Йовков, ВАХ, 68. | БАБЕРКУВАМ, -аш. <i>несв,, непрех. Диал.</i> Бера, събирам баберки; паберкувам. [Пастирчетата] <i>се втурваха по стръмните кайраци нагоре, за да оаберкуват.</i> К. Колев, ТЕ, 76. // <i>Разш.</i> Събирам, купувам некачествена стока, останала след добрата. <i>Месечка-та беше прекупвач, но по-скоро вършеше не търговия, а баберкуваше подир истинските търговци — купуваше туй, което останеше: някой<sub>и</sub>слао добитък, някоя повредена кожа,</i> Й. Йовков, ВАХ, 68. | ||
| − | + | ---- | |
БАБЕРКУВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> баберкувам; паберкуване. | БАБЕРКУВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> баберкувам; паберкуване. | ||
| − | + | ---- | |
БАБЕТИНА ж. <i>Рядко. Пренебр.</i> 1. Баба (във 2 знач.), старица, бабичка; бабишкел, бабушкера. | БАБЕТИНА ж. <i>Рядко. Пренебр.</i> 1. Баба (във 2 знач.), старица, бабичка; бабишкел, бабушкера. | ||
2. <i>Прен. Ирон.</i> Безхарактерен, безволев, ме-кушав мъж; баба<sup>1</sup>. | 2. <i>Прен. Ирон.</i> Безхарактерен, безволев, ме-кушав мъж; баба<sup>1</sup>. | ||
| − | + | ---- | |
БАБЕШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Свойствен, присъщ на баба<sup>1</sup> (във 2, 8 и 9 знач.). <i>От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баяне-та.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 7. <i>Една вечер болките започнаха и той повика лелята на жена си и една стара съседка, опитна в бабешки-те работи, зла, амбициозна и ревнива.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 207. <i>След него с притиснати към гърдите ръце, с бяла дантелена бабешка шапка върху оределите си коси Възкреса Чардаклиеаа се влачеше и хълцаше.</i> Д. Кисьов, Щ, 442. О Бабешки приказки. <i>Разг.</i> Празни, глупави думи. <i>Хайредин Арап ага се изправи — не искаше да слуша повече такива бабешки приказки.</i> Д. Талев. ПК, 128. | БАБЕШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Свойствен, присъщ на баба<sup>1</sup> (във 2, 8 и 9 знач.). <i>От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баяне-та.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 7. <i>Една вечер болките започнаха и той повика лелята на жена си и една стара съседка, опитна в бабешки-те работи, зла, амбициозна и ревнива.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 207. <i>След него с притиснати към гърдите ръце, с бяла дантелена бабешка шапка върху оределите си коси Възкреса Чардаклиеаа се влачеше и хълцаше.</i> Д. Кисьов, Щ, 442. О Бабешки приказки. <i>Разг.</i> Празни, глупави думи. <i>Хайредин Арап ага се изправи — не искаше да слуша повече такива бабешки приказки.</i> Д. Талев. ПК, 128. | ||
| − | + | ---- | |
БАБЕШКИ. Понякога в съчет. с предл. по. <i>Нареч. от прил.</i> бабешки; като баба<sup>1 </sup>(във 2, 8 и 9 знач.). <i>В кръчмите и кафенетата,.., под влянието на наркотическите и спиртливи питиета, .. , ще постоянству-ваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България.</i> Ал. Константинов, Съч. 1, 94. <i>Тя</i> [Мита] <i>по бабешки схвана възторга на детето. Почне ли да приказва за такива отвлечени неща — загубено е.</i> П. Спасов, ХлХ, 70. | БАБЕШКИ. Понякога в съчет. с предл. по. <i>Нареч. от прил.</i> бабешки; като баба<sup>1 </sup>(във 2, 8 и 9 знач.). <i>В кръчмите и кафенетата,.., под влянието на наркотическите и спиртливи питиета, .. , ще постоянству-ваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България.</i> Ал. Константинов, Съч. 1, 94. <i>Тя</i> [Мита] <i>по бабешки схвана възторга на детето. Почне ли да приказва за такива отвлечени неща — загубено е.</i> П. Спасов, ХлХ, 70. | ||
| − | + | ---- | |
БАБИН<sup>1</sup> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи, който е на баба<sup>1</sup> (в 1, 2, 4 и 6 знач.). <i>Една старица, забрадена с алена мо-мия, с кротки мокри очи, държеше кръщелничето на ръце. Голото дете риташе и посягаше с ръчица да хване единия край на бабината си забрадка.</i> А. Каралийчев, ПГ, 126. <i>В къщи Гунка положи детето на бабиния креват.</i> Г. Райчев, ЗК, 234. <i>От три вратни се влизаше в бабината Тонкина къща.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 68. | БАБИН<sup>1</sup> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи, който е на баба<sup>1</sup> (в 1, 2, 4 и 6 знач.). <i>Една старица, забрадена с алена мо-мия, с кротки мокри очи, държеше кръщелничето на ръце. Голото дете риташе и посягаше с ръчица да хване единия край на бабината си забрадка.</i> А. Каралийчев, ПГ, 126. <i>В къщи Гунка положи детето на бабиния креват.</i> Г. Райчев, ЗК, 234. <i>От три вратни се влизаше в бабината Тонкина къща.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 68. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<i>— со чалма.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 158. | <i>— со чалма.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 158. | ||
| − | <i>— Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, — казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 13. — <i>Ставай, Златко, ставай, бабиното! Ако чакаш слънцето да изгрее, та да тръгнеш на път, има доста да почакаш.</i> | + | <i>— Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, — казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 13. — <i>Ставай, Златко, ставай, бабиното! Ако чакаш слънцето да изгрее, та да тръгнеш на път, има доста да почакаш.</i> Л. Галина, Л, 67. <i>С учудване ни посрещна и баба Лена. Тя се спусна към девойките, погали ги и не можа да си сдържи сълзите. . — Златни, бабини, и те заедно с мъжете тръгнали.</i> Сл. Трънски, Н, 174. бабини мн. <i>Разг.</i> Домът и семейството на баба<sup>1</sup> (в 1 и 6 знач.). <i>После застана до дъщерята и даде последните си нареждания: да нахрани добре прасето, да опере на реката чергите, да отиде до бабини си и да прибере оттам голямата тава.</i> П. Спасов, ХлХ, 41. <i>-Вчера та, зетко, майка учеше, / кога идеш, зетко, у бабини ти, / ниско да гледаш, бисер да нижеш.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 28. |
О Бабина вода. <i>Диал.</i> Светена вода, с която се окъпва новороденото дете. <i>Друго какво? Ха, сети се — доби му се дете, . Ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода</i> | О Бабина вода. <i>Диал.</i> Светена вода, с която се окъпва новороденото дете. <i>Друго какво? Ха, сети се — доби му се дете, . Ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода</i> | ||
<i>— отиват парите.</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 228. Бабина душица. <i>Диал.</i> Мащерка. <i>Сеното мирише на бабина душица и на цветя.</i> Д. Габе, Н, 70. <i>Бобът мирише на мащерка, или както й казваха, „бабина душица“, защото билката ухаеше тънко, бе тънка като душата на стара жена, която отлита към небето, без някой да я усети.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 321-322. Бабини гниди. <i>Диал.</i> Растение овчарска торбичка. Бабини зъби. <i>Диал.</i> Едногодишно растение със стелещо се стъбло, покрито с власинки, с бели цветове и с ръбести плодове с шипчета, което вирее по полета и орници. <i>Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. Краката му бяха</i> | <i>— отиват парите.</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 228. Бабина душица. <i>Диал.</i> Мащерка. <i>Сеното мирише на бабина душица и на цветя.</i> Д. Габе, Н, 70. <i>Бобът мирише на мащерка, или както й казваха, „бабина душица“, защото билката ухаеше тънко, бе тънка като душата на стара жена, която отлита към небето, без някой да я усети.</i> Вл. Свинтила, СЗЗ, 321-322. Бабини гниди. <i>Диал.</i> Растение овчарска торбичка. Бабини зъби. <i>Диал.</i> Едногодишно растение със стелещо се стъбло, покрито с власинки, с бели цветове и с ръбести плодове с шипчета, което вирее по полета и орници. <i>Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. Краката му бяха</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАБИН<sup>1</sup> | БАБИН<sup>1</sup> | ||
Версия от 20:45, 27 ноември 2012
берка, бабер. Леля седеше на завет зад портата в широкия калдъръмен двор и белеше мамули, дребни като баберки. Н. Тихолов, ДКД, 51. На жаравата често пращяха баберки, в котлето къкреха отбрани зелени мамули. Ил. Волен, БХ, 127. 2. Недозрял дребен, некачествен, изостанал след редовната беритба плод; паберка, бабер. Джупунката, неидвала на колибата цяла година, си намери сто работи: трябвало да вароса стаите, да дообере баберки-те, имало неодообрани лози. Ем. Станев, ИК II, 89.
БАБЕРКУВАМ, -аш. несв,, непрех. Диал. Бера, събирам баберки; паберкувам. [Пастирчетата] се втурваха по стръмните кайраци нагоре, за да оаберкуват. К. Колев, ТЕ, 76. // Разш. Събирам, купувам некачествена стока, останала след добрата. Месечка-та беше прекупвач, но по-скоро вършеше не търговия, а баберкуваше подир истинските търговци — купуваше туй, което останеше: някойислао добитък, някоя повредена кожа, Й. Йовков, ВАХ, 68.
БАБЕРКУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баберкувам; паберкуване.
БАБЕТИНА ж. Рядко. Пренебр. 1. Баба (във 2 знач.), старица, бабичка; бабишкел, бабушкера.
2. Прен. Ирон. Безхарактерен, безволев, ме-кушав мъж; баба1.
БАБЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свойствен, присъщ на баба1 (във 2, 8 и 9 знач.). От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баяне-та. Ив. Вазов, Съч. XI, 7. Една вечер болките започнаха и той повика лелята на жена си и една стара съседка, опитна в бабешки-те работи, зла, амбициозна и ревнива. Г. Караславов, Избр. съч. II, 207. След него с притиснати към гърдите ръце, с бяла дантелена бабешка шапка върху оределите си коси Възкреса Чардаклиеаа се влачеше и хълцаше. Д. Кисьов, Щ, 442. О Бабешки приказки. Разг. Празни, глупави думи. Хайредин Арап ага се изправи — не искаше да слуша повече такива бабешки приказки. Д. Талев. ПК, 128.
БАБЕШКИ. Понякога в съчет. с предл. по. Нареч. от прил. бабешки; като баба1 (във 2, 8 и 9 знач.). В кръчмите и кафенетата,.., под влянието на наркотическите и спиртливи питиета, .. , ще постоянству-ваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България. Ал. Константинов, Съч. 1, 94. Тя [Мита] по бабешки схвана възторга на детето. Почне ли да приказва за такива отвлечени неща — загубено е. П. Спасов, ХлХ, 70.
БАБИН1 -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който е на баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Една старица, забрадена с алена мо-мия, с кротки мокри очи, държеше кръщелничето на ръце. Голото дете риташе и посягаше с ръчица да хване единия край на бабината си забрадка. А. Каралийчев, ПГ, 126. В къщи Гунка положи детето на бабиния креват. Г. Райчев, ЗК, 234. От три вратни се влизаше в бабината Тонкина къща. Ив. Вазов, Съч. VI, 68.
баберкувам
31 Речник на българския език, т. I
2. Който е свързан с баба1 (в 1, 2, 4 и 6 знач.). Веднъж на дядо му домъчняло много от бабините думи. Елин Пелин, СбХ, 29. Дядо Иван, лишен сега от къща, деца и имот, седеше при бабин Радин гроб. Ил. Блъсков, ИС, 27. Най-после той си помисли, че може да го е стигнала бабината клетва, или може сърдитата баба да му е направила някоя магия да му се видят всичките моми грозни. Нар. прик., Христом. KM II, 176.
3. Като същ. бабин<ият> м., бабина<та> ж., бабино<то> ср., бабинисте>мн. Разг.. Галено обръщение на баба1 (обикн. в 1, 2, 4 и 6 знач.) към дете или млад човек; баби. — Сине Ристее!. . Лошо те соних, бабин! Лошо
— со чалма. Хр. Смирненски, Съч. II, 158.
— Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат, — казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 13. — Ставай, Златко, ставай, бабиното! Ако чакаш слънцето да изгрее, та да тръгнеш на път, има доста да почакаш. Л. Галина, Л, 67. С учудване ни посрещна и баба Лена. Тя се спусна към девойките, погали ги и не можа да си сдържи сълзите. . — Златни, бабини, и те заедно с мъжете тръгнали. Сл. Трънски, Н, 174. бабини мн. Разг. Домът и семейството на баба1 (в 1 и 6 знач.). После застана до дъщерята и даде последните си нареждания: да нахрани добре прасето, да опере на реката чергите, да отиде до бабини си и да прибере оттам голямата тава. П. Спасов, ХлХ, 41. -Вчера та, зетко, майка учеше, / кога идеш, зетко, у бабини ти, / ниско да гледаш, бисер да нижеш. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 28.
О Бабина вода. Диал. Светена вода, с която се окъпва новороденото дете. Друго какво? Ха, сети се — доби му се дете, . Ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода
— отиват парите. Ц. Церковски, Съч. Ш, 228. Бабина душица. Диал. Мащерка. Сеното мирише на бабина душица и на цветя. Д. Габе, Н, 70. Бобът мирише на мащерка, или както й казваха, „бабина душица“, защото билката ухаеше тънко, бе тънка като душата на стара жена, която отлита към небето, без някой да я усети. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321-322. Бабини гниди. Диал. Растение овчарска торбичка. Бабини зъби. Диал. Едногодишно растение със стелещо се стъбло, покрито с власинки, с бели цветове и с ръбести плодове с шипчета, което вирее по полета и орници. Седем години Кирчо вървя с баща си подир свинете. Краката му бяха
БАБИН1
