Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/401“
Mister sou (беседа | приноси) м (Димитър 12 а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>пред огледалото, облечена в скъпа рокля с волани</i>. В. Геновска, СГ, 229. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Фр. volant. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЛА`НЧЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> волан<sup>1</sup>. <i>Чрез въртене на воланчето, което е заклинено към винта, се изменя положението на предните колела спрямо подвижната рама на комбайна.</i> М. Дуковски и др., СМ, 604. | ||
| + | ---- | ||
<b>ВОЛА`НЧЕ<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> волан<sup>2</sup>. <i>Рокля с воланчета.</i> | <b>ВОЛА`НЧЕ<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> волан<sup>2</sup>. <i>Рокля с воланчета.</i> | ||
---- | ---- | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
2. <i>Прен. Остар.</i> Развален, неразбираем език; празни, безсъдържателни фрази. | 2. <i>Прен. Остар.</i> Развален, неразбираем език; празни, безсъдържателни фрази. | ||
| − | — | + | — Volapük — сложна дума в този език, образувана на основата на английските думи world ’свят’ и speech ’реч’. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВО`ЛВО | + | <b>ВО`ЛВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Лек автомобил марка „Волво“, произведен в едноименната шведска фирма. <i>След като Василеви замениха пежото си с мерцедес, жена ми каза: — Така повече не може да продължава! .. — Поне волво да беше намерил.</i> Ив. Остриков, СБ, 45. <i>Неси стоеше на ръба на тротоара, край железния поток, който с кух громол трещеше край него .. Стоеше там с празна глава и чакаше да се появи жълтото волво.</i> П. Вежинов, БГ, 147. |
| − | |||
| − | |||
| + | — Швед. volvo. | ||
| + | ---- | ||
<b>ВО`ЛГА</b> <i>ж.</i> Лек автомобил марка „Волга“, произведен в автомобилния завод в гр. Нижни Новгород. <i>Времето беше напълнило Жерковец с коли .. волги от всички модели, запорожци и трабанти.</i> К. Колев, ТЕ, 26. <i>На времето беше футболист. На ръце го носеха, с волги го взимаха от мазето му.</i> В. Пламенов, ПА, 100. | <b>ВО`ЛГА</b> <i>ж.</i> Лек автомобил марка „Волга“, произведен в автомобилния завод в гр. Нижни Новгород. <i>Времето беше напълнило Жерковец с коли .. волги от всички модели, запорожци и трабанти.</i> К. Колев, ТЕ, 26. <i>На времето беше футболист. На ръце го носеха, с волги го взимаха от мазето му.</i> В. Пламенов, ПА, 100. | ||
— Рус. волга. | — Рус. волга. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВОЛГА`РИ</b> <i>мн. Остар.</i> Дума, която е произведена от името на река Волга и която някои учени щшвличали за обяснение на названието на българите. <i>В това време гре-ците називаха болгарете готи или хуни .. во времето же Теодосия Малаго разумяха им името и назваха ги волгари.</i> Хр. Павло-вич, Ц, 17. <i>Според него русите, които потеглили на юг от реката Волга, се нарекли волгари или българи. Така че всичките южни славяни са потомци на руските волгари.</i> Ив. Шишманов, СбНУ ХУ1-ХУИ, 608. | <b>ВОЛГА`РИ</b> <i>мн. Остар.</i> Дума, която е произведена от името на река Волга и която някои учени щшвличали за обяснение на названието на българите. <i>В това време гре-ците називаха болгарете готи или хуни .. во времето же Теодосия Малаго разумяха им името и назваха ги волгари.</i> Хр. Павло-вич, Ц, 17. <i>Според него русите, които потеглили на юг от реката Волга, се нарекли волгари или българи. Така че всичките южни славяни са потомци на руските волгари.</i> Ив. Шишманов, СбНУ ХУ1-ХУИ, 608. | ||
Версия от 15:52, 28 ноември 2014
пред огледалото, облечена в скъпа рокля с волани. В. Геновска, СГ, 229.
— Фр. volant.
ВОЛА`НЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от волан1. Чрез въртене на воланчето, което е заклинено към винта, се изменя положението на предните колела спрямо подвижната рама на комбайна. М. Дуковски и др., СМ, 604.
ВОЛА`НЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от волан2. Рокля с воланчета.
ВОЛАПЮ`К, мн. няма, м. Книж. 1. Изкуствен международен език, създаден през 1879 г., но неполучил разпространение.
2. Прен. Остар. Развален, неразбираем език; празни, безсъдържателни фрази.
— Volapük — сложна дума в този език, образувана на основата на английските думи world ’свят’ и speech ’реч’.
ВО`ЛВО, мн. няма, ср. Лек автомобил марка „Волво“, произведен в едноименната шведска фирма. След като Василеви замениха пежото си с мерцедес, жена ми каза: — Така повече не може да продължава! .. — Поне волво да беше намерил. Ив. Остриков, СБ, 45. Неси стоеше на ръба на тротоара, край железния поток, който с кух громол трещеше край него .. Стоеше там с празна глава и чакаше да се появи жълтото волво. П. Вежинов, БГ, 147.
— Швед. volvo.
ВО`ЛГА ж. Лек автомобил марка „Волга“, произведен в автомобилния завод в гр. Нижни Новгород. Времето беше напълнило Жерковец с коли .. волги от всички модели, запорожци и трабанти. К. Колев, ТЕ, 26. На времето беше футболист. На ръце го носеха, с волги го взимаха от мазето му. В. Пламенов, ПА, 100.
— Рус. волга.
ВОЛГА`РИ мн. Остар. Дума, която е произведена от името на река Волга и която някои учени щшвличали за обяснение на названието на българите. В това време гре-ците називаха болгарете готи или хуни .. во времето же Теодосия Малаго разумяха им името и назваха ги волгари. Хр. Павло-вич, Ц, 17. Според него русите, които потеглили на юг от реката Волга, се нарекли волгари или българи. Така че всичките южни славяни са потомци на руските волгари. Ив. Шишманов, СбНУ ХУ1-ХУИ, 608.
ВОЛГА`РЦИ мн. Остар. Волгари. Види ся, че коренното и първоначалното българско обиталище било по реката Волга,.. Потвърждава ся,..: защо имято аорци (4),.., твърде лесно може да ся е писало тъй вместо оарци, а оарци ще каже волгарци, т. е. блъгаре, ако реката Иродотова Оар е наистина Волга. Г. Кръстевич, ИБ, 21-22.
ВОЛЕ`1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от вол; волче. Пролетта рано .. Панчовото юниче един ден се сборило с някое буйно воле, и волето да земе да го мушне с рога си в слабините. Т. Влайков, Съч. II, 114.
ВОЛЕ`2 , мн. -та, ср. Спорт. Във футбола
— удар по летяща, падаща към земята топка. Правият удар, както и другите удари във футбола се изпълняват не само по неподвижна топка от място или със засилване, но и по търкаляща се топка, по летяща топка (воле). В. Ангелов и др., Ф, 44. Гол от воле.
О От воле. Жарг. Бързо, на бърза ръка, с лекота. Само един от матадорите си свърши работата „от воле“. След като разигра бика с голяма ловкост, цели се от две крачки и заби шпагата между плешките му. Бикът умря, изглежда, прав. И. Петров, ЛФ, 1974, бр. 50, 5. Изпитите си вземам от воле.
— Фр. уо1ее.
ВО`ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с волята, който произтича от волята. Всяко движение и действие, което се ръководи от една предварително поставена цел, е волево. НТМ, 1962, кн. 4, 13. Всяка реплика в [драмата] изобразява действие, плод на волево усилие. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 6. Българският отбор проведе срещата при високо морално и волево напрежение, нито за миг не изпусна темпа. П. Вежинов, ДМ, 72. Волев процес. Волев контрол. Волев импулс.
2. Който притежава, проявява силна воля; волеви. Илия израснал висок и строен юноша, все тъй бедно облечен, но волев и упорит. П. Стъпов, ГВ, 16. Оттогава вече той не запали цигара. Беше необикновено волев човек. СбЦГМГ, 137.
3. Който изразява, показва наличие на силна воля. — Всичко му казах — говореше тя с непознат за Руси глас и с променен, волев израз. П. Спасов, ХлХ, 123. Чак сега се вгледа в лицето му — то беше симпатично с изразената на него упоритост, с тия стиснати тънки устни и волева, издадена напред брадичка. Г. Манов, КД, 91.
ВОЛЕВИ`, -а, -о, мн. -й, прил. Който притежава, проявява силна воля; волев. Не само като актьор, а и като човек и общественик Тенев е скромен,.., волеви, благ и авторитетен. Ив. Димов, АИДЖ, 136. Нисък и сух като чироз, бай Трайко бързо свикна с дългите походи и още първите дни даде на всички пример за волеви човек. Сл. Трън-ски, Н, 236.
— От рус. волевой.
ВО`ЛЕВО. Рядко. Нареч. от волев; с участие на волята. Второто нещо, което е нужно за развиване на вниманието, е да си изработи човек умение да се заставя волево да съсредоточава вниманието си във всеки миг и върху кой да е предмет. Псих. X кл, 91. Едва когато заставим волево мускулите си да се отпускат, тогава ще можем да изпълним това най-просто упражнение. К, 1963, кн. 3,40.
