Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/270“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>непрех. Рядко.</i> Ставам твърд като кокал; вдървявам се. • Обр. <i>Зимата на 1858 година | + | <i>непрех. Рядко.</i> Ставам твърд като кокал; вдървявам се. • Обр. <i>Зимата на 1858 година била необикновена за Цариград — цял месец се стелел сняг непрекъснато .. Хората се вкокалявали от студ.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 89. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОКАЛЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма. <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вкокалявам <i>и от</i> вкокалявам се. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОКАЛЯ`САМ</b>. Вж. <em>вкокалясвам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОКАЛЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>вкокаля`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Вкокалявам. <b>вкокалясвам се</b>, <b>вкокалясам се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОКАЛЯ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вкокаля`сам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Вкокалявам се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОКАЛЯ`СВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вкокалясвам <i>и от</i> вкокалясвам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОПА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>вкопа`я</b>. -а`еш, <i>мин. св.</i> вкопах, <i>св., прех.</i> 1. Заравям нещо (обикн. не изцяло, а част от него) в изкопано, издълбано място. <i>Това гюме в същност представляваше голяма, дъбова каца, със здрави дъги, която вкопахме дълбоко в земята, край една хубава локва.</i> Ем. Станев, ЯГ, 64. <i>Половината от долния кат [на мелницата] беше вкопана в земята и само отпред каменният зид се виждаше цял.</i> Д. Марчевски, ДВ, 150. <i>Семейството му живееше отзад в една полуразрушена постройка, килната настрани и вкопана три педи в земята.</i> П. Михайлов, МП, 34. <i>Крачките му стихнаха пред стената на малка, вкопана в склона над Янтра къща.</i> М. Яворски, ХСП, 328. | ||
| − | + | 2. С копане издълбавам нещо в друго. <i>От също тъй широки каменни стъпала, които бяха вкопани в скалистия бряг на острова, започваше улица, постлана с едри камъни.</i> Д. Талев, С II, 38. <b>вкопавам се</b>, <b>вкопая се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. С копане издълбавам нещо в друго. <i>От също тъй широки каменни стъпала, които бяха вкопани в скалистия бряг на острова, започваше улица, постлана с едри камъни.</i> Д. Талев, С II, 38. <b>вкопавам се, вкопая се</b> <i>страд.</i> | + | <b>ВКОПА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вкопая се</b> <i>св., непрех.</i> Заравям се, вдълбавам се, обикн. в земята. <i>— Аз не им признавам труда по тая сонда и да не съм видял сметка за трудодни, че няма да я призная — пощръкля Гануш, като видя как сондата се вкопа в земята.</i> Ст. Даскалов, ЗС, 146. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВКОПА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вкопавам <i>и от</i> вкопавам се. <i>При разпръснатото посяване заравянето става чрез вкопаване на семената в пръстта.</i> Г, 1905, бр. 5, 72. |
| − | + | ---- | |
| − | <i>— Аз не им признавам труда по тая сонда и да не съм видял сметка за трудодни, че няма да я призная — пощръкля Гануш, като видя как сондата се вкопа в земята.</i> Ст. Даскалов, ЗС, 146. | + | <b>ВКОПА`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вкопая като <i>прил.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който е построен, изграден, поставен в издълбано в земята или в друго нещо място. <i>Едно дървено, люлеещо се мостче ме прехвърли отвъд реката и стръмната пътека по склона ме поведе с вкопаните си стъпала нагоре към сградата на управлението.</i> ВН, 1963, бр. 3681, 2. |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Който е силно вдълбан, хлътнал, издълбан. <i>Стори й се, че го вижда да се връща от оня свят — тъй бледен на тъмната врата на затвора. Такъв бе синкав, с вкопани очи и костите на лицето му личаха.</i> Зл. Чолакова, БК, 111. <i>Тая случка Пеньо ми разправи, когато го запитах от какво е вкопаният синкав белег над веждите му.</i> Ив. Бурин, НП, 38. | |
| + | ◇ <b>Стоя (оставам / остана, спирам / спра) като вкопан</b>. <i>Диал.</i> Стоя без да мърдам, неподвижен, обикн. поради силен страх, голяма изненада. <i>Трябваше да направя нещо — да викам, да помогна на Михаил, но стоях като вкопана. Нямах сили да отворя уста.</i> Ем. Манов, МПЛ, 99. <i>Преди някой да стане, вратата се отвори и пред нас застана средна пора човек, .. Като ме виде край огнището, в облекло нетукашно и с оръжие на кръста, новодошлият остана като вкопан на мястото си.</i> П. К. Яворов, ХК, 46. <i>Животните започват да пръхтят, цели в пот треперят, дърпат се назад и спират като вкопани.</i> Бл. Димитрова, ОтОт, 15. <i>Стоичко се извърна, и остана / като вкопан: разбра той изведнъж / че Гюргя го в харна примка хвана.</i> К. Христов, Избр. ст, 309. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКОПА`Я</b>. Вж. <em>вкопавам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКО`ПЧА</b>. Вж. <em>вкопчвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВКО`ПЧВАМ</b>. -аш, <i>несв.</i>; <b>вко`пча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> 1. В съчет. с <em>ръце</em>, <em>пръсти</em> и обикн. др. същ. с предл. <em>в</em>. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и притискам силно. <i>Старата вкопчи сухи пръсти в перилата и увисна на тях като прилеп.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 396. <i>Капетан се отмести да му стори път, но Васил го спря и вкопчи ръка в рамото му.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 498. <i>Самолетът скръцна, разтърси тяло и се втурна лудо по пистата, .. Настъпи моментът на откъсването от земята. Инстинктивно вкопчих ръце в рамките на стола. Нямаше връщане.</i> Г. Белев, КВА, 13. <i>А Лиляна се залепи за решетката, вкопчи отчаяна пръстите си в тела.</i> А. Гуляшки, Л, 524. <i>Върху голото тяло на животното, .., вкопчило ръце в гривата му, яздеше в пълен галоп момче на 14-15 години.</i> З. Сребров, Избр. разк., 49. <i>И викнах на въжарите здраво да стискат, а пък аз пуснах краката си да плуват във водата, та като мине покрай мене кацата, да я вкопча с краката.</i> Н. Хайтов, ДР, 172. // Обикн. за ръце, пръсти — хващам здраво нещо или някого и го притискам силно. <i>Камен се подвоуми за миг, отвори бързо вратата и излезе на двора. Усети веднага удар по рамото. Две силни ръце го вкопчиха, други две извиха неговите и след къса борба ги свързаха на кръста му.</i> М. Грубешлиева, ПП, 66. • Обр. <i>Само</i> | ||
Текуща версия към 04:14, 13 август 2014
непрех. Рядко. Ставам твърд като кокал; вдървявам се. • Обр. Зимата на 1858 година била необикновена за Цариград — цял месец се стелел сняг непрекъснато .. Хората се вкокалявали от студ. Хр. Бръзицов, НЦ, 89.
ВКОКАЛЯ`ВАНЕ, мн. няма. ср. Рядко. Отгл. същ. от вкокалявам и от вкокалявам се.
ВКОКАЛЯ`САМ. Вж. вкокалясвам.
ВКОКАЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; вкокаля`сам, -аш, св., прех. Диал. Вкокалявам. вкокалясвам се, вкокалясам се страд.
ВКОКАЛЯ`СВАМ СЕ несв.; вкокаля`сам се св., непрех. Диал. Вкокалявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКОКАЛЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вкокалясвам и от вкокалясвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВКОПА`ВАМ, -аш, несв.; вкопа`я. -а`еш, мин. св. вкопах, св., прех. 1. Заравям нещо (обикн. не изцяло, а част от него) в изкопано, издълбано място. Това гюме в същност представляваше голяма, дъбова каца, със здрави дъги, която вкопахме дълбоко в земята, край една хубава локва. Ем. Станев, ЯГ, 64. Половината от долния кат [на мелницата] беше вкопана в земята и само отпред каменният зид се виждаше цял. Д. Марчевски, ДВ, 150. Семейството му живееше отзад в една полуразрушена постройка, килната настрани и вкопана три педи в земята. П. Михайлов, МП, 34. Крачките му стихнаха пред стената на малка, вкопана в склона над Янтра къща. М. Яворски, ХСП, 328.
2. С копане издълбавам нещо в друго. От също тъй широки каменни стъпала, които бяха вкопани в скалистия бряг на острова, започваше улица, постлана с едри камъни. Д. Талев, С II, 38. вкопавам се, вкопая се страд.
ВКОПА`ВАМ СЕ несв.; вкопая се св., непрех. Заравям се, вдълбавам се, обикн. в земята. — Аз не им признавам труда по тая сонда и да не съм видял сметка за трудодни, че няма да я призная — пощръкля Гануш, като видя как сондата се вкопа в земята. Ст. Даскалов, ЗС, 146.
ВКОПА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вкопавам и от вкопавам се. При разпръснатото посяване заравянето става чрез вкопаване на семената в пръстта. Г, 1905, бр. 5, 72.
ВКОПА`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкопая като прил. 1. Рядко. Който е построен, изграден, поставен в издълбано в земята или в друго нещо място. Едно дървено, люлеещо се мостче ме прехвърли отвъд реката и стръмната пътека по склона ме поведе с вкопаните си стъпала нагоре към сградата на управлението. ВН, 1963, бр. 3681, 2.
2. Който е силно вдълбан, хлътнал, издълбан. Стори й се, че го вижда да се връща от оня свят — тъй бледен на тъмната врата на затвора. Такъв бе синкав, с вкопани очи и костите на лицето му личаха. Зл. Чолакова, БК, 111. Тая случка Пеньо ми разправи, когато го запитах от какво е вкопаният синкав белег над веждите му. Ив. Бурин, НП, 38.
◇ Стоя (оставам / остана, спирам / спра) като вкопан. Диал. Стоя без да мърдам, неподвижен, обикн. поради силен страх, голяма изненада. Трябваше да направя нещо — да викам, да помогна на Михаил, но стоях като вкопана. Нямах сили да отворя уста. Ем. Манов, МПЛ, 99. Преди някой да стане, вратата се отвори и пред нас застана средна пора човек, .. Като ме виде край огнището, в облекло нетукашно и с оръжие на кръста, новодошлият остана като вкопан на мястото си. П. К. Яворов, ХК, 46. Животните започват да пръхтят, цели в пот треперят, дърпат се назад и спират като вкопани. Бл. Димитрова, ОтОт, 15. Стоичко се извърна, и остана / като вкопан: разбра той изведнъж / че Гюргя го в харна примка хвана. К. Христов, Избр. ст, 309.
ВКОПА`Я. Вж. вкопавам.
ВКО`ПЧА. Вж. вкопчвам.
ВКО`ПЧВАМ. -аш, несв.; вко`пча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. В съчет. с ръце, пръсти и обикн. др. същ. с предл. в. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и притискам силно. Старата вкопчи сухи пръсти в перилата и увисна на тях като прилеп. Д. Калфов, Избр. разк., 396. Капетан се отмести да му стори път, но Васил го спря и вкопчи ръка в рамото му. Ст. Дичев, ЗС I, 498. Самолетът скръцна, разтърси тяло и се втурна лудо по пистата, .. Настъпи моментът на откъсването от земята. Инстинктивно вкопчих ръце в рамките на стола. Нямаше връщане. Г. Белев, КВА, 13. А Лиляна се залепи за решетката, вкопчи отчаяна пръстите си в тела. А. Гуляшки, Л, 524. Върху голото тяло на животното, .., вкопчило ръце в гривата му, яздеше в пълен галоп момче на 14-15 години. З. Сребров, Избр. разк., 49. И викнах на въжарите здраво да стискат, а пък аз пуснах краката си да плуват във водата, та като мине покрай мене кацата, да я вкопча с краката. Н. Хайтов, ДР, 172. // Обикн. за ръце, пръсти — хващам здраво нещо или някого и го притискам силно. Камен се подвоуми за миг, отвори бързо вратата и излезе на двора. Усети веднага удар по рамото. Две силни ръце го вкопчиха, други две извиха неговите и след къса борба ги свързаха на кръста му. М. Грубешлиева, ПП, 66. • Обр. Само
