ВКЛЮ`ЧВАМ СЕ несв.; включа се св., непрех. 1. Вземам участие в обща, колективна дейност. Той чевръсто подаде на едного чук, на другиго някаква тръба, подаваше каквото му поискат и неусетно се включи в работата. X. Русев, ПЗ, 95. Кирил намери начин да се уволни от армията .. и да поиска да се включи в съпротивата. Ст. Марков, ДБ, 229. // Присъединявам се, причислявам се. В този разговор отново се включи и поетът. Л. Дилов, ПБД, 161. Бяхме се включили в една безкрайна редица автомобили, която се движеше по широк булевард към тоя площад. Ив. Мирски, ПДЗ, 79.
2. Придобивам право да ми бъде построен дом чрез колективно строителство срещу предоставени средства. Когато се включих за строеж на жилище, той дойде за пръв път в София и поиска веднага да го заведа на постройката. И. Петров, ПР, 66.
ВКЛЮ`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от включвам и от включвам се. Твърде общи и недостатъчно сигурни са сведенията за включването на Горна Оряховица в комитетската мрежа. Ив. Унджиев, ВЛ, 169. При включване на лампата при подходящо електрическо напрежение през нея протича ток, който предизвиква ултравиолетово светене на живачни пари. ВН, 1958, бр. 2275, 4. Бодната електрическа централа „Каменица“ .. може да работи .. чрез автоматично включване, изключване и регулиране. Пр, 1953, кн. 1, 42. Включването на скоростите става с крачен педал от лявата страна на двигателя [на мотоциклета]. ВН, 1959, бр. 2545, 2.
ВКЛЮЧВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Приспособление за включване и изключване на уред, апарат и под. в електрическата мрежа.
ВКЛЮЧВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до включвател и до включване. Включвателно устройство.
ВКЛЮЧЕ`НИЯ само мн. Минер. Агрегати от един минерал, включени в кристалите или в агрегатите на друг минерал. В реалните кристали пространствената решетка е нарушена, има примеси, включения и следователно с тях не могат да се правят изследвания на еднородността на кристалите. Г. Георгиев, МП, 20-21.
— Рус. включение.
ВКЛЮЧИ`ТЕЛНО нареч. Като се включи и последното споменато нещо; като се смята и, заедно със. Верен на своето убеждение, той доказваше там, че българският език като пряк потомък на санскритския .. е в основата на всички европейски езици, включително и на елинския. Ст. Дичев, ЗС I, 374. Двоица спяха облегнати на преградата; останалите — включително и девиците — бяха сложили едно до друго .. главите си на една голяма пухова възглавница. Ив. Вазов, Съч. XXV, 159. Всички електромагнитни вълни, включително и светлината, се разпространяват в етера с еднаква скорост. В. Харалампиев, ПСС, 37. Турците поддържат, че тука [в Клисура] българите убиле 14 мюсюлмане, включително .. няколко цигане. НБ, 1876, бр. 33, 128. Срокът за подаване на документите е до 10 т. м. включително.
— Рус. включительно.
ВКОВА`. Вж. вковавам.
ВКОВА`ВАМ, -аш, несв.; вкова`, -е`ш, мин. св. -а`х, св., прех. 1. С коване закрепвам нещо вътре в друго нещо. — Зноб направи светилник от кристал .., а по кръжилата всече китки от цветя и вкова скъпи камъни. Н. Райнов, КЦ, 96.
2. Прен. В съчет. с очи, поглед. Насочвам неподвижно в една точка (погледа, очите си); приковавам. Краличът, изтръпнал, вкова очи в сянката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 29. — Я иди го [Хрелю] виж, пак там ли е? Мама се възпротиви с висок глас, като вкова строг поглед върху татя. Ст. Чилингиров, ХНН, 112.
3. За студ — правя нещо да замръзне, да се вледени; сковавам, вцепенявам. Студът все повече изсмукваше влагата и вковаваше земята. К. Петканов, МЗК, 112. // Прен. Правя, ставам причина някой да загуби подвижността си или непринудеността си; вдървявам, сковавам. — Две години боледувах — в трети клас бях… От тогаз се загнезди в кръвта ми някакво мислено пронизване на всичко — било което чувствувам в себе си, било което виждам навън. И туй ме е сякаш вковало. А. Страшимиров, К, 34. вковавам се, вкова се страд.
ВКОВА`ВАМ СЕ несв.; вкова` се св., непрех. Ставам неподвижен (от студ, страх и под.); вцепенявам се, вдървявам се, сковавам се. Бурята блъскаше с такава стръв и сила, че с мъка се държах на краката си, .. Цялото ми тяло се вкова от студ. П. Делирадев, В, 266. Батемберг се вкова от ужас. Можеше да попадне в плен. В. Геновска, СГ, 392.
ВКОВА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вковавам и от вковавам се.
ВКОКАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вкокаля като прил. Разг. Който е станал твърд като кокал. Вижда старецът една чешма, спира се, мокри си вкокалените опинци. Ал. Константинов, Съч. I, 285. По вкокалената от пекове земя зеят пукнатини като черни рани. Ил. Волен, ДД, 66.
ВКОКАЛЯ`. Вж. вкокалявам.
ВКОКАЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкокаля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане твърдо като кокал; вдървявам, вкокалявам се, вкокаля се страд.
ВКОКАЛЯ`ВАМ СЕ несв.; вкокаля` се св.,
